Децата от Африка и части от Азия стават жертва на "невидима" епидемия - гъбни токсини в храната, които могат да нарушават растежа им и да забавят развитието им, твърди нов доклад на Международната агенция за изследване на рака, който е спонсориран от части от Фондацията Бил и Мелинда Гейтс.
Двата основни токсина - афлатоксин и фумонизин - се съдържат в опасно високи нива във фъстъци, маниока и царевица, които съставляват основната част от храната на децата от Бенин до Кения.
За токсините е известно от отдавна, че причиняват рак на черния дроб и дори смърт при достатъчно високи концентрации. Но в случая за пръв път е показано от множество изследвания, че те повлияват значително развитието през детската възраст.
"Става дума за много сериозен проблем," който като цяло е малко известен в развитите нации, отбелязва Дейвид Милър (J. David Miller), гъбен токсиколог към Университета Карлтън в Отава и автор в един от докладите. "Огромно количество средства се изразходват [в САЩ и Западна Европа], за да се предпазим от излагане на тези токсини."
Токсините са странични продукти на гъбите от род Aspergillus и Fusarium, които са ендемични в царевичните ниви навсякъде по света. Разликата е, че американските и европейски производители правят всичко по силите си, за да премахнат замърсителите, за да удовлетворят стриктните стандарти за консумация от хора - 20 части на милиард (ppb) в САЩ и само 2 ppb в Европа. Нивите се третират, а растителната продукция се обработва така, че да се отделят всякакви остатъчни токсини. Храната, която не отговаря на стандартите се използва за фураж или се изгаря. Като цяло, американските производители на храни изразходват между 500 млн и 1,5 млрд долара всяка година за обезвреждане на гъбните токсини.
Но в държави, където има хроничен недостиг на храна, малко фермери могат да си позволят да третират насажданията си, а освен това липсва и държавно насърчаване. Най-висококачествените продукти отиват за износ. "На път съм да се разплача всеки път, когато съм в Нампула в Мозамбик и видя жените да лежат по земята и да сортират зърната на ръка, опитвайки се да отделят най-добрите зърна, за да ги изпратят в Европа," споделя Питър Коти (Peter J. Cotty), растителен патолог в отдела по земеделски изследвания към Американското министерство на земеделието в Тъксън, щата Аризона. "И в крайна сметка дори това бива отхвърлено от Европа. Но реколтата все пак достига до европейския пазар за храна за птици, който позволява до 50ppb, което нито една развита нация не би позволила да се консумира от хора."
Хората в тези страни обаче остават с храни с дори още по-високи нива на токсичност - понякога достигащи хиляди пъти над допустимата норма в Европа.
Учените не са напълно сигурни по какъв начин точно токсините повлияват децата, но новите доклади обобщават резултатите от 6 различни изследвания, които показват, че децата с високи нива на биомаркери за токсини в кръвта си са по-ниски и по-слаби от другите деца на тяхната възраст. Освен това те растат по-бавно от своите връсници. Предварителните изследвания предполагат, че тези ефекти може да са свързани с активиране на имунната система и начина, по който тялото абсорбира хранителни вещества.
Докладът също дава препоръки за контрол над проблема, включително третирането на нивите с естествени биоконтроли, подобряването на условията на съхранение и разнообразяване на диетата. Той също призовава за разработване на методи за обширен скрийнинг, които да могат бързо да засичат токсините в кръвта.
Милър твърди, че проблемът е колкото социален, толкова и научен. "Изглежда че той е неразрешим поради много причини," коментира той. "Ако разгледаме научната литература, още преди 50 години официалните представители на властите са препоръчали почти същото, каквото и ние сега. И все пак положението си остава същото."
Източник: Science Magazine
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари