Много преди пристигането на първите европейци в Латинска Америка, жителите на сложни общества в западните части на Бразилия са издълбали стотици огромни геометрични форми в почвата. Тези загадъчни творения (разположени на 13 000 кв.км. в бразилския щат Акре) се наричат геоглифи и са едни от малкото следи за съществуването на древни цивилизации в някога заселените дъждовни гори на Амазонка.
Съставени от изкопи, прецизно разположени в кръгове или квадрати, геоглифите се простират до 300 метра в диаметър. Те биват забелязани едва след обезлесяването на Амазонка, предполагайки, че техните създатели също са премахвали дървета при изграждането им. Международен екип учени, цитирани от Sciencemag, е реконструирал екологичния контекст на строежа на геоглифите, тяхната природа, простиране и наследство от човешката намеса.
Учените са установили, че регионът за поне 6000 години е бил доминиран от бамбукови гори и са били прочиствани само малки райони за изграждането на геоглифите. Строежите в антропогенните гори са били грижливо стопанисвани в продължение на хилядолетие. При липса на мащабно обезлесяване, тези горски продукти са оформяли огромни залесени райони, оцелели непокътнати до края на 20-и век.
За да открият какви са екологичните последствия от техния строеж, учените са взели проба от почвата на два геоглифа в западните части на Бразилия и са изследвали възрастта на материала, за да се възстанови растителността, покривала повърхността по различно време. Учените са установили пик на дървените въглища между около 2300 и 1400 години, като предполагат, че по това време строителите на геоглифите са изгаряли сечища в гората, за да изкопаят формите в земята. Но тези образувания не са просъществували дълго време. При обезлесяването на части от Амазонка тревата бързо е завземала откритото пространство.
По времето на създаването на геоглифите обаче, много малка част от растителните останки са били тревни, което загатва, че образуванията са били бързо погълнати от гората. Вътрешността на формите е била предимно от бамбук и палми, а съотношението на въглеродни изотопи в почвата е било съвместимо с високи дървета, съобщават от екипа. Това предполага, че създателите на геоглифите са създавали само малки, временни форми, за да изграждат своите монументи.
Дъждовните гори на Амазонка, някога смятани за недокоснати, всъщност са били населени от огромни човешки популации преди пристигането на европейците. По какъв начин и до какви размери тези общества са оказвали влияние върху околната среда чрез обезлесяване и горско управление е все още спорна тема, особено в обширните междуречни пространства, които са почти неизследвани.
Проучването стига до заключение обаче, че екологичните последствия от древните геоглифи изобщо не могат да се доближат до мащабите на изсичането и изгарянето на дървета, което застрашава Амазонка в наши дни.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари