Лесно е да попаднем в капана на мисълта, че древните цивилизации са примитивни, що се отнася до хигиената. Реалността обаче е, че те са много по-напреднали, отколкото може да се предположи, и в повечето случаи далеч превъзхождат тоалетните съоръжения, които са били налични в средновековна Европа, както ще видим. Историята на оганизираното отвеждане на човешките физиологични отпадъци започва много по-рано, отколкото обикновено си мислим.
Четвъртото хилядолетие пр.н.е. е свидетел на изобретяването на глинени тръби, канализация и тоалетни в Месопотамия, като град Урук днес показва най-ранната известна вътрешна тоалетна с яма, датираща от около 3200 г. пр.н.е. Археолози, разкопаващи храма на Бел в Нипур и друг обект в Ешнуна, откриват части от глинени тръби, датиращи от още по-рано, 4000 г. пр.н.е., които са използвани за отстраняване на отпадъци и обикновено се считат за първата регистрирана канализационна система в човешката история.
Други много ранни тоалетни, които използват течаща вода за отстраняване на отпадъците, са открити в неолитното селище Скара Брей в Оркни, Шотландия, което е обитавано от около 3100 г. пр.н.е. до 2500 г. пр.н.е. Някои от къщите там имат канал, минаващ директно под тях, а други са имали вътрешни малки помещения над канала. Този общ канал предполага, че тези помещения функционират като вътрешни тоалетни, използвайки течаща вода за отвеждане на отпадъците. Изглежда, че жителите са разбирали необходимостта от премахване на екскрементите и затова преди около 3000 години построяват същинска тоалетна с промиване.
Цивилизацията на долината на Инд в северозападна Индия и Пакистан е дом на първите известни в света градски канализационни системи. В археологическия обект Мохенджо Даро в днешен Пакистан тоалетните са вградени във външните стени на домовете.
В Европа, дворецът в Кносос на остров Крит (около 1700–1500 г. пр.н.е.) има баня, която често се цитира като една от най-ранните водни тоалетни. Тя се състои от дървена седалка над канал, който е залят с вода от казанче или кофа – по същество ранен механизъм за промиване.
В Древен Египет нещата са малко по-примитивни - с дървени или каменни тоалетни столчета, съдържащи буркан или кутия с пясък, в която да се събират нечистотиите. Херодот в ,,Истории“, пишещ през V век пр.н.е., намира желанието им да се изхождат насаме за донякъде объркващо: ,,Жените се изхождат изправени, мъжете седнали. Те се изхождат на закрито и се хранят навън по улиците, като обясняват, че неприличните, но необходими неща трябва да се правят сами насаме, а нещата, които не са неприлични, трябва да се правят открито“.
Древногръцките градове, макар и известни с обществените си бани и обществени места за спорт, изостават донякъде в развитието на специална тоалетна инфраструктура в сравнение със съвременните култури. През по-голямата част от Гръцката античност нощното гърне е често срещано решение за домакинските нужди. Гърците използват керамични нощни гърнета (често наричани ὀρχανοί - ,,орханои“), за да уринират или дефекират насаме, а по-късно ги изпразват на открито. Тези гърнета са преносими и могат да се носят дори на социални събирания. Всъщност не е било необичайно гърците (а по-късно и римляните) да носят нощно гърне на партита с вино, за да не се налага да напускат стаята, за да се облекчат (а гърнетата са били и удобни за повръщане, ако е необходимо).
Гръцките градове обаче имат и някои санитарни мерки. Археологическите разкопки свидетелстват, че много от тях имат дренажни канали, минаващи по улиците, за да събират дъждовна вода и отпадъчни води. В асклепионите (лечебните храмове) и в големи обществени сгради са открити тоалетни или латрини (лат. latrina), макар и не толкова сложни, колкото тези в Рим. Именно през Елинистическия период (след 323 г. пр.н.е.) – особено в космополитните градове като Александрия или Пергам – започват да се появяват обществени тоалетни и многоместни тоалетни под гръцко влияние, по-късно възприети от римляните. Така например, на гръцкия остров Делос археолози са открили обществени тоалетни от втори век пр.н.е., състоящи се от каменни седалки над воден канал.
Древногръцка обществена тоалетна в Дион
Древният Рим наистина революционизира комуналната канализация на Запад. Римляните са наследници на етруските и гръцките идеи, но ги развиват много по-далеч, като изграждат обширни канализационни мрежи и големи обществени тоалетни. В римската цивилизация тоалетните с течаща вода понякога са част от обществените бани. Смята се, че римските тоалетни са използвани в седнало положение. Римските тоалетни са повдигнати, за да се издигнат над отворени канали, които периодично са „промивани“ с течаща вода. Римляните и гърците също са използвали нощни съдове, които са носили на приятелски събирания за хранене и пиене.
Римска обществена тоалетна в Остия
Централният елемент на римското управление на отпадъците е Клоака Максима, масивна канализация в Рим, първоначално проектирана през шести век пр.н.е. (по време на ерата на етруските царе), за да отводни блатата на Форума. С течение на времето тази и други канализации са пригодени да отвеждат не само дъждовна вода, но и отпадъци от тоалетни и септични ями в река Тибър. До ранната имперска епоха (първи век сл.н.е.) град Рим има множество латрини – по същество обществени тоалетни – често прикрепени към бани или разположени във форуми и пазари. Тези обществени тоалетни обикновено се състоят от дълга пейка (обикновено каменна или мраморна) с отвори, поставени над непрекъснат поток вода. Десетки хора могат да седят без прегради между тях. Днес това може да ни се стори странно, но в Рим общото изхождане се е смятало за социална дейност, добра възможност за разговор, подобно на посещението на обществените бани. Плиний описва как по улиците на градове като Рим и Помпей има големи съдове за съхранение на урина, събирани от специално наети от градската управа хора.
Както при много други аспекти на цивилизацията, падането на Западната Римска империя (476 г. сл. Хр.) води до значителен спад в санитарните условия в Европа и дори за богатите минават хиляда или повече години, преди технологията на тоалетните да достигне или надмине тази на древните. В селските райони по-бедните хора просто си вършат работата навън, понякога директно в септична яма, ако има такава. Ако сте имали късмета да живеете в замък, тогава сте могли да използвате малка стая, която стърчи от стените, т.н. garderobe, който просто има дупка в пода, така че отпадъците да могат да падат в рова или яма:
,,Гардеробите“ са помещения с тоалетни, използвани в посткласическия период, най-често срещани в замъците и в жилищата на висшата класа. По същество в тези помещения има плоски парчета дърво или камък, простиращи се от едната стена до другата, с един или повече отвори за сядане. Те са били над улеи или тръби, които са се изпускали извън сградата. Гардеробите са поставяни в зони далеч от спалните заради миризмата, а също и близо до кухни или камини, за да се поддържа топлината в помещенията им.
Другият основен начин за задоволяване на тоалетните нужди е т.н. нощно гърне – съд, обикновено от керамика или метал, в който хората отделят отпадъците. Този метод е бил използван в продължение на стотици години; формите, размерите и декоративните вариации са променяни през вековете. Нощните съдове са широко разпространени в Европа от древни времена, като дори са пренасяни в Близкия изток от средновековни поклонници.
В градовете нещата са още по-лоши. Хората използват нощни гърнета и ги изпразват в септични ями, ако имат такива, или просто изхвърлят съдържанието им през прозореца. Това неприятно положение довежда до създаването на няколко доста нехигиенични професии. Първо, това са гребларите, чиято работа е да поддържат улуците и канализацията чисти, като, както се досещате, ги изгребват с гребла. Други са хората, които имат може би още по-неприятната задача да изпразват септичните ями и тоалетните. Това било не просто неприятна работа за хората, които я вършат; неприятно било дори само да се намираш близо до чистачите. Ямите се изпразват в каруци, така че получената нощна пръст (както евфемистично я наричали) да може да бъде извозена и използвана за торене на посеви.
В ранната Модерна епоха нощните гърнета често са изработени от порцелан или мед и дори могат да включват сложна украса. Те са изпразявани в улука на улицата, най-близка до дома. В предмодерна Дания хората обикновено се изхождат в земеделски земи или на други места, където човешките отпадъци могат да се събират като тор. Неслучайно в старонорвежкия език има няколко термина за обозначаване на тоалетни, като напр. garðhús (къща в двора), náð-/náða-hús (къща за почивка) и annat hús (другата къща). Като цяло тоалетните са функционално несъществуващи в селските райони на Дания до ХVІІІ век.
Към ХVІ век в Европа все по-често в земята близо до къщите се изкопават септични и изгребни ями като средство за събиране на отпадъци. С нарастването на градското население и запушването на уличните улуци с по-големия обем човешки отпадъци, дъждът вече не е достатъчен, за да отмие отпадъците от улуците. Тръба свързва тоалетната с изгребната яма и понякога малко количество вода отмива отпадъците. Изгребните ями се почистват от занаятчии, на английски известни като gong farmers, които изпомпват течни отпадъци, след което изхвърлят твърдите отпадъци и ги събират през нощта. Тези твърди отпадъци, евфемистично известни като „nightsoil“, се продават като тор за селскостопанско производство
Нещата наистина започват да се подобряват към края на ХVІ век, когато сър Джон Харингтън (John Harington, 1560–1612), куриер, поет, преводач и кръщелник на Елизабет I, проявява интерес към темата с тоалетните. През 1596 г. той публикува „Метаморфозата на Аякс“ (The Metamorphosis of Ajax - „Аякс“ в случая е каламбур на „a jakes“, често срещана дума за тоалетна), в която излага доста подробни планове за тоалетна с промиване.
И след това той показва как всичко е сглобено и работи:
,,Тоалетна в съвършенство. Ето я, събрана изцяло: A. казанчето, B. заредената в него вода, C. канализационната тръба, D. седалката, E. тръбата, която идва от казанчето, F. винтът, G. покриване на отвора, H. столчето, I. тапата (запушалката), K. струята, L. отходната тръба, M. N. мястото, където всичко накрая попада“.
Следващото голямо развитие в технологията на тоалетните е през 1775 г., когато Александър Къминг (Alexander Cumming, ок. 1733–1814), шотландски инженер и часовникар, получава патент, озаглавен „Подобрения в конструкцията на водни тоалетни“. Той притежава много от характеристиките на съвременните ни тоалетни, включително формата на мивката и, най-важното, S-образна тръба, която създава воден сифон. Това предотвратява навлизането на миризма и газове от канализацията отдолу в банята – наистина революционно изобретение!
Илюстрация от патента на Александър Къминг
Няколко години по-късно, през 1778 г., английският изобретател Джоузеф Брама (Joseph Bramah, 1748–1814) усъвършенства този дизайн (оригиналът е имал склонност да замръзва в студено време) и започва да произвежда високоефективни тоалетни с промиване, които продължават да се продават чак до ХІХ век.
Антон Оруш, www.sandacite.bg
Източници:
- A history of… toilets - https://www.gethistories.com/p/a-history-of-toilets
- Toilet History - https://en.wikipedia.org/wiki/Toilet#History
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии