Римските тоалетни може би не са били толкова хигиенични

В своя разцвет, Римската империя се е простирала на три континента, обхващала е цялото Средиземноморие и е била дом на 1/5 от населението на планетата. Римляните донесли пътищата, мостовете и може би най-важното, канализацията. Но ново изследване на древни изпражнения подлага на съмнение ефективността на римската система за хигиенизиране, що се отнася до подобряването на общественото здраве.

"Проучването е много интересно," смята Юнг Утцингер (JungUtzinger), епидемиолог от Базелския университет в Швейцария, който не е участвал в настоящата работа. "Не е било никак лесно, тъй като в случая става дума за изследване на фекален материал от преди хиляди години."

По отношение на хигиената, Римската империя изглежда е правила много правилни неща: имало е обществени бани, обществени тоалетни и дори наредби, за това как трябва да се изхвърлят отпадъците. Самият Рим имал впечатляваща канализационна система. "В Римската империя, при подобряване на канализацията бих очаквал определено понижаване в честотата на паразитните инфекции," разказва Утцингер.

Но не това е установило новото изследване. Пайърс Мичъл (Piers Mitchell), палеопатолог от Университета в Кембридж, Великобритания, разгледал предишни изследвания на повече от 50 археологически обекта в района на Средиземноморието, за да разбере какви паразити са живеели във и по хората преди и след като римляните завладели района. Много от тези изследвания разчитали на микроскопски и химични или ДНК тестове, за да засекат паразити и техните яйца в почвата край гробища и обществени тоалетни. Мичъл фокусирал своите анализи точно върху тези места, тъй като те съдържали фосилизирани изпражнения, наречени копролити, който може да съдържат яйца от паразити или ДНК на хиляди години. Използвайки тези доказателства, той обобщил географското разпространение на множество паразити. 

Въпреки римската канализационна технология, Мичъл открил че чревните паразити като трихуриди (Trichuris trichiur), нематоди (Ascaris lumbricoides) и Entamoeba histolytica (причинителя на дизентерията), се повишили в района след появата на римляните. Той твърди, че в началото е бил изненадан, но смята, че това повишение всъщност има логично обяснение.

"Въпреки, че римляните развили значително хигиенната технология, те все още не разбирали теорията за патогените, нито пък знаели много за паразитите. Историческите данни показват, че фермерите използвали човешки изпражнения, събрани от градовете, за да наторяват посевите си. Яйцата на паразитите могат да оцелеят в изпражненията за доста дълго време и според Мичъл, тази практика може да е допринесла много за успеха на паразитните червеи.

От друга страна, Анн Олга Колоски-Острау (Ann Olga Koloski-Ostrow), археолог към Brandeis University в Уейдам, щата Масачузетц, която не е участник в изследването, отбелязва, че е трудно да разберем колко разпространено е било торенето с човешки изпражнения по време на Римската Империя: "Можем само да кажем, че от някои ранни текстове, посветени на земеделието знаем, че те са строели тоалетните за робите в райони, където екскрементите могат да се съберат лесно и да се разпръснат сред посевите, но това вероятно се е случвало само в отделни ферми тук-там." Въпреки това, тя също отбелязва, че много римляни без достъп до канализационни системи са използвали вътрешни тоалетни-септични ями, често разположени точно до кухнята. Независимо дали отпадъците са използвани като тор, тя смята, че е лесно да се представим как паразитите са се озовавали по храната.

Новото изследване показва също, че обществените бани може също да са били потенциално огнище на заболявания. Въпреки че римляните ги изградили заради чистотата, много от съоръженията били зле поддържани и водата често била оставяна да се замърси - "събирайки пяна на повърхността от човешката мръсотия," пише Мичъл. Топлата влажна среда може да е осигурявала чудесни условия за размножаване на паразити.

Анализите на Мичъл, публикувани онлайн в списанието Parasitology, показват също, че Римската империя често разпространявала рибни тении в завладените територии. "Те са дълги до няколко метра и се увиват във вътрешността на червата. Хората ги прихващат при консумация на недопечена риба," обяснява той. Римляните готвели много от храните си, но те също ценели много високо сос наречен гарум, който е направен от ферментирали парчета риба и различни подправки като сместа била оставяна на слънце. Тъй като соса никога не бил подлаган на варене, Мичъл смята, че той представлявал идеална среда за разпространение на яйца на тении в империята. С разширяването на империята, тя наложила своята кулинарна култура - и съответно придружаващите я паразити.

Новите изследвания показват също, че въшките по косата и тялото били често срещани в империята, както и бълхите и дървениците. 

Но въпреки това, Колоски-Острау смята, че би било грешка да се лепне етикета на римляните като мръсно или отвратително общество. Много от техните идеи, като наторяването и обществените бани, са били напълно основателни на теория, но били саботирани от малки грешки в изпълнението им, най-вече защото те просто не разбирали как патогените и паразитите се разпространяват, отбелязва тя. "Не можем да виним римляните за това. Все пак това е нещо, което те изобщо не са разбирали."

Източник: Science Magazine

Още по темата

01/03/2015

Медицина

Какво не знаем за това, което оставяме след себе си