Изработването на каменни инструменти не е уникално за хората и техните предци, откриват антрополози от Института за еволюционна антропология "Макс Планк".

Изследването, публикувано в Science Advances, се основава на нови анализи на каменни инструменти, използвани от дългоопашати макаци в националния парк Phang Nga в Тайланд. Тези маймуни използват каменни инструменти, за да разчупват ядки с твърди черупки. При този процес маймуните често чупят своите чукове и наковални. Получената в резултат на това съвкупност от счупени камъни е значителна и широко разпространена в целия пейзаж. Нещо повече, много от тези артефакти притежават същите характеристики, които обикновено се използват за идентифициране на умишлено изработени каменни инструменти в някои от най-ранните археологически обекти в Източна Африка.

"Способността за умишлено изработване на остри каменни люспи се разглежда като решаващ момент в еволюцията на хоминините, а разбирането на това как и кога е станало това е огромен въпрос, който обикновено се изследва чрез изучаване на минали артефакти и фосили. Нашето изследване показва, че производството на каменни инструменти не е уникално за хората и нашите предци", обяснява водещият автор Томос Профит (Tomos Proffitt), изследовател в Института за еволюционна антропология "Макс Планк".

"Фактът, че тези макаци използват каменни инструменти за обработка на ядки, не е изненадващ, тъй като те също така използват инструменти, за да получат достъп и до различни ракообразни. Интересното е, че по този начин те случайно създават съществен собствен археологически запис, който отчасти е неразличим от някои артефакти на хоминини."

Пример за дългоопашат макак, който използва каменен инструмент, за да достигнат до храната. Кредит: Lydia V. Luncz

Нов поглед върху еволюцията на технологията на каменните инструменти

Сравнявайки случайно получените каменни фрагменти, изработени от макаците, с тези от някои от най-ранните археологически обекти, изследователите успяват да покажат, че много от артефактите, изработени от маймуните, попадат в диапазона на тези, които обикновено се свързват с ранните хоминини. 

"Фактът, че тези артефакти могат да бъдат произведени чрез чупене на орехи, има значение за обхвата на поведенията, които свързваме с люспи с остри ръбове в археологическия запис", отбелязва съавторът Джонатан Рийвс (Jonathan Reeves).

Новооткритите каменни инструменти на макаци предлагат нов поглед върху това как първата технология може да е започнала да се развива при най-ранните ни предци и че нейният произход може да е свързан с подобно поведение при чупене на ядки, което може да е значително по-старо от сегашния най-ранен археологически запис.

"Чупенето на ядки с помощта на каменни чукове и наковални, подобно на това, което някои примати правят днес, се предполага от някои изследователи като възможен предшественик на целенасоченото производство на каменни инструменти. Това изследване, заедно с предишните, публикувани от нашата група, отваря вратата към възможността да се идентифицира такъв археологически подпис в бъдеще", заявява Лидия Лунч (Lydia Luncz), водещ автор на изследването и ръководител на изследователската група за технологични примати в Института за еволюционна антропология "Макс Планк". "Това откритие показва как живите примати могат да помогнат на изследователите да проучат произхода и еволюцията на използването на инструменти в нашата собствена линия."

Справка: Tomos Proffitt et al, Wild macaques challenge the origin of intentional tool production, Science Advances (2023). DOI: 10.1126/sciadv.ade8159. www.science.org/doi/10.1126/sciadv.ade8159

Източник: Surprising similarities in stone tools of early humans and monkeys, Max Planck Society