Как инфекциозните болести са формирали цивилизацията

От развитието на земеделието до глобалния възход на религиите инфекциозните болести са били решаваща сила в оформянето на човешката история.

Ваня Милева Последна промяна на 28 април 2023 в 00:01 5051 0

Чумата във Флоренция 1348 г.

Кредит Wikimedia Commons
Чумата във Флоренция, 1348 г.,сцена от "Декамерон" на Бокачо.

От влиянието на епидемиите върху възхода и падението на империите до ролята, която Черната смърт е изиграла за ускоряване на прехода от феодално, религиозно общество към капиталистическо, светско общество, човечеството винаги се е възползвало от (или е ставало жертва на) "обстоятелства, създадени от микроби", твърди в първата си книга Джонатан Кенеди (Jonathan Kennedy), преподавател по глобално обществено здраве в Университета "Куин Мери" в Лондон.

Авторът на "Патогенеза: Как микробите създадоха историята" (Pathogenesis: How germs made history) се опира в голяма степен на опита на човечеството, обхващащ 50 000 години световна история и множество дисциплини, за да напише убедително и завладяващо за ролята на инфекциозните болести в оформянето на планетата такава, каквато я познаваме, представя книгата в сайта New Scientist британската писателка Ел Хънт (Elle Hunt). 

В книгата може да се намерят някои изненадващи факти. Например еволюционният успех на нашия вид над неандерталците може да е бил свързан не толкова с нашето относително когнитивно превъзходство, колкото с триумфа на имунната система на Хомо сапиенс над тази на нашите изчезналите ни братовчеди.

По подобен начин Кенеди описва как неолитната селскостопанска революция е позволила разпространението на патогени в полза на едни и в ущърб на други, което прави въздействието на тази трансформация върху човешката цивилизация много по-нюансирано.

Всъщност, отдалечавайки ни от номадския начин на живот и централизирайки източниците ни на храна, възходът на земеделието и уседналостта може да е поставил началото на "златен век за вирусите, микробите и другите патогени" и на една "епидемиологична революция", която може да е имала също толкова голямо въздействие върху света, в който живеем, колкото и другите промени, които земеделието е предизвикало.

Имунитетът, който се е развил в резултат на това, може дори да се прояви в нашата ДНК, като много генетични адаптации приблизително съвпадат с преминаването към земеделие.

Влиянието във фосилните записи на инфекциозните болести е твърде малко, за да се регистрира лесно, но въпреки това е очевидно като сила, която съпътства (или се противопоставя) на много от историческите постижения на човечеството по целия свят, стимулирайки политическите и икономическите промени.

За Кенеди инфекциозните болести са били водеща сила на всеки етап от развитието на човечеството. Например Антониновата и Киприановата епидемия през II и III в. може би са били фактор за превръщането на християнството от малка секта в глобална религия, тъй като обещанието за вечен живот след смъртта никога не е било по-привлекателно, отколкото в условията на широко разпространена смъртност.

Много по-късно, към края на XVII в., опитът на шотландците да създадат търговски пункт в Централна Америка е опустошен от епидемия от жълта треска, което води до заплаха от финансов крах за Шотландия, помощ от Англия и в крайна сметка до Акта за съюз през 1707 г., с който страните се обединяват в Обединеното кралство Великобритания.

Що се отнася до актуалността на книгата към настоящите събития, книгата на Кенеди е навременна не само защото преживяхме пандемия. Както отбелязва Кенеди, при всички клишета за безпрецедентни, необикновени времена, "когато поставим коронавируса в неговия исторически и научен контекст, става много ясно, че в него има малко нови или забележителни неща".

Появата на COVID-19 преобрази света ни, както Черната смърт и предишните вълни от болести. Кенеди показва, че широко разпространеното усещане за съществуване на епоха преди и след COVID-19 - като маркери "преди и след" във времето - е оправдано и вероятно ще бъде потвърдено от историята.

Пандемиите обаче ще продължат да се появяват, изострени от задълбочаващата се климатична криза. Както предупреждава в кратката си, но отрезвяваща последна глава за "бъдещите епидемии", Хомо Сапиенс сега се намира в "много несигурно положение... заобиколен от безброй вируси и бактерии, които непрекъснато мутират" и изправен пред екзистенциалната заплаха от инфекциозни заболявания.

В този момент на равносметка за отпечатъка на човечеството върху планетата книгата смирено напомня, че историята се създава не от великите или добрите, а от тези, които оцеляват - и че ние сме просто още един животински вид.

Източник: Pathogenesis review: How infectious diseases have moulded civilisation, New Scientist

Още по темата

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !