Как са възникнали езиците? Любопитен експеримент ни подсказва (аудио)

Човешките езици са се развили от универсален звуков код - доказателства в полза на това твърдение е намерил екип от специалисти в областта на когнитивната изследвания от Университета на Уисконсин и Университета на Калифорния. 

Например, за да изразят понятието "горе" хората обикновено използват високи и силни звуци, докато "долу" - тихи и ниски.

Изследването е публикувано в списание Royal Society Open Science, а накратно за него разказва Science magazine.

Как се развиват първите езици?

Една идея отдавна обсъждана от философи и филолози е, че ранните прачовеци са започнали да общуват с помощта на жестове, а звуците в началото са били несъществени.

Това е така, защото със жестове по-лесно може да се отрази физически какво означават те, свойство, известно като иконичност, разказва лингвистът Саймън Гарод (Simon Garrod) от университета в Глазгоу. Въпреки, че има случаи на думи, които имитират своето значение - "капка", "пляскам", например - те са малко и редки. За повечето думи, връзката между техния звук и тяхното значение е доста произволна.

Експериментът

Учените предложили на 18 студента да участват в експеримент-игра. 9 от тях за ограничено време трябвало да измислят несъществуващи думи за такива основни свойства и отношения на реалния свят като "добро", "лошо", "горе", "долу", "повече", "по-малко", "бързо", "бавно", "близко", "далеч ", "малък", "голям", "дълго", "кратко", "грапав", "гладък", "грапаво", "привлекателно", "отвратително".

След това, участниците е трябвало в произволен ред, определен от експериментатора, да произнесат 12-те измислени думи (6 чифта антоними) на своите партньори, а те, от своя страна, да отгатнат - какво свойство означава думата. За досещане вторият играч има само 10 секунди. Забранено било да се използват жестове или мимики, единствено интонация.

Иконичност

Резултатът бил красноречив - 82,2% от студентите успешно идентифицирали скритата дума. Анализът на материалите от експеримента показал, че макар и измислените думи да са били различни, почти всички от тях използват универсални звукови характеристики, "подобни" на свойствата. Например, понятието за "бързо" винаги се обозначава с кратка, отсечена дума с висок звук, а "бавно" е дума с протяжен нисък звук. За "гладко" винаги се използва дума, звучаща хармонично, а за "грубо" - с противоположни характеристики и т.н.

Такава отношения на сходство между знака (думата) и обекта (свойството), за който се отнася, се нарича иконичност (от старогръцки: eikon -"образ", "копие"). Типичен пример за един иконичен знак е много схематична рисунка на някакъв обект (например, силуети на мъже и жена от кръгове и триъгълници в различни посоки).

Универсалният език

Универсалният звуков код в рамките на този експеримент има пет основни характеристики: продължителност на звучащите думи, интензивност, височина на звука, динамика на промените на височината и съотношение на хармоничноаст/шум. Във всяка двойка антоними, поне една от тези характеристика е променя с противоположната й, а 57 % от думите имат определен уникален звуков модел.

Усреднени звукови модели за измислените думи, обозначаващи едни или други свойства. В схените са обозначени: продължителност на звученето на думите (D), съотношение на хармония/шум (H), интензивност (I), височина на звука (P), динамиката на промяна на височината (C).  Изображение: M. Perlman et als. / Royal Society Open Science

Ето някои звукови примери от Newscientist:

"Голям":

"Малък":

"Гладък":

"Грапав":

"Долу":

Друг експеримент върху голяма извадка от думи с прослушане на аудио записи на измислени думи в сайт дава по-малко впечатляващи резултати - познати са само 35,6%.

Изводите

"Въпреки, че не можем да наблюдаваме развитието на нови говорими езици, това изследване ни предлага поглед към това как съвременните говорими езици може да са били създадени в началото", коментира Маркъс Пърлман (Marcus Perlman) от Университета на Уисконсин-Медисън, съавтор на изследването, пред Newscientist.

Той смята, че говоримите езици, може да са се развили по подобен начин, че вероятно нашите предци са използвали и жестове, и звуци, за да предадат някаква проста смислена информация. Това започва с иконични движения на ръцете, които постепенно се заменят с по-абстрактни такива. А след много дълго време звуците стават по-сложни и се асоциират с по-общи идеи.

"Ако експериментът се разшири и се поработи по-дълго, аз очаквам, че вокализациите ще стават все по-произволни", казва Пърлман.

Още по темата

07/06/2015

Математика

В гънките на катастрофите. Маршрути по катастрофичната повърхност

05/06/2015

Физика

Героите от конкурса на Интел - Григори и Христо, на гости на Наука OFFNews