Майкъл Крайтън е роден 23 октомври 1942 в Чикаго, Илинойс, САЩ. Той е широко известен с произведенията си в жанровете на научната фантастика, медицинската фантастика и трилъра.
Неговите книги се продават в цял свят над 150 милиона копия, много от тях са филмирани. Сред тях са романът "Щамът Андромеда", "Джурасик парк", "Изгубеният свят", "Сфера", "Фатален срок", "Конго", "Жертвата", "Състояние на страх".
Литературните му произведения обикновено са комбинация от жанровете на екшъна и технотрилъра, описващи катастрофи - резултат от човешки грешки при работа с най-новите технологии, особено с биотехнологиите. Действието на много от книгите му се развива в медицинския или научния свят, отразявайки миналото на самия автор.
Когато е бил на 6 години, семейството му се преселва в Рослин, предградие на Ню Йорк. На 14-годишна възраст Майкъл публикува в Ню Йорк Таймс своите пътни бележки и оттогава винаги е чувствал привличане към литературното творчество.
През 1960 г. завършва училище и постъпва в Харвард с намерението да учи за писател. Но стилът му непрекъснато е предизвиквал забележки от професорите и оценките му винаги били много ниски. Той предположил, че проблема със стила не е в него, а в преподавателите и им пробутал като своя разработка едно есе на Джордж Оруел. Професорът поставил на Оруел оценка три плюс и Майкъл окончателно се убедил, че Харвардските мерки не са за него.
Завършвайки университета през 1965 г. с посредствени оценки, той решава да смени областта на интересите си и се заема с антропология в британския Кембридж, където е премиран за успехи в едногодишната експедиция в Европа и Северна Африка. Връщайки се в Щатите, Крайтън решава да стане доктор и през 1969 г. завършва Харвардското медицинско училище - между другото, никога не е подавал молба за лицензиране на частна практика. През всичките тези години е писал трилъри под различни псевдоними, а един от неговите романи, "A Case of Need", получава премията "Едгар" като най-добрия детективски роман на годината.
През 2000 г. на негово име е наречен нов вид Анкилозавър „Bienosaurus crichtoni“, а през 2003 г. динозавърът броненосец „Crichtonsaurus bohlini“.
Майкъл Крайтън умира от рак в Лос Анджелис, САЩ на 4 ноември 2008 г.
Майкъл Крайтън и науката
Книгите на Крайтън поразяват с научната добросъвестност и внимание към детайла, твърде рядко срещани в литературните произведения. Например, всеки програмист ще ви каже, че програмата, поместена в "Джурасик парк" е ще проработи.
Но Майкъл Крайтън има доста нестандартни мисли за "консенсуса в науката":
Смятам консенсусът в науката за изключително вреден за развитието и трябва да бъде спрян по всички направления. Исторически погледнато, твърдението за консенсус е първото убежище на негодниците; това е начин да се избегне дебата, твърдейки, че въпросът вече е уреден. Всеки път, когато чуя, че учените имат консенсус по един или друг въпрос, пазете портфейла си, защото ви мамят.
И продължава:
Нека да е ясно: работата на науката няма нищо общо с консенсуса. Консенсусът е работа на политиците. Науката, напротив, изисква само един изследовател, който се случва да бъде прав, което означава, че той или тя имат резултати, които са проверими в реалния свят. В науката консенсусът е без значение. От значение са възпроизводимите резултати. Най-великите учени в историята са големи именно защото те скъсват с консенсуса. Не съществува такова нещо като консенсус в науката. Ако това е консенсус, това не е наука. Ако това е наука, не е консенсус. Период.
Наистина е трудно да не се съгласим с Крайтън по отношение на възпроизводимите резултати, но в науката има различни стандарти, които определят дадени резултати като значими и ако за археолога един единствен надпис върху каменна плоча има стойност на научна сигурност, за биолозите "фактите" обикновено са построени от колекция от последователни резултати и учените са готови да приемат заключения, които са само на две стандартни отклонения от случайния шум като доказателство, то във физиката, където частиците или съществуват или не, са необходими пет стандартни отклонения.
Ако попитате една голяма група от учени, те ще ви кажат, че консенсусът е нормална част от научния процес. Противно на Крайтън има консенсус именно там, където се генерират възпроизводими доказателства.
Майкъл Крайтън е наричан "най-известният дениалист по отношение промените в климата".
Голяма част от публично изразеното мнение на Крайтън, особено по темите за глобалното затопляне, е оспорено от много учени и коментатори. Пример за това е прегледа на метеоролога Джефри Мастърс на "Състояние на страх" (State of Fear).
Питър Доран, автор на статията, публикувана през януари 2002 г. в Narure, която обяви, че някои области на Антарктика са станали по-студени между 1986 и 2000 г., написа статия, излязла на 27 юли, 2006 г., в Ню Йорк Таймс, в която той заяви, че "резултатите ни бяха използвани превратно като "доказателство" срещу глобалното затопляне от страна на Майкъл Крайтън в новата му книга "Състояние на страх".
Ал Гор заяви на 21 март 2007 г. пред комисия на камарата: "Планетата има треска. Ако детето ви има треска, отидете на лекар [...], ако Вашият лекар Ви каже, че трябва да вземете мерки, не казвате "добре, ама прочетох научно- фантастичен роман, който ми казва, че това не е проблем". Това бе потвърдено от няколко коментатори, които се позовават на "Състояние на страх".
По време на дебата, въпреки че признава, че човекът в някакъв момент допринася за глобалното затопляне, Крайтън твърди, че не е задължително да го е причинил, че прекалено голяма част от медийното и общественото внимание е посветена на антропогенното влияние върху глобалното затопляне, а не на по-належащи проблеми като бедността. Той също така предлага частните самолети да бъдат забранени, защото добавят повече въглероден диоксид в атмосферата в полза на малцина, които биха могли да си ги осигурят.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
6145
1
25.10 2018 в 13:43
Последни коментари