Има ли наука в Джурасик свeта на киното?

Науката в новия филм "Джурасик свят" (Jurassic World) се е "фосилизирала" в състоянието си от началото на 90-те години, не са взети предвид нито напредъкът в генетичните технологии, нито откритията в палеонтологията през последните 20 години.

В центъра на сценария на последния епизод, "Джурасик свят" (Jurassic World), както и всеки предишен от поредицата, са динозаврите и други древни обитатели на миналото, върнати обратно към живот чрез чудесата на генното инженерство.

Доколко има наука в новия епизод "Джурасик свят"? - задава въпроса палеонтологът Пол Уилис (Paul Willis) в ABC Science.

Фокусът на науката пада върху два въпроса: Можем ли наистина да пресъздадем изчезнали същества със съвременните технологии и доколко точни са реконструкциите на динозаврите, показани във филма?

След 20 години, откакто излезе първият филм от поредицата, си струва да се направи равносметка на тези въпроси, защото науката около двата въпроса се разви бързо през последните две десетилетия. За съжаление създателите на филма не са успели да са в крак с науката и техните представи за науката изглежда са се "фосилизирали" в началото на 90-те години.

"Не съм сигурен дали Майкъл Крайтън, авторът на оригиналния роман "Джурасик парк", е разочарован от успеха на филмите. "Разочарован", защото този успех бе на вълната на диноманията, вместо да се концентрира върху проблемите, свързани потенциалните заплахи от генетичните технологии, които са в основата на творчеството му." - споделя Пол Уилис.

Намерението на Крайтън е да илюстрира страшните и зли сили, които биха могли да се отприщят при подправяне на генетичната информация. Вилнеещите новосъздадени динозаври-убийци са последица от бърникането на човечеството в най-дълбоките тайни на майката природа. Това е приказка за морала, предзнаменование за обреченост, че сме длъжни да внимаваме да не отприщим върху себе си опустошение от далечното минало. Крайната цел на Крайтън не бе просто да призове за повишено внимание около темата за генетичната технология, а да я затвори напълно.

За щастие неговото послание бе игнорирано.

Напредъкът в генното инженерство

През следващите 20 години от пускането на първия епизод на Джурасик Парк генното инженерство напредна значително и принесе огромни ползи за човечеството и очерта перспективи за още.

Повечето от успехите на ГМ технологията са в областта на здравеопазването и медицината, разботени са нови техники за производство на инсулин за диабетици, терапии за множество други заболявания и технологична среда за разработване на лекарства.

Математикът Малкълм, през чиито уста Майкъл Крайтън предупреждава за опасностите на генното инженерство.

Тези лечения са възможни, защото сега може да се прочете евтино и ефективно генетичния код на всеки. И това е благодарение на генетичните изследвания, които Крайтън би предпочел да не бяха продължавани.

Има огромен напредък в селското стопанство и производството на храни, които макар и изглеждащи по-спорни в очите на масовата публика, все пак са подобрили производството на храни като ефективност и качество.

Дори за своето време, представата на Крайтън за генетичната технология е тромава и нелогична. Идеята, че ДНК на динозаврите може да бъде извлечена от останките на насекоми, хранещи се с кръвта им и след това хванати в капана на кехлибара е абсолютна глупост. Крайтън смята, че пропуските в ДНК може да се закърпят с ДНК-то на жаби и те са вероятно най-лошият кандидат, който би могъл да се избере. Те са толкова далече от динозаврите, че използването тяхната ДНК е напълно безсмислено. Ако съществата в "Джурасик парк" са хибрид между жабешка и динозавърска ДНК, защо не изглеждат поне малко подобни на жаби?

Динозавърската ДНК

Всъщност, ако искаше да реконструира динозавър от ДНК, има много по-логичен път да направи това, което дори се подчертава в оригиналната книга.

Птиците са преки потомци на динозаврите, те всъщност са живи динозаври, но силно модифицирани за да могат да летят. Това означава, че в ДНК-то на всеки папагал или орел има повече от достатъчно генетична информация, необходима за възстановяването на динозавърския им прародител. Всичко, което трябва да се направи е да се разбере кои гени се включват и кои изключват в прехода от динозаври към птици и кои генетични ключове се нулират.

Например научни изследвания са показали, че е изключен генетичния ключ, който спира у съвременните птици развитието на зъби. Цялата генетична информация за изграждането на зъбите си седи там в ДНК-то на всяка птичка, наследена от техните предци динозаври, но просто е изключена и спи.

По-рано тази година, излезе проучване, което изследва развитието на клюна, че тази характерната за птиците функция е еволюирала от две кости на върха на муцуната на динозавъра, наречени premaxillae. Отново генетичните инструменти за изграждането на динозавърска муцуна, вместо на човка, са все още там в ДНК-то на птицата. Просто нещо превключва и еволюцията тръгва по различен път към развитието на птиците. Ако влезем вътре и възстановим положението на тези ключове и бинго: имаме пиле със зъбата муцуна на малък динозавър велосираптор.

Дали ще можем да пресъздадем Tиранозавър Рекс от какаду? Малко вероятно. Най-големото засега, което учените могат да клонират не е по-голямо от бактерия. За да се клонират многоклетъчни създания като динозавър, има нужда от замразени или дори по-добре, живи клетки. Така че идеята на Антъни Мартин (Anthony J Martin) от The Conversation, че е по-възможен "Пейстоценски парк" е напълно резонна, предвид многобройния запазен генетичен материал от живелите през плейстоцена мамути.

Но ако потърсим възможностите за възкресяването на динозаврите от птиците, има толкова много ключове за превключване, както и други гени за пренастройване, също и изгубени или изтрити гени, както и придобити, така че дори и този по-ефективен път за възкресение на динозаврите, в крайна сметка, ще се провали. Но е най-малкото провокативна идеята, че в сърцето на всяка пуйка и врабче дебне прародителят динозавър.

Къде са пернатите динозаври?

Една от най-големите грешки в последния "Джурасик свят" произтича от напредъка на палеонтологичните знания за еволюцията на птиците от динозаврите.

Вкаменелостите, намерени през последните 20 години ясно показват, че най-отличителната черта на птиците, перата, всъщност са се появили при техните предци, месоядните динозаври. Сега има вкаменелости на динозаври, сродни на велосираптора, които показват, че цялата група са били покрити с пера, като особено дълги са на ръцете им.

Оказва се, че особено близки роднини на тиранозаврите са имали мъхести пера, покриващи голяма част от тялото им. Така че, ако създателите на филма се движеха в крак с палеонтологичните открития, би трябвало да облекат техните велосираптори и тиранозаври в пернати одежди. Но едва ли. Защото един пернат динозавър би изглеждал повече комичен, отколкото страшен.

Динозавърът Anzu wyliei, живял преди 66 милина години в Дакота, въпреки името си "птицата от ада", определено не би вдъхнал ужас.

Представете си ги с пернати "ръкавици".

Естествено това е филм, направен за забавление и трябва да се гледа като филм, а не като изнасяне на факти. Хубаво е, че никой не е взел и трите предходни епизоди на сериозно.

Още по темата

13/06/2015

Защо

Могат ли динозаврите от „Jurassic World” да превземат нашия свят?

12/05/2015

Животът

Как динозавърските муцуни са се превърнали в птичи човки