Находка поставя ислямското изкуство в сърцето на средновековното християнство

Фреска от XIII в., преоткрита във Ферара, Италия, предоставя уникално доказателство, че средновековните църкви са използвали ислямски шатри, за да прикриват главните си олтари. Смята се, че 700-годишната фреска е единственото запазено изображение от този вид, което предлага ценни доказателства за една малко известна християнска практика.

Частично видимата фреска, идентифицирана от историка от университета в Кеймбридж д-р Федерика Гиганте (Federica Gigante), почти сигурно изобразява истинска шатра, която вече е изчезнала и която художникът може би е видял в същата църква. Ярко оцветената оригинална шатра, покрита със скъпоценни камъни, може да е била дипломатически подарък от мюсюлмански владетел или трофей, заграбен от бойното поле.

Изследването на Гиганте, публикувано в списание "Бърлингтън" наскоро, също така предполага, че такава шатра може да е била подарена от високопоставена личност като папа Инокентий IV, който е подарил няколко скъпоценни текстилни изделия на бенедиктинската манастирска църква "С. Антонио" в Полесина, Ферара, където е нарисувана фреската.

"Първоначално изглеждаше невероятно и твърде вълнуващо, че това може да е ислямска шатра", споделя д-р Гиганте. "Бързо отхвърлих идеята и се върнах към нея едва години по-късно с повече опит и по-смело отношение към изследванията. Вероятно няма да намерим друго такова запазено изображение. Не съм спирала да търся, но предположението ми е, че е доста уникално."

Фреската предоставя изключително важно доказателство за това, че в средновековна църква са използвани ислямски шатри при ключови християнски практики, включително меса, сочи проучването.

Д-р Федерика Гиганте разглежда част от фреската. Кредит: University of Cambridge

"Ислямският текстил се свързва със Светите земи, откъдето поклонниците и кръстоносците са донесли най-ценните такива ислямски тъкани", посочва Гиганте. "Те са смятали, че съществува художествена приемственост от времето на Христос, така че използването им в християнски контекст е повече от оправдано. Християните в средновековна Европа са се възхищавали на ислямското изкуство, без да го осъзнават напълно".

Макар да е добре известно, че ислямски текстил е присъствал в късносредновековните европейски църкви, оцелелите фрагменти обикновено се намират увити около реликви или в погребения на важни хора. Изображения на ислямски текстил са оцелели в следи по някои църковни стени в Италия, както и в италиански картини от късното средновековие. Но изображенията на ислямски шатри от западния ислямски свят, като например Испания, са изключително редки и това може би е единственото подробно изображение в цял размер, което може да бъде идентифицирано.

Фреската е нарисувана между края на XIII и началото на XIV в., за да представи балдахин, поставен над главния олтар. Художникът е превърнал апсидата в шатра, състояща се от синя и златна драперия, увита около трите стени и увенчана с двуетажен коничен балдахин с бижута, какъвто се среща в целия ислямски свят.

"Художникът е положил много усилия, за да накара текстила да изглежда като жив", разказва Гиганте.

Фонът е синьо небе, покрито със звезди и птици, което създава впечатлението за шатра, издигната на открито. В началото на XV в. фреската е частично изрисувана със сцени от живота на Дева Мария и Исус Христос. Тази по-късна фреска е привлякла вниманието на историците на изкуството, които са пренебрегнали частите от по-старата фреска. Гиганте идентифицира изобразяването на ислямски текстил, когато посещава църквата преди десет години, но са необходими допълнителни изследвания, за да се докаже, че фреската представлява ислямска шатра.

Стенописи от 13-ти и 15-ти век. Кредит: University of Cambridge

Изображение на истинска шатра, използвана като олтарни завеси

Гиганте твърди, че фреската изобразява ислямска шатра, която реално е съществувала и в определен момент през XIII в. може дори да е била физически налична в манастирската църква, което е пряка отправна точка за художника.

Вече е известно, че в средновековните църкви са използвани скъпоценни текстилни завеси, за да се скрие олтарът от погледа постоянно, по време на меса или за определени литургични периоди. И когато изучава фреската, Гиганте забелязва, че на нея е изобразен ъгълът на воал, нарисуван така, сякаш е нарисуван пред олтара. Затова Гиганте смята, че истинската шатра е била приспособена да служи като "тетравела", олтарна завеса.

"Ако истинската шатра е била издигана в църквата само в определени случаи, фреската може да е служила като визуално напомняне за нейното великолепие, когато не е била на мястото си", твърди Гиганте. "Взаимодействието между рисувани и реални текстилни изделия може да се открие в цяла Европа и ислямския свят през късното средновековие."

В изследването на Гиганте се отбелязва, че стените на апсидата са обковани с пирони и скоби и че те биха могли да служат като структурни опори за висящия текстил.

Гиганте посочва "изключително прецизните детайли" на фреската като допълнително доказателство, че тя изобразява истинска шатра. Изобразеният на фреската плат е със сини мотиви на осемлъчеви звезди, вписани в кръгли кръгове, чийто център първоначално е бил избран със златни листове, точно както златните платове, използвани за такива скъпи ислямски шатри.

По ръба на горната и долната рамка има лента с псевдоарабски надписи. Текстилът се отличава и с бели контури, които подчертават контрастните цветове, отразявайки тенденцията в дизайна на коприната в Андалусия през XIII век.

вездни мотиви с псевдоарабски надписи отгоре. Кредит: University of Cambridge

Структурата, дизайнът и цветовата гама на шатрата много наподобяват малкото запазени изображения на андалуски шатри, включително в ръкописа от XIII в. "Cantigas de Santa Maria". Те съвпадат и с един от малкото потенциално оцелели фрагменти от андалуска шатра - "мантията от Фермо", за която се твърди, че е принадлежала на свети Томас Бекет, архиепископ на Кентърбъри.

Гиганте сравнява също така бижутата, изобразени на фреската, с един рядък запазен текстил със скъпоценни камъни, изработен от арабски майстори - мантията на норманския крал Рожер II Сицилийски (1095-1154 г.), която е бродирана със злато и украсена с перли, скъпоценни камъни и клозетни емайли.

Псевдоарабски надписи на долната ивица. Кредит: University of Cambridge

Военни трофеи

През XIII в. в Европа е било обичайно знамената и други военни трофеи да се излагат около църковните олтари.

"Шатрите, особено ислямските царски шатри, са били сред най-ценните подаръци в дипломатическия обмен, най-видните царски знаци в лагерите и най-търсената плячка на бойните полета", разказва Гиганте.

"Шатрите са попадали в Европа като плячка. По време на експедициите срещу мюсюлманите е било обичайно да се плаща на наемниците в текстил, а шатрата е била най-голямата награда. Фреската съвпада с описанията на кралски ислямски шатри, които са били конфискувани по време на войните за християнската експанзия в Ал-Андалус през XIII в."

Персийският посланик представя на султан Мурад III шатра като подарък (16 век). Истанбулска университетска библиотека. Кредит: University of Cambridge

Подарък от папа?

От IX в. папите често даряват тетравела (олтарни завеси) на църквите, а папските архиви разкриват, че през 1255 г. папа Инокентий IV изпраща "драперии от най-хубавите копринени и златни тъкани" на манастира "С. Антонио" в Полесина.

"Не можем да бъдем сигурни, но е възможно високопоставено лице като папа Инокентий IV да е подарило шатрата", уточнява Гиганте.

Андалуска шатра, взета от лагера на алмохадския халиф Мохамед ал-Несир, е изпратена на папа Инокентий III след 1212 г., което означава, че в базиликата "Свети Петър" е имало ислямска шатра в някакъв момент преди изписването на фреската.

Папа Инокентий IV в картина на Джовани ди Паоло (ок. 1455 г.). Художествена галерия на Йейлския университет. Кредит: University of Cambridge

Гиганте предполага, че шатрата може да е била и част от дипломатически подарък, направен на могъщата фамилия Есте, която посредничи в съюзите между Гуелфите и Гибелините - фракции, подкрепящи съответно папата и императора на Свещената Римска империя. Манастирът е основан през 1249 г. от Беатрис II д'Есте.

"Много хора не осъзнават колко изключително напреднала и възхитителна е била ислямската култура през Средновековието", отбелязва Гиганте.

Миналата година д-р Гиганте идентифицира Веронската астролабия - ислямска астролабия от XI в. с надписи на арабски и иврит.

Справка: F. Gigante. An Islamic tent in S. Antonio in Polesine, Ferrara. Burlington Magazine (accepted), 2025 [abstract]

Източник: Islamic ‘altar tent’ discovery, University of Cambridge

Още по темата

26/04/2024

Човекът

Уникален меч "Екскалибур" е намерен забит изправен в земята в Испания и има ислямски произход

06/03/2024

Човекът

Рядко откритие на астролабия от 11-ти век разкрива ислямско-еврейски научен обмен

05/05/2023

Човекът

Злато, сол и ислям: Историята на Кумби Салех

09/07/2021

Земята

Хиляди древни ислямски гробници са загадъчно подредени в „галактически“ модели