Идентифицирането на ислямска астролабия от единадесети век, носеща надписи на арабски и иврит, я прави един от най-старите примери, откривани някога, и един от малкото известни досега. Астрономическият инструмент е адаптиран, превеждан и коригиран в продължение на векове от мюсюлмани, евреи и християни в Испания, Северна Африка и Италия.
Д-р Федерика Джиганте (Federica Gigante) от Историческия факултет на Кеймбриджкия университет открива инструмента в музей във Верона, Италия, и ги публикува наскоро в списание Nuncius.
Д-р Джиганте за първи път случайно се натъкна на току-що качено изображение на астролабията на сайта на Fondazione Museo Miniscalchi-Erizzo. Заинтригувана, тя търси повече информация.
"Музеят не знаеше какво е това и реши, че всъщност може да е фалшиво", разказва д-р Джиганте. "Сега това е най-важният предмет в тяхната колекция."
"Когато посетих музея и разгледах астролабията отблизо, забелязах, че не само бе покрита с красиво гравирани арабски надписи, но и видях бледи надписи на иврит. Можех да ги различа само на ярката светлина, влизаща от прозореца. Мислех, че може би сънувам, но продължавах да виждам все повече и повече. Бе много вълнуващо."
"Това не е просто невероятно рядък предмет. Това е впечатляващо свидетелство на научен обмен между араби, евреи и християни в продължение на стотици години", коментира д-р Джиганте.
"Астролабията от Верона е претърпяла много модификации, допълнения и адаптации, докато сменя собственииците си. Най-малко трима отделни потребители са почувствали нуждата да добавят преводи и корекции към този обект, двама използващи иврит и един използващ западен език."
Астролабията е била първият в света смартфон, преносим компютър, който е имал стотици приложения. Тя е предоставяла преносим двуизмерен модел на вселената, който се побира в ръката на техния потребител, което му е позволявало да изчислява времето и разстоянията, да начертава позицията на звездите и дори да прогнозира бъдещето, съставяйки хороскоп.
Ислямски испански произход
Д-р Джиганте, експерт по ислямски астролабии и преди това куратор на ислямски научни инструменти, датира и локализира създаването на "астролабията от Верона", анализирайки ключови научни, дизайнерски, конструктивни и калиграфски характеристики. Тя идентифицира предмета като андалуски и — въз основа на стила на гравирането и разположението на везните на гърба — го съпоставя с инструменти, направени в Андалусия, управляваната от мюсюлмани област на Испания, през единадесети век.
Едната страна на плочата е надписана на арабски "за ширината на Кордоба, 38° 30'", докато другата страна "за ширината на Толедо, 40°," لعزض طليطلة م. Д-р Джиганте предполага, че астролабията може да е била направен в Толедо по времето, когато е бил процъфтяващ център на съжителство и културен обмен между мюсюлмани, евреи и християни.
Отблизо астролабията от Верона, показваща изписани еврейски, арабски и западни цифри. Кредит: Federica Gigante
Астролабията включва мюсюлмански молитвени редове и имена на молитви, подредени така, че да гарантират, че първите му потребители са спазвали времето за извършване на ежедневните си молитви.
Подписът върху астролабията гласи / صنعة يونس[...]لاسحاق, т.е. "за Isḥāq [...]/работата на Yūnus". Това е гравирано някъде след направата на астролабията, вероятно за по-късен собственик.
Двете имена, Isḥāq и Yūnus, т.е. Исак и Йона, може да са еврейски имена, изписани с арабски шрифт, подробност, която предполага, че обектът в определен момент е циркулирал в еврейската общност на сефаради в Испания, където арабският е бил говоримият език.
Втора добавена плоча е надписана за типичните северноафрикански ширини, което предполага друга точка от живота на обекта, като вероятно е бил използван в Мароко или Египет.
Еврейски надписи
Еврейските надписи са добавени към астролабията от повече от една ръка. Един набор от добавки е издълбан дълбоко и спретнато, докато различен набор от преводи е доста повърхностен, неравномерен и показва несигурна ръка.
Д-р Джиганте обяснява: "Тези допълнения и преводи на иврит предполагат, че в определен момент обектът е напуснал Испания или Северна Африка и се е разпространил сред общността на еврейската диаспора в Италия, където арабският не се разбира и вместо това е използван иврит."
Необичайно е, че една от еврейските добавки, гравирана спретнато над арабската маркировка за ширина 35°, гласи "34 и половина", а не "34 ½", което предполага, че гравьорът не е бил астроном или производител на астролабии.
Други надписи на иврит са преводи на арабските имена за астрологични знаци за Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби и Овен.
Д-р Джиганте посочва, че тези преводи отразяват препоръките, предписани от испанския еврейски полимат Абрахам Ибн Езра (1089–1167) в най-ранния оцелял трактат за астролабията на иврит, написан през 1146 г. във Верона, точно където се намира днес астролабията.
Отблизо на астролабията от Верона, показваща надписи на иврит (горе вляво) над надписи на арабски. Кредит: Federica Gigante
Еврейска Верона
Верона от дванадесети век е била убежища на една от най-дълго съществуващите и най-важни еврейски общности в Италия. Трактатът на Ибн Езра предполага съществуващи познания за астролабията сред еврейската общност във Верона, което показва, че инструментът трябва вече да е бил популярен.
Описанието на Ибн Езра има много общо с "астролабията от Верона", която би била в обращение по времето, когато Ибн Езра е бил във Верона. Той предупреждава своите читатели, че инструментът трябва да бъде тестван преди употреба, за да се провери точността на стойностите, които трябва да бъдат изчислени.
Д-р Джиганте предполага, че човекът, който е добавил надписите на иврит, може да е следвал подобни препоръки.
Неправилни корекции
Астролабията съдържа корекции, вписани не само на иврит, но и със западни цифри, същите, които използваме днес.
Всички страни на плочите на астролабията имат леко надраскани маркировки със западни цифри, превеждащи и коригиращи стойностите на географската ширина, някои дори многократно. Д-р Джиганте смята, че е много вероятно тези добавки да са направени във Верона за говорещ латински или италиански език.
В един случай някой леко надраска числата "42" и "40" близо до надписа "за географската ширина на Мединасели, 41° 30'."
"Не само, че и двете цифри се различават от стойността, дадена на арабски, те не се съгласуват помежду си. Възможно е по-късен потребител на инструмента да е сметнал оригиналната арабска стойност за грешна и да я е променил. Но правилната, съвременна стойност за географската ширина на Мединасели е 41°15", което показва, че арабската стойност е по-точна от двете поправки", обяснява д-р Джиганте.
На други места в инструмента Джиганте открива подобни противоречиви и погрешни изменения, свързани с географските ширини на Кордоба и Толедо.
Звездна карта
Астролабията включва "рете" - прободен диск, представляващ карта на небето - който е един от най-ранните известни, направени в Испания. Забележително е, че има прилики с ретето на единствената оцеляла византийска астролабия, направена през 1062 г. сл. н.е., както и с тези на най-ранните европейски астролабии, направени в Испания по модела на ислямските.
Изчисляването на позицията на звездата позволява грубо определяне на времето на небето, за което е създадена. Д-р Джиганте обяснява, че "поради феномен, наречен прецесия на равноденствията, при който земята се върти около оста си не по права линия, а и описва кръг по начин, като въртящ се пумпал, който се готви да спре, видимите звезди позициите над главите ни се променят постоянно, с около 1 градус на всеки 70 години."
Чрез анализиране на позицията на звездите върху ретето е възможно да се изчисли, че те са били поставени в позицията, която са имали звездите в края на 11 век, и че съвпадат с тези на други астролабии, направени например през 1068 г. сл. н.е.
Смята се, че астролабията е попаднала в колекцията на благородника от Веронезе Лудовико Москардо (1611–81), преди да премине чрез брак при семейство Минискалчи. През 1990 г. семейството основава Fondazione Museo Miniscalchi-Erizzo, за да запази колекциите.
"Този обект е ислямски, еврейски и европейски, които не могат да бъдат разделени", отбелязва д-р Джиганте.
Справка: F. Gigante, A Medieval Islamic Astrolabe with Hebrew Inscriptions in Verona: The Seventeenth-Century Collection of Ludovico Moscardo, Nuncius (2024). DOI: 10.1163/18253911-bja10095
Източник: Rare eleventh-century astrolabe discovery reveals Islamic–Jewish scientific exchange, University of Cambridge
Още по темата
Човекът
На кораб от флотилията на Васко да Гама е открита най-древната астролабия (видео)
Човекът
Кой е плавал на кораба от Антикитера с "първия компютър"
Човекът
Древногръцкият механизъм от Антикитера се оказа астрономически компютър (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари