Може би сте гледали фантастичния трилър "Ядрото" (2003). В този филм земното ядро престава да се върти, а това може да доведе до смъртта на човечеството. Група американски инженери създава подземен кораб (да го наречем подземница), с която се отправят към центъра на Земята, за да възстанови въртенето му чрез взрив на няколко атомни бомби.
Това, разбира се, е в рамките на фантастиката. Но през ХХ век няколко държави, между които Германия и СССР, наистина са разработвали "подземни кораби". За прототип им служел т.н. проходен щит. Това е челният съставен елемент на тунелопробивните машини (ТПМ), популярни при строежите на метрополитени, а цялата машина се нарича "къртица". Такъв проходен щит бил използван за пръв път във Великобритания при строежа на тунела под Темза през 1825 г. и днес повечето метролинии в света се копаят именно по този начин.
През 1937 г. в своя роман "Победителите на недрата" фантастът Григорий Адамов изпраща своите герои надълбоко в земната твърд на подземоход, който представлява масивен ракетоподобен снаряд. Той имал в предната си част винт и остри ножове, произведени от свръхтвърда метална сплав и способни да разрежат всичко по пътя си. Подземният кораб на фантаста се движел със скорост около 10 км/ч.
Александър Требелевски
В Русия върху създаването на подземница се замислили още преди Съветския съюз – през 1904 г., но авторът на теоретическия проект – инж. Пьотр Расказов – бил убит от куршум в улични безредици. Затова пък, вече от 1930 г. нататък инж. Александър Требелевски посветил целия си живот на създаването на "подземоход", който нарекъл "субтерина". Той нямал предвид подземният кораб да се употребява за военни цели, а за геологически, преди всичко – извличане на подземни изкопаеми. Той искал неговото изобретение свободно да се придвижва както под земя, така и под вода – нещо, което дори днес изглежда фантастично.
Как смятал да осъществи проекта си? Отначало решил да създаде т.н. топлинен суперконтур – подвижно средство, което нагрява външната почва чрез нажежената обшивка на подземницата и така изгаря твърдата земна маса около себе си. Тоест, субтерината да се движи като нож в масло. После забелязал, че с увеличаване скоростта на "рязането" намалява съпротивлението на почвата, което позволило след първоначалното ударно нажежаване значително да се намали мощността, необходима за работа на "подземницата".
Подземницата на Александър Требелевски (скица)
В сътрудничество с конструкторите Баскинов и Кирилов Требелевски изобретил алгоритъм на работа, сходен с този у обикновената къртица. Учените дълго изучавали как тя дълбае тунели в специална кутия, осветена с рентгенов лъч. Изследванията показали, че животните рият земята, въртейки лапи и глава, а след това промъкват тялото, помагайки си със задните лапи. При това цялата изрината земна маса се избутва в стените на получения тунеловиден отвор.
Именно на този принцип била построена и първата изработена подземница. В предната й част се намирал мощен винт (нещо като огромна бормашина), по средата били монтирани специални лопатки, които изхвърляли изкопаната земна маса отстрани в изкопа, а най-отзад се намирали четири мощни витла, които като крикове избутвали устройството напред.
Изпитанията били проведени в рудници в Урал. Със своя винт устройството наистина успешно разрушавало твърдата земна маса и бавно се движело навътре. При въртене на винта със скорост 300 об/мин подземницата за един час преодолявала 10 метра. Не е толкова зле!
Независимо от това обаче, подземницата имала проблеми с надеждността, често се повреждала и проектът бил отбелязан като "прекалено смел", което довело до закриването му.
"Змеят на Мидгард" и Хорнер фон Верн
Нека оставим за малко Требелевски и да се пренесем в Нацистка Германия. И там съществували проекти за подземни военни машини под условното название Subterrine (проект на Х. фон Верн) и Midgardschlange ("Змеят на Мидгард") – инж. Ритер.
"Змеят" бил проектиран като свръхамфибия, която да може да се движи по земята, под земята и под водата на дълбочина около 100 м. Апаратът се създавал като универсално военно транспортно средство и се състоял от голямо количество съединени отсеци с дължина 6 метра, ширина 6,8 м и височина 3,5 м. Общата дължина на различните проекти била от 400 до 524 м, в зависимост от задачите. Тежестта била около 60 000 т. Според някои източници такова устройство се разработило през 1939 г. Въоръжението му се състояло от голямо количество бомби и малки заряди, 12 коаксиални картечници, подземни торпеда Fafnir, малка транспортна совалка за връзка с повърхността Laurin и накрая Mjolnir – отделяеми снаряди за помощ в прокопаването. Екипажът се състоял от 30 души. Вътрешното разположение напомняло на подводница – жилищни отсеци, камбуз, радиостая и т. н. 14 електродвигателя с мощност 20 000 к. с. всеки и 12 допълнителни двигатели от по 3 000 к с. трябвало да осигурят на "Змея" максимална подводна скорост от 30 км/ч, а подземна – 10 км/ч (2 км/ч в твърда почва).
Разположение на екипажа в носа на "Змея" (чертеж)
След края на Втората световна война, в района на град Кьонигсберг били открити шахти с неизвестен произход, а около тях остатъци от взривена конструкция. Вероятно това са парчета от нарочно взривен "Змей на Мидгард" или машина, подобна на него – някой от многото варианти на "Оръжието на отмъщението" на Третия райх.
В Германия съществувал и друг проект за подземен кораб, по-малко амбициозен от "Змея", но и по-стар от него. Това бил "Морският лъв" или Subterrine, патентован още през 1933 г. от инж. Хорнер фон Верн. Машината трябвало да има скорост до 7 км/ч, екипаж до 5 души, да носи боеприпаси до 300 кг и да може да се придвижва също така както под земя, така и под вода. След патентоване самото изобретение било засекретено и предадено в архивите. Може би за него никога не биха си и спомнили, ако през 1940 г. на него не се бил натъкнал граф фон Щауфенберг. По това време Германия разработвала операция "Морски лъв" (нападение над Британия) и подземният кораб-свръхамфибия с едноименното название би могла чудесно да се пригоди за тази цел. Идеята на фон Щауфенберг била машината, с диверсанти на борда, безпрепятствено да пресече Ламанша и, добрала се до сушата, незабелязано да навлезе под английската суша на нужното място. Проекта обаче погубила самонадеяността на шефа на Луфтвафе Херман Гьоринг, който успял да убеди Хитлер, че и с авиацията само ще постави Антлия на колене. В резултат, нито подземният проект бил доразвит, нито обещанията на Гьоринг се сбъднаха.
През есента на 1944 г. съветските разузнавачи съумели да завземат чертежи на подземен кораб, а през 1945 г., след като те вече били пренесени в Москва, проф. Г. Бабат и инж. Г. Покровски решили да систематизират и проучат цялата налична информация по този проект. Тук изникнало отново името на Александър Требелевски! През 1933 г. той бил арестуван от НКВД, защото две години преди това пребивавал в Германия, където се срещал с някакъв инженер и донесъл оттам неизвестни чертежи. Както се оказало, Требелевски заимствал идеята си за подземна лодка от Хорнер фон Верн и се опитал да вникне в нея толкова обстойно, че тя, както се оказа по-горе, доста добре му се удала. Но това се изяснило чак през 1945 г. в Москва, когато се изяснило, че чертежите на двамата конструктори действително съвпадат.
Подземницата на Хорнер фон Верн
В СССР закипяла трескава работа по създаването на подземния кораб. На 18 май 1949 г. министърът на държавната безопасност Виктор Абакумов поискал от председателя на Академията на науките Сергей Вавилов да му предостави в разпореждане група от учени, които да се заемат с тази задача. Да се създаде опитен образец по архивните чертежи на Требелевски, било въпрос на време. Обаче, както десетина години по-рано в Германия, проектът бил снет от разработка, но вече в полза на ядрените оръжия.
"Бойната къртица"
За инж. Требелевски и неговите чертежи си спомнят едва през 60-те г., защото Никита Хрушчов твърде много се заинтересувал от идеята за строеж на подземен кораб. През 1962 г. жителите на градчето Громовка, на западното крайбрежие на Крим, за 24 часа били изселени от домовете си и им били предоставени като компенсация квартили в съседния градец Черноморск. На мястото на малкото кримско градче трябвало да се построи огромен завод за подземници. В периода на Студената война идеята да разполагаш с такова оръжие изглеждала твърде перспективна, а обещанието на Хрушчов "да достигне империалистите под земята" точно в този период изглеждало по-реалистично от всякога.
Мегазавода построили за рекордните две години. Първият опитен образец на подземен кораб бил построен към пролетта на 1964 г. Това своеобразно устройство представлявало титанов цилиндър с диаметър 3 метра и дължина 25 и имало заострен нос и кърма. "Субтерината" се управлявала от петчленен екипаж и можела да носи със себе си 1 тон въоръжение и 15 военни, които да го обслужват. Скоростта на подземно придвижване била около 15 км/ч. Тези показатели не били чак толкова внушителни, колкото се очаквало, но какво пък – и ядрените подводници без проблем биха могли да доставят атомно оръжие до американските брегове.
Напречен разрез на "Бойната къртица"
Изпитания и затваряне на проекта
След обявен конкурс подземницата получила названието "Бойна къртица" и първите изпитания на новото супероръжие се състояли през есента на 1964 г. в Урал. Устройството, работещо, между другото, с атомни двигатели, проникнало в почвата със скоростта на пешеходец, прокопало около 15 км и даже успяло да разруши условния "вражески бункер" на империалистите. Резултатите смаяли дори инженери и опитни военни. Решили да повторят експеримента, но изведнъж, неочаквано за всички, бойната къртица се взривила под земята, погубвайки всички хора на борда си. Каква е причината – до момента е неизвестно, тъй като всички материали по този инцидент и досега се намират под гриф "Строго секретно". Но най-вероятно е избухнал ядреният двигател на образеца.
Съвременен модел на изпитаната от Н. Хрушчов подземница
Скоро след това в Урал взели решение да преустановят непосредствената работа над проекта. Лидер на СССР станал Леонид Брежнев, който назначил за ръководител на работата Дмитрий Устинов. Той обаче решил да постави кръст на "субтерината" в полза на разработката на космически ядрен щит и постройка на команден пункт на Луната, който да се ползва от Стратегическите ракетни войски. "Подземният" проект бил окончателно закрит, а взривът в Уралските планини бил обяснен с тунелопробивни работи.
По този начин подземният кораб станал поредният неудачен научен експеримент с продължителност няколко десетилетия. Но за разлика от много други, това оръжие не е от тези, които нямат перспектива. И кой знае, в някакъв момент може и тези разработки да бъдат възобновени.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12.07 2015 в 13:41
10.07 2015 в 20:57
10.07 2015 в 11:07
Последни коментари