Защо не бива да разделяме борбата за равенство между хората от борбата за климата?
Причините и последствията от климатичните промени вървят ръка за ръка с класовите неравенства на глобално и локално ниво. Съответно справянето с климатичната криза, която е надвиснала над човечеството, е неразривно свързано с борбите за равенство и социална справедливост. Тази статия разглежда връзката между тези подходи и как тя (не) работи. Причините за неслучването на дискурса на справедливостта са много – от мощни икономически и политически интереси, до слаби социални движения. Имаме ли време и ресурси (най-вече политически) да компенсираме и да направим този път пореден добър в българската история преход?
На 1 януари тази година в моя квартал в София беше около 20 °C. Хората, които срещах, се радваха на хубавото време след празничната нощ, но никой не направи връзка с климатичните промени. В България все още не се говори достатъчно за тях, още повече не се мисли за тях като за климатична криза. Не, че не ни влияе, но остава извън общественото пространство: рядко екстремните жеги се свързват в новините с климатичните промени; когато се докладват наводнения и пожари в страната също не се правят такива връзки; на мен поне летните бури никога преди не са ми изглеждали толкова страшни, колкото миналата година и въпреки това малцина ги коментираха в контекста на климатичните промени. Не се правят такива връзки между явленията и климатичните промени и така темата изглежда привнесена отвън и манипулативна. Обяснимо е, че като не се вдига завесата около базисната същност на климатичните промени и как те се отнасят към реалния живот, съвсем няма шанс да се говори и действа на микронивата на обществено-политическите отношения, които биха направили възможен прехода към един “по-зелен” свят.
Терминът “справедлив зелен преход” като “грийнуошинг”
Шествие на Петъци за бъдеще – България. Снимка Анастас Търпанов
За България не е новост да се намира в състояние на преход, но този път мнозина дори не са наясно, че навлизаме в нов такъв период – период на трансформация на икономиката на Европейския съюз и съответно страните-членки, към нов режим, който не се основава на технологии, които произвеждат вредни емисии и който е по-добронамерен към климата. Този процес тече от близо десетилетие и в българския опит досега не се случва много успешно от гледна точка на обикновените хора – на тях не само беше вменена отговорността и за вредите върху климата, и за справянето с тях, но и реално там, където бяха затворени предприятия, които произвеждат вредни емисии, това се случи с цената на загубени работни места и доход, срив на инфраструктурата и безперспективност за стотици и дори хиляди хора.
Терминът “справедлив преход” е внесен в преамбюла на Парижкото споразумение от 2015 г. в резултат от застъпничеството на движенията срещу и за промяна на глобализацията, обединени с междунационалното работническо движение. Вмъкването на фразата в официалните политики, реторики и дискурси в голяма степен я изпразни от съдържание, и дори подмени значението ѝ. Както често се случва в политиката, влиятелни участници на масата на преговорите се опитаха да я дефинират по нов начин, така че да отговаря на собствените им интереси. Последва вълна от нови тълкувания от страна на компании, корпорации и правителства, които се опитаха да прокарат дефиниции, които оправдават продължаването на обичайната дейност или дори задълбочаването на добивните дейности, за “да се спасят работниците” и зависимите от тези дейности. Което е и предимно смисълът, който достигна у нас.
Все още твърде слабите социални движения и самоорганизирани групи и колективи у нас настояват за подход към справедливия преход, който реално да се дефинира като свеждане на икономиката в екологични граници чрез социално справедлив и демократичен процес, който да води до намаляване на екологичния отпечатък на човешките дейности. Този вид говорене някак не влиза в публичното пространство, а стои в периферия и така последващите действия са блокирани от липсата на политически субекти от долу, които да могат да говорят за себе си.
Геоисторическата ера на антропоцена
Както многократно е подчертавано (и е добре обяснено тук), през последните 2,5 хил. години учените наблюдават тенденция към затопляне на климата, която съвпада с глобализирането на човешкото влияние върху околната среда. С увеличаването на човешкото население се увеличава необходимостта от консумация и производство, което оказва значително влияние на климата в геоисторически план – така наречената ера на антропоцена. Все още рядко обаче се говори за антропоцена от гледна точка на връзките му с неравенствата и екстремната експлоатация на глобално и локално ниво.
Тези тенденции видимо се задълбочават през последните 200 години, като отпечатъкът върху климата е успореден на отпечатъка върху обществата. Индустриалният капитализъм, главно задвижван от екстрактивизъм (т.е. акта за изтегляне на всички видове материали от природата за търговски, лични или промишлени цели), произвежда неравенства между Глобалния Север и Глобалния Юг, но и вътре в държавите – между градски и селски райони, както и между работници и капиталисти, и по линиите на раса, пол, етнос, физическа способност. Цената на продукцията и екстрактивизма за околната среда (и особено за климата) е огромна – отравяния, унищожаване на видове, глобално затопляне, здравето на работниците в тези индустрии. Цената за качеството на социалната уредба, от гледна точка на капацитета ѝ да създава благоденстващи индивиди и общества, е дори още по-висока и в ежендевен, и в исторически план. Тези паралели не са просто случайно съвпадение, а реална преплетеност на вредите върху климата и тези върху обществата, и съответно зависимост между благоденствието на хората и благоденствието на планетата.
Стачка на миньорите от рудник “Бабино” 2016 г.,. Източник
Климатична справедливост и справедлив преход
Доста плахо се прокрадва понятието климатична справедливост и тепърва предстои да го изпълваме със съдържание. Какво значи като термин, като политики? Справедливостта по отношение на климата е концепция, която се отнася до справедливото споделяне и разпределение на ползите и тежестите от изменението на климата, както и на отговорностите за справяне с климатичните промени. “Правосъдие”, “справедливост” и “равнопоставеност” не са напълно идентични, но са в едно семейство от свързани термини и често се използват взаимозаменяемо в преговорите и политиката.
Климатичната справедливост е понятие, което се ползва от приложната етика, обществено-политическите изследвания и активизма, които подхождат към антропогенното изменение на климата като към етичен, правен и политически проблем, а не като към въпрос, който е чисто екологичен или физически по своята същност. В този дискурс, основното послание е, че
без социална справедливост, и съответната системна промяна, енергийният преход ще бъде просто “позеленял” капитализъм.
Послание на Петъци за бъдеще – България. Източник.
Справедливостта по отношение на климата признава непропорционалното въздействие на изменението на климата върху непривилегированите общности (с ниски доходи, цветнокожите по света, жените) – хората и местата, които са най-малко отговорни за проблема. Неминуемо тази перспектива свързва справедливия преход и с другите искания на борбите на такива групи. Особено мощно е присъствието на жените и като перспектива, и като цялостна рамка.
Част от посланията на Шествието за правата на жените на 8 март 2020 г. акцентират върху връзката между правата на жените и проблемите на околната среда. Снимка: Дарина Коконова
Центърът за климатична справедливост към Калифорнийския университет предлага модел, в който климатичната справедливост се крепи от шест носещи стълба, които са равнопоставени един спрямо друг:
Фигура 1: Климатичната справедливост се крепи от шест носещи стълба, които са равнопоставени един спрямо друг. Адаптирано от Центърът за климатична справедливост към Калифорнийския университет
- Социална, расова и природозащитна справедливост;
- Климатично образование и ангажиране;
- Климатично действие на коренното население (в нашия случай на населението на “първа линия”, но и учене от борбите на коренните народи по света);
- Справедлив (икономически и енергиен) преход;
- Устойчивост и адаптация на общностите;
- Естествени климатични решения.
Докато в Европа и въобще в Глобалния Север това са сравнително скорошни процеси, движенията, които свързват екологията и природозащитничеството със социалната справедливост в Латинска Америка и Африка се развиват от десетилетия, въпреки че в Европа темата е сравнително нова. Очертават се множество посоки на решения, които вече са изпитани в държавите и регионите, които работят най-отдавна за свързването на климатичните промени с концепцията за социалната справедливост. Някои примери са:
- Агроекология, хранителен суверенитет и аграрна реформа;
- Признаване на правата на коренното и местното население върху земята, храната, екосистемите и териториите;
- Кооперации, кооперативи, социално и обществено производство;
- Справедливо разпределение на труда по социалното възпроизводство;
- Концепцията за дерастеж или поне “спиране на растежа” като рамка, която да замени дискурса за неограничен и безкраен растеж на капитализма.
Това е борба за широкомащабна структурна реформа, която действително се основава на справедливост за работниците, общностите и социалните групи “на първа линия” на климатичните промени и околната среда.
Това е алтернативен начин на мислене, действие и разработване на практики и политики, който не изхожда от интересите на бизнеса и икономиката, а от загриженост за хората, хабитатите, животните и климата.
Този подход е в синхрон с носещите колони на “Новата зелена сделка”, защото предлага:
- Защита: решенията трябва да защитават, а не да вредят на въздуха, земята, водата, телата и общностите;
- Регенерация: решенията трябва да възстановяват миналите и настоящите вреди от добивната икономика;
- Инвестиране: решенията трябва да насочат справедливи към общностите и работниците на първа линия инвестиции, които не са насочени към добивна икономика.
- Трансформиране: решенията трябва да осигурят основата за трансформиране на отношенията и структурите, така че те да се основават на уважение, равенство и справедливост.
На пръв поглед тази политическа рамка изглежда ясна, осъществима и “справедлива”. Както обаче често се случва с политиките, които не са разработени от долу нагоре, при прилагането ѝ възникват много въпроси и препятствия. Знаем ли всъщност кои са уязвимите групи, които са най-засегнати и от климатичните промени и кризи, и от решенията и мерките? Има ли противопоставяне между интересите на различните групи реципиенти на тази политика? Изобщо как се очертава тази борба за справедлив преход при действителното ѝ прилагане върху реални хора и хабитати?
Концепцията за справедливия преход като поле за активизъм и деятелност
Екосоциална асамблея. Източник.
В своята същност справедливият преход, формализиран от Зелената сделка, представлява преминаване от икономики, основани на изкопаеми горива, към справедливи, регенеративни системи, основани на възобновяеми енергийни източници. Справедливият преход обаче не е съсредоточен само върху технологичната промяна. Той набляга на заетостта във възобновяемата енергия и други зелени сектори, устойчивите практики за използване на земята и по-широките политико-икономически трансформации.
На фона на все още зачатъчното открито говорене за климатичните промени у нас, справедливият преход е все още празно откъм съдържание понятие – просто една дума, която предизвиква някакви реакции на облекчение в обществото, че някой се грижи за справедливостта.
Всъщност малцина знаят, че справедливият преход означава осигуряване на достойни работни места за работниците, заети в замърсяващи отрасли и свързаните с тях лица при закриването и замяната им със “зелени”. И съвсем трябва “да превъртим играта”, за да имаме яснота, че означава и нещо много, много повече. А именно цялостна трансформация в начините ни на живот, организиране, въобще отнасяне едни към други глобално и локално.
Климатичната справедливост следва да върви ръка за ръка със социалната справедливост – намаляването на неравенствата в обществото въобще. Те трябва да вървят заедно, понеже целта не е просто да се ангажират потърпевшите в алтернативна заетост. Това справедливо би накарало другите да се зачудят къде е справедливостта – “ние продължаваме едва да свързваме двата края, а те затова, че са си изкарвали прехрана в замърсяващ сектор десетилетия, получават отново по-високи заплати”. Истински справедливият зелен преход следва да компенсира общностите и обществата и за неравенствата, предизвиквани с векове от сегашния модел на икономика.
Справедливият преход изисква най-вече да се действа солидарно и в съюз с общностите, които живеят на границата или на първа линия на климатичните промени. Това включва и борба с феномени, които са погребани у нас под пластове немислене в термините на социалната справедливост въобще, камо ли за справедливостта в контекста на климатичните промени и мерките за намаляване на щетите, адаптация и предотвратяване. Например – екологичният расизъм. Наскоро говорих с женска организация, активна в регионите на наводненията миналата година в България. От тях научих, дори случайно, и не в официален контекст, в който този феномен да може да се изследва и адресира, че всъщност това, което никой не ни казва е какво се е случило със засегнатите роми – доброволческите акции, репортажите в медиите, даренията са ги подминали. Хората са спели на подгизнали матраци в наводнените си така или иначе порутени къщи и каквото е останало от тях. Вие чухте ли нещо за бедстващите роми?
Климатичната справедливост добива очертания у нас най-вече благодарение гласа на активисти, които в голяма степен остават нечути. В края на 2021 г. български деятели в това поле издадоха Декларация за климатична справедливост, с която настояват за:
- Прозрачност;
- Външна политика на справедлив преход;
- Демократично участие – нищо за нас без нас!
- План за хората и за природата;
- Справедлив енергиен преход;
- Трансформация, в която никой не е изоставен;
- Екологична и социална икономика и инфраструктура.
Справедливият преход все повече се признава от различни движения като мощна обединяваща рамка, която може да помогне за укрепване и на стратегическите съюзи между различни засегнати групи и социалните движения зад тях. Тази рамка от различни перспективи и гледни точки би позволила по-добър анализ на сложните структури на властта, които блокират трансформативната промяна. Тя обединява екологични, климатични, феминистки, работнически, селски и други движения. Какво можем да очакваме обаче от привнасянето на понятието у нас, в контекст, в който такива движения в България като цяло по-скоро липсват? Ще задвижи ли зеленият преход възраждането на колективните форми на съпротива и застъпничество, на самоорганизиране в групи, колективи, граждански организации, социални движения? Защото няма как да се случи справедливост за всички без участието на всички в процесите на вземане на решения.
Милена Статева е организатор на неправителствената организация “Орион грид”, която през изминалата година проведе пионерното социално изследване върху климатичната комуникация у нас “Разкриване”. Можете да заявите публикациите от “Разкриване” тук.
В публикацията са използвани материали от:
- Buxton, N. (2021). „Primer on climate security”, Report TNI. Достъпно онлайн на:
- https://www.tni.org/en/publication/primer-on-climate-security
- Korbanski, F. (2022) How to blow up the capitalist realism of fossil capital?, налично онлайн на: https://roarmag.org/essays/malm-fisher-climate-crisis/
- MacKinzey (2022). „The net-zero transition: What it would cost, what it could
- bring”, Research report. Достъпно онлайн на: https://www.mckinsey.com/capabilities/sustainability/our-insights/the-net-zero-transition-what-it-would-cost-what-it-could-bring
- Steinfort, L. (2019). Public finance for a better future. TNI
- Sweeney, S., Treat, J., Chavez, D. (2021). „Energy transition or energy expansion?”,
- Report. New York and Amsterdam: Transnational Institute (TNI) and Trade Unions
- for Energy Democracy (TUED). Достъпно онлайн на:
- https://www.tni.org/files/publication-downloads/tued-tni-energy-expansion.pdf
- Ноу Тил и залесяване България (2021) Целуни Земята – филм за най-доброто решение на климатичните промени – Регенеративното Земеделие, налично онлайн на: https://youtu.be/zVN6VT8kfNA
- https://projekte.berlinergazette.de/after-extractivism/
- https://www.transnational-strike.info/articles/climate-class-conflict/
- https://www.coe.int/en/web/world-forum-democracy/forum-talk-25-october-2021#
- https://centerclimatejustice.universityofcalifornia.edu/what-is-climate-justice/
Източник: Няма “зелен преход” без климатична справедливост, Климатека
Авторът Милена Статева е част от авторския екип на Климатека, тя е доктор по социология, социален психолог и процесен консултант. В Климатека я води разбирането, че светът е изграден от взаимосвързани “отворени” системи, към добруването на които трябва да се стремим, за да гарантираме благоденствието на малката система “човек-в-общност-общество-природа-и-вселена”. Милена е организатор на неправителствената организация “Орион грид”, която през изминалата година проведе пионерното изследване на действието върху климатичната комуникация у нас “Разкриване”.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари