Нотр Дам и ехото на пожара от 1837 г., който разруши Зимния дворец в Русия

Катедралата Нотр Дам бе може би най-забележителната сграда на Париж. И когато бе погълната от огъня, който срина кулата ѝ, сякаш не бе просто опожарена една сграда, сякаш нацията бе загубила част от душата си.

Как може една страна да отговори на опустошението на най-величествената си сграда?

„Докато гледах снимките, не можех да не мисля за подобна трагедия, която се случи в Русия през 19-ти век - история, която разказвам в своята предстояща книга, за това, как годината 1837 изигра ключова роля в руската история”, споделя в The Conversation Пол Уерт (Paul W. Werth), професор по история от Университета на Невада, Лас Вегас. 

Подобно на хората във Франция, които страдат за опожарената Нотр Дам, руснаците са покрусени от разрушаването на своя величествена сграда. Техните усилия могат да дадат вдъхновение на френското население, което копнее да възстанови любимата си катедрала.

Дворец, който символизира "всичко, което е руско"

На 17 декември 1837 г. в Зимния дворец в Санкт Петербург избухва пожар. Сега на това място е известният Държавен Ермитаж, но тогава той служи като основна резиденция на царя и неговото семейство.

Построен в сърцето на руската столица, с 60 000 квадратни метра площ и 1500 стаи, Зимният дворец е сред най-големите сгради в света . Руският поет Василий Жуковски пише, че дворецът е "символ на всичко, което е руско, всичко, което е наше, всичко, което се свързва с Отечеството”.

Първоначално завършен през 1762 г., дворецът е ремонтиран непосредствено преди пожара. Историците не са съвсем сигурни как започва пожарът, но знаят, че дефектите от обновяването позволяват на пламъците да се разпространят бързо през тавана на двореца. Вечерта цялата сграда гори, а зрелището е видимо от километри.

Информиран за огъня, докато е в Санкт-Петербургския Болшой театър, цар Николай I се втурва към двореца, само за да разбере, че сградата не може да бъде спасена. Най-доброто, което монархът и неговият персонал биха могли да направят, е да спасят ценните вещи и да предотвратят разпространението на огъня в Ермитажа, където се помещава колекцията на императора.

До сутринта на 19 декември остава само скелетът на конструкцията и загиват неизвестен брой хора. Разрушеният дворец „стоеше мрачно като воин“, отбелязва един от свидетелите, „мощен, но покрит с рани и почернял от дима от безпрецедентната битка“.

"Северната столица загуби най-голямото си украшение", оплака се местен вестник.

Удар срещу управляващия режим

За царя и неговия режим пожарът представлява политическо предизвикателство.

Дворецът - символ на автократичната монархия в една епоха на революции - сега е в руини. Може ли бързото унищожаване на двореца да отрази крехката стабилност на царския режим?

Както и в Париж през 2019 г., хората изразяват своето недоверие. Как е възможно тази великолепна сграда, този национален символ, да бъде унищожен? Самият Николай изпада в депресия, преследван навсякъде от мирис на дим. Носи се мълва, че пожарът е Божието наказание за нечестивите в тази безбожна епоха.

Опасявайки се, че противниците на царя ще използват пожара като удар срещу влиянието на режима, съюзниците на Николай бързо се мобилизират, за да разкажат своята версия в Русия и в чужбина. Те искат страната да изглежда обединена. И със сигурност не желаят отчаянието да влезе в историята.

Създаден от тези императиви и особена загриженост за международната реакция, първият пълен разказ за пожара е написан на френски от поета Пьотр Вяземски и публикуван в Париж. Два месеца по-късно се появява руският превод.

Този текст и други рисуват силно идеализирана картина на реакцията на трагедията. Те отбелязват, че императорът уверено насочва потушаването на пожара, подчинявайки се накрая смирено на Божията воля. Императрицата Александра демонстрира благочестива сила. Войниците са себеотрицателни в своя ентусиазъм да спасят владенията на императорското семейство. Руският народ, гледайки на двореца като на "национално наследство", чувства загубата толкова остро, колкото и царя. (Нападението върху неговата винарска изба и изчезването на 215 бутилки бе пренебрегнато.)

"Усърдието преодолява всичко"

За да се забрави унижението на пожара, Николай си поставя почти невъзможна цел: да възстанови двореца в рамките на 15 месеца. И за да изтрие всеки спомен за пожара, той заповядва реставрираният дворец да изглежда точно както преди.

Хиляди работници се трудят на огромната строителна площадка, издухайки горещ въздух от огромни пещи, за да ускорят изсушаването на интериора. От време на време се подкрепят с глътка водка и бързо напредват.

На първата годишнина от пожара части от възстановения дворец са осветени отвътре, за да покажат напредъка. А на Великденската нощ, 25 март 1839 г., Николай отбелязва възкресението не само на Исус Христос, но и на Зимния дворец.

Около 200 000 души посещават сградата за Великден, а 6 000 работници получават медал с надпис “Усърдието преодолява всичко”.

Външно идентичен със старата версия, в новия дворец има повече желязо, тухли и керамика в конструкцията си - и по-малко дърво. Сега има централно отопление и течаща вода. И далеч по-малко пожароопасен, отколкото оригиналът.

^{Картина на Йосиф Иванович Шарлеман от 1853 г. на северната фасада на възстановения Зимен дворец. Wikimedia Commons}

1837 и 2019

От това, което знаем досега, Нотр Дам не е преживяла същата степен на унищожение като Зимния дворец. За щастие никой не загина. Нито пък пожарът от 2019 г. доведе до загуба на културни ценности, както в миналогодишния пожар в Националния музей на Бразилия .

Все пак обхватът на щетите е огромен.

Само времето ще покаже какво ще се случи с катедралата. Предизвикателствата пред реконструкцията са големи. Но подобно на Николай, френският президент Емануел Макрон обеща бързи ремонти. Вече за изсипани милиони дарения.

И ако руският феникс от 1839 г. е някаква индикация, има надежда, че обновената Нотр Дам отново ще благослови бреговете на Сена.

***

Авторът Пол Уерт (Paul W. Werth) е професор по история от Университета на Невада, Лас Вегас

Тази статия е първоначално публикувана в The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

Още по темата

17/04/2019

Човекът

Нотр Дам след пожара: Какво остана и какво предстои

16/04/2019

Човекът

3D виртуалният модел на Нотр Дам дава надежда за пълното възстановяване на катедралата (видео)