С помощта на древна ДНК и нов метод за анализ, наречен Twigstats, са разкрити детайли за миграциите в Европа през първото хилядолетие (между години 1–1000). Учените са анализирали геномите на над 1500 души, живели през този период, който включва Желязната епоха, падането на Римската империя и епохата на викингите.
Изследването, ръководено от Института Франсис Крик (Francis Crick Institute), е публикувано тази година в Nature.
В доклада са идентифицирани три вълни на миграции в Европа. Кредит: Leo Speidel, The Francis Crick Institute
Изследователите могат да съставят картина на движението на хората по света, като анализират промените в тяхната ДНК, но това става много по-трудно, когато историческите групи са генетично много сходни.
В изследването учените представят нов метод за анализ на данни, наречен Twigstats, който позволява измерването на разликите между генетично сходни групи с по-голяма точност, разкривайки непознати досега детайли за миграциите в Европа.
Те прилагат новия метод към над 1500 европейски генома (пълния набор от ДНК на човек) от хора, живели главно през първото хилядолетие сл. н. е. (години 1 до 1000), включително Желязната епоха, падането на Римската империя, ранносредновековния "Период на миграциите" и епохата на викингите.
Как работи Twigstats?
Диаграма, показваща как работи методът с помощта на множество родословни дървета. Кредит: Leo Speidel, The Francis Crick Institute
Колкото повече генетични мутации (разлики в нашето ДНК) споделяме с друг човек, толкова е по-вероятно да сме роднини. Това е така, защото наследяваме нашата ДНК от нашите предци и така наследяваме същите мутации, които те също са носили. Следователно нашата ДНК е заместител на генетичните "родословни дървета", които ни свързват всички.
През последните няколко години учените са намерили начини директно да реконструират тези генетични родословни дървета, разгледайки как мутациите се споделят между хората, свързвайки нашата ДНК днес с тази на древните хора. Тези генетични родословни дървета разкриват колко стари са мутациите и от кого се споделят.
Twigstats разглежда директно тези генетични родословни дървета, за да обобщи от кого сме наследили нашата ДНК. Този нов подход разглежда по-скорошни мутации, за да разкрие връзки между хора, които са живели по-близо един до друг във времето.
Германоговорящи народи се движат на юг през ранната Желязна епоха
Кредит: Leo Speidel, The Francis Crick Institute
Римляните – чиято империя е процъфтявала в началото на първото хилядолетие – пишат за конфликти с германски групи извън границите на империята.
С помощта на новия метод учените разкриват вълните миграции на тези групи на юг от Северна Германия или Скандинавия в началото на първото хилядолетие, добавяйки генетични доказателства към историческите записи.
Този произход е открит у хора от Южна Германия, Италия, Полша, Словакия и Южна Британия, като един човек в Южна Европа притежавал 100% произход, подобен на скандинавския.
Екипът показва, че много от тези групи в крайна сметка се смесили с вече съществуващото население. Двете основни зони на миграция и взаимодействие съответстват на трите основни клона на германските езици – единият останал в Скандинавия, другият изчезнал, а третият станал основа на съвременните немски и английски езици.
Намерен е римски гладиатор?
През II-IV век в Йорк, Британия, 25% от произхода на индивид, който може би е бил римски войник или роб-гладиатор, идва от ранножелязната Скандинавия. Това подчертава, че хора със скандинавски произход са били в Британия преди англосаксонския и викингския период, започнали през V век сл. н. е.
Германоговорящи народи се движат на север в Скандинавия преди епохата на викингите
Кредит: Leo Speidel, The Francis Crick Institute
Екипът открива по-късна допълнителна вълна на миграция на север към Скандинавия в края на Желязната епоха (300-800 г. сл. н. е.) и точно преди епохата на викингите. Те показват, че много хора от епохата на викингите в Южна Скандинавия са имали произход от Централна Европа.
Различен тип биомолекулярен анализ на зъби показва, че хора, погребани на остров Йоланд, Швеция, които имали произход от Централна Европа, са израснали на това място, което предполага, че този наплив не е бил еднократен, а трайна промяна в произхода на популацията.
Разширяването на викингите извън Скандинавия
Кредит: Leo Speidel, The Francis Crick Institute
Исторически, епохата на викингите (около 800-1050 г. сл. н. е.) се свързва с хора от Скандинавия, които нападат и се заселват из Европа.
Изследването показва, че много хора извън Скандинавия през това време имали смесен локален и скандинавски произход, подкрепяйки историческите записи.
Например екипът открива индивиди от викингската епоха в източните територии (днешна Украйна и Русия), които имали произход от днешна Швеция, както и индивиди в Британия с произход от днешна Дания.
Значение на изследването
Използваният метод Twigstats позволява по-прецизен анализ на генетични промени при сходни групи. Това помага да се разкрият детайли за миграциите и културните взаимодействия, които са оформили Европа през първото хилядолетие.
Според водещите учени Лео Спейдел (Leo Speidel), Понтус Скоглунд (Pontus Skoglund) и Питър Хедър (Peter Heather), това изследване добавя генетични доказателства към историческите записи и отговаря на дългогодишни въпроси за мащаба и характера на тези движения.
Справка: Leo Speidel, Marina Silva, Thomas Booth, Ben Raffield, Kyriaki Anastasiadou, Christopher Barrington, Anders Götherström, Peter Heather, Pontus Skoglund. High-resolution genomic history of early medieval Europe. Nature, 2025; 637 (8044): 118 DOI: 10.1038/s41586-024-08275-2
Източник: Ancient DNA unlocks new understanding of migrations in the first millennium AD, The Francis Crick Institute
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари