Учените смятат, че скелетите на хора, хванати в капан и загинали в сградите от земетресенията по време на изригването на Везувий през 79 г., могат да дадат по-пълна картина на бедствието.
Преди почти 2000 години Плиний Младши пише писма, в които описва разтърсващата се земя по време на изригването на Везувий. Сега съвместно проучване, ръководено от изследователи от италиянския Национален институт по геофизика и вулканология (INGV - Istituto Nazionale di Geofisica e Vulcanologia) и Археологическия парк на Помпей, хвърля светлина върху последиците от сеизмичността, свързана с изригването през 79 г. пр. н. е.
Проучването е първото, което се справя със сложната задача да отчете ефектите от съпътстващите земетресения. Това е трудно поради възможността вулканичните и сеизмичните ефекти да се случат едновременно или в бърза последователност, което означава, че вулканичните ефекти могат да засенчат ефектите, причинени от земетресенията, и обратно.
„Тази сложност прилича на пъзел, в който всички парчета трябва да паснат заедно, за да се разгадае пълната картина“, коментира д-р Доменико Спариче (Domenico Sparice), вулканолог в INGV-Osservatorio Vesuviano и първи автор на изследването в Frontiers in Earth Science. „Доказахме, че сеизмичността по време на изригването е изиграла значителна роля за разрушаването на Помпей и вероятно е повлияла на избора на помпейците, които са били изправени пред неизбежна смърт.“
Следи от смъртоносно срутване
„Правилното разпознаване на причинно-следствената връзка е от съществено значение за реконструиране на взаимодействието между вулканичните и сеизмичните явления и тяхното въздействие върху сградите и хората“, допълва съавторът д-р Фабрицио Галадини (Fabrizio Galadini), геолог и старши изследовател в INGV.
По време на разкопките в „Casa dei Pittori al Lavoro“ изследователите забелязват нещо странно в срутените сгради. „Открихме особени характеристики, които не съответстваха на ефектите от вулканични явления, описани в литературата по вулканология, посветена на Помпей. Трябваше да има друго обяснение“, разказва съавторът д-р Мауро Ди Вито (Mauro Di Vito), вулканолог и директор на INGV-Osservatorio Vesuviano.
Когато изследователите откриват два скелета с тежки фрактури и травми, те са още по-мотивирани да разберат причината.
Бояджии по време на работа
Изригването застига жителите на Помпей в разгара на делника им. В продължение на около 18 часа върху града са падали лапили от пемза - малки скални и пепелни частици, което е накарало хората да потърсят убежище. Когато изригването спряло, оцелелите жители може би са смятали, че са в безопасност - докато не започнали силните земетресения.
„Хората, които не са избягали от убежищата си, вероятно са били затрупани от предизвиканите от земетресението срутвания на и без това силно натоварените сгради. Такава е била съдбата на двамата индивиди, които открихме“, разказва съавторката д-р Валерия Аморети (Valeria Amoretti), антрополог, която ръководи Лабораторията за приложни изследвания към Археологическия парк в Помпей.
Изследователите откриват два мъжки скелета, и двамата на възраст около 50 години. Позиционирането им предполага, че „индивид 1“ е бил внезапно смазан от срутването на голям фрагмент от стена, което е довело до тежки травми, причинили незабавната му смърт. „Индивид 2“ обаче може да е осъзнавал опасността и да се е опитал да се предпази с кръгъл дървен предмет, от който изследователите откриват слаби следи във вулканичните отлагания.
Съществуват няколко намека, че тези индивиди не са загинали от вдишване на пепел или екстремна топлина, като например разположението им върху пемзата, а не под нея. Това предполага, че и двамата са оцелели до първата фаза на изригването, а след това са били затрупани от срутващите се стени по време на временния спад на вулканичните явления и преди идването на пирокластичните потоци, посочват изследователите.
Труден избор
Макар че не всеки е могъл да се добере до временно безопасно място, броят на жертвите, открити в пепелните отлагания, прави бягството на хората навън правдоподобен, макар и безнадежден сценарий, уточняват изследователите. Няма надеждни оценки за това колко хора са загинали от причини, свързани с вулканичните процеси, или заради разрушенията, причинени от земетресенията.
„Новата представа за разрушенията на Помпей ни доближава много до преживяванията на хората, които са живели тук преди 2000 години. Изборът, който са направили, както и динамиката на събитията, които остават във фокуса на нашето изследване, са решавали живота и смъртта в последните часове от съществуването на града“, заключава съавторът д-р Габриел Цухтригел (Gabriel Zuchtriegel), директор на Археологическия парк в Помпей.
Справка: A novel view of the destruction of Pompeii during the 79 CE eruption of Vesuvius (Italy): syn-eruptive earthquakes as an additional cause of building collapse and deaths
Domenico Sparice, Valeria Amoretti, Fabrizio Galadini, Mauro A. Di Vito, Antonella Terracciano, Giuseppe Scarpati, Gabriel Zuchtriegel; Front. Earth Sci., 18 July 2024
Sec. Volcanology Volume 12 - 2024 | https://doi.org/10.3389/feart.2024.1386960
Източник: Pompeii skeleton discovery shows another natural disaster may have made Vesuvius eruption even more deadly, FRONTIERS
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари