Останки от животински мазнини доказват климатичните промени в дълбока древност

Преди приблизително повече от 8000 години климатът на Земята рязко се променил, като температурите спаднали и това довело до по-сухи лета в Северното полукълбо.

Влиянието на тези промени е имало огромен ефект върху ранните фермери, но археолозите днес все още имат малко отговори за това как са оцелявали хората в тези условия. Останки от животински мазнини върху открити керамични съдове в разкопките на един от най-древните градове в света Чатал Хююк (Çatalhöyük) дн. Турция, дават ценна информация за това, че древните хора са били на косъм от катастрофата, пише сп. Science.

Проучването показва, че хората от Чатал Хююк са били особено жилави, коментира археологът Джон Марстън/John Marston от Бостънския университет.

Днес от древния град има само руини, но преди хиляди години е бил оживен праисторически метрополис. От 7500 до 5700 година пр. н. е. ранните фермери добивали пшеница, ечемик и грах и отглеждали овце, кози и едър рогат добитък. В пика на разцвета му, там са живели билзо 10 хил. души. 

Около 6200 години пр. н. е. започнало глобално застудяване. Според учените преди около 8200 година водите на масивни ледникови езера от Северна Америка се излели в Атлантическия океан, променяйки морските течения и климатичните модели. 

Група изследователи, водени от биохимиците Мелани Рофет-Салке и Ричард Евършед от университета Бристол във Великобритания и археологът Аркадиуз Марчиняк от университета Адам Мицкевич в Познан, Полша, си поставили за цел да разберат дали фермерите от Чатал Хююк са оставили някакви следи, свързани с климатичните промени. През последните няколко години Марчиняк работи по разкопките на керамични съдове, на възраст 8300 години. 

Съдовете са били използвани предимно за съхраняването на хранителни продукти, включително и месо, като по стените им открили сравнително добре запазени следи от животински мазнини.

Учените изхождат от предположението, че настъпването на екстремна суша би погубило фуражните култури и пасищата, а по-студените зими биха довели до недостих на храна за добитъка. Ефектът от това би бил по-слаби и недохранени животни, което би дало отпечатък върху химическия състав на мазнините. 

Екипът използва техника, известна като газова хроматография, за да идентифицират вариациите на елементите. Когато изучавали изотопите на водорода в откритите животински мазнини, учените попаднали на нещо любопитно: в охлюви на възраст около 8200 години съотношението на изотопа деутерий или текия водород се е повишило с около 9% по отношение на други водородни изотопи от пробите. Резултатите от предходни изследвания върху климатичната и растителна химия в района показват, че по-ниските стойности на валежите имат връзка с по-високите нива на тежкия водород - резултат от пашата на животните по време на суша. 

"Изотопният подпис" вероятно е причинен от събитието отпреди 8200 години, смятат изследователите, които публикуваха резултатите от проучването си в Сборника на Националната академия на науките. Това е и първото пряко археологическо доказателство за това явление. Чрез анализирането на натрупаните в мазнините елементи от други краище на света, учените ще могат да пресъздадат с точност климатичните промени в праисторическите времена, смятат изследователите. 

Поредица от други находки от Чатал Хююк разкриват как земеделските стопани са се адаптирали към по-сурови условия на живот. Стадата с говеда намалели, докато популацията от кози се увеличила, може би защото тези животни са по издръжливи при по-сухи условия. Архитектурата на града също се е променила, тъй като емблематичните за него обширни общи сгради започват да отстъпват на по-малки къщи за отделните семейства.