Първите човешки предци, ходещи на два крака, може би произхождат от Балканите

Нова вкаменелост, намерена в България, показва доказателства за това, че Грекопитекът е най-ранният човешки прародител

Ваня Милева Последна промяна на 05 March 2026 в 00:00 2677 1

Бедрената кост на грекопитека от Азмака, България (вляво) в сравнение с тази на

Кредит University of Tübingen

Бедрената кост на грекопитека от Азмака, България (вляво) в сравнение с тази на "Луси" (Australopithecus afarensis) (в средата) и бедрената кост на шимпанзе (вдясно). Шийката на бедрената кост (обозначена в червено) е по-дълга и насочена нагоре при човешките предци грекопитек и австралопитек, отколкото при шимпанзето.

Международен екип, включващ специалисти от Националния природонаучен музей на България, водени от проф. Николай Спасов, откри бедрена кост на грекопитек на 7,2 милиона години, който вероятно е най-ранният човешки прародител ходещ на два крака. Находката на този грекопитек е направена при разкопки в местността "Азмака", близо до Чирпан.

Ходенето на два крака или т. нар. бипедализъм, отдавна се смята за важен етап в човешката еволюция и една от най-определящите ни характеристики.

Досега изследователите предполагаха, че първите хора са произлезли от Африка и че ходенето на два крака се е развило там преди около 6 милиона години.

Международен екип от изследователи обаче твърди, че новооткрита вкаменелост на бедрена кост от България може да пренапише историята на произхода на човека.

Експерти от Националния природонаучен музей на България, Университета "Аристотел" в Солун в Гърция, Центъра за човешка еволюция и палеоекология "Зенкенберг" към Университета в Тюбинген в Германия и Университета в Торонто в Канада твърдят, че бедрената кост показва недвусмислени характеристики на човешки прародител, който е ходил изправен на два крака по-рано от известните досега човешки предци – преди повече от 7 милиона години.

Фосилът, който е от разкопките в Азмака, близо до Чирпан, е описан тази седмица в статия, публикувана в списание Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments.

Произходът на хоминините

Произходът на хоминините (африкански маймуни и хора) е сред най-горещо обсъжданите теми в палеоантропологията. Традиционната гледна точка, още от Чарлз Дарвин, твърди, че хоминидите и хоминините (хората и изкопаемите им роднини) произхождат от Африка, където са открити най-ранните хоминини и където живеят всички живи нечовешки хоминини. Но има находки на прачовеци, оспорващи тази идея, намерени в Гърция и България, която бе обявена през 2017 г. година от международен екип учени, между които и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.

Представителите на вида Graecopithecus freybergi в представите на художника Велизар Симеоновски

Грекопитекът - най-ранният човешки прародител?

"На 7,2 милиона години, този прародител, когото класифицираме като принадлежащ към рода Грекопитек (Graecopithecus), би могъл да е най-старият известен човек", заявява професор Дейвид Бегън (David Begun) от Университета в Торонто.

Първият екземпляр грекопитек, фрагмент от долна челюст, е открит на обект близо до Атина. Научният екип е изследвал находката през 2017 г. и е заключил, че формата на корените на зъбите предполага, че грекопитекът е бил ранен човешки прародител. Долната челюст не може да предостави доказателства за това как се е движило това съществото, но тук новооткритата бедрена кост от българския обект Азмака предоставя ценна нова информация.

Измервания, направени върху проксималната бедрена кост на фосилни и съществуващи материали. Измервания, направени върху проксималната бедрена кост на фосилни и съществуващи материали. Кредит: Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments (2026). DOI: 10.1007/s12549-025-00691-0 https://link.springer.com/10.1007/s12549-025-00691-0

Собственикът на бедрената кост вероятно е била жена с тегло около 24 килограма. Тя е живяла край река в тогавашнитя савани - пейзаж, подобен на този в днешна Източна Африка.

"Редица външни и вътрешни морфологични характеристики, като например удължената нагоре шийка между тялото и главата на бедрената кост, специалните точки на закрепване на седалищните мускули и дебелината на външния костен слой, имат сходства с двуногите изкопаеми човешки предци и хората", разказва професор Николай Спасов от Националния природонаучен музей на България, цитиран от прессъобщението на Университета в Тюбинген, Германия.

По това тези фосили се отличават от бедрата на маймуните, живеещи по дърветата.

"Грекопитекът обаче не се е движил съвсем по начина, по който се движат съвременните хора", добавя Спасов.

Бедрото от Азмака съчетава характеристики на африканските маймуни с тези на по-новите двуноги.

"Грекопитекът представлява етап в човешката еволюция между нашите дървесни и наземни предци, като например почти дванадесетмилионния Danuvius guggenmosi от обекта Hammerschmiede в Южна Германия, и по-скорошни находки от Източна Африка", отбелязва Бегън. "Човек със сигурност би могъл да го опише като липсващо звено."

Най-вероятно грекопитекът произлиза от балкано-анадолските маймуни на 8 до 9 милиона години като Ouranopithecus и Anadoluvius, които от своя страна са еволюирали от предци в Западна и Централна Европа.

FM3549AZM6 дясна бедрена костFM3549AZM6 дясна бедрена кост. Кредит: Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments (2026). DOI: 10.1007/s12549-025-00691-0 https://link.springer.com/10.1007/s12549-025-00691-0

Климатичните промени водят до разпръскване

"Знаем, че мащабните климатични промени в Източното Средиземноморие и Западна Азия са довели до периодичната поява на обширни полупустини и пустини преди осем до шест милиона години. Това е предизвикало няколко вълни на разпространие на евразийски бозайници в Африка и е поставило основите на днешната фауна бозайници на африканските савани", разказва професор Мадлен Бьоме (Madelaine Böhme) от Центъра за човешка еволюция и палеоекология "Зенкенберг" в Университета в Тюбинген.

Авторите на изследването подозират, че и големите човекоподобни маймуни са се разпространили на юг. Все още не е ясно дали предците на шимпанзетата, горилите и хората вече са се разпространили в Европа и дали тези вълни на разпространие са били причина за генетичната изолация на техните родове. Възможно е грекопитекът също да се е разпространил от Балканите до Африка, където отпреди 6 милиона години нататък са се появили ранни човешки предци като рода Orrorin, последвани по-късно от Australopithecus afarensis, чийто най-известен представител е фосилът, известен като "Луси".

Работата продължава в Азмака и на други места на Балканите, за да се открият още екземпляри грекопитеци и да се научи повече за екологията и еволюцията на този изненадващо ранен двуног и възможен човешки прародител.

Справка: Nikolai Spassov et al, An early form of terrestrial hominine bipedalism in the Late Miocene of Bulgaria, Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments (2026). DOI: 10.1007/s12549-025-00691-0 link.springer.com/10.1007/s12549-025-00691-0

Източник: Did the first human ancestor originate in the Balkans? – New fossil shows evidence of bipedalism, University of Tübingen

    Най-важното
    Всички новини