Миналата година ви съобщихме за едно наистина сензационно откритие на международен екип със силно българско участие, начело с проф. Николай Спасов - първите прародители на хората са обитавали преди около 7.2 милиона години не в Африка, а нашите земи.
Оттогава това твърдение намери много свои поддръжници и опоненти.
Обърнахме се за кратко интервю към професор Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, който наскоро се върна от конгрес на Регионалния комитет по стратиграфия на неогена на Средиземноморието RCMNS, организиран точно по тези въпроси.
Екипът, направил откритието, представи нови аргументи в полза на своята теза. Професор Николай Спасов цитира в мейл до НаукаOFFNews думите на проф. Дейвид Бегън (David Begun) от Университета в Торонто - "след всичките тези данни и анализи, днес можем да не сме съгласни с някои от изводите, но не можем да отминем въпроса за ролята на Източното Средиземноморие като вероятна люлка на човешкото начало".
Преди десетина дни в The Conversation излезе интервю с палеонтолога д-р Жулиен Беноа (Julien Benoit). Той допуска, че белезите, които свързват находките от Азмака и Гърция с хоминините, са плод на конвергенция. Какво бихте отговорили на това?
Жюлиен Беноа имаше интервю по този въпрос още два-три дни след излизането на нашите статии. Преди да отговоря на вашия първи въпрос, бих искал да кажа следното: има колеги, които аплодираха нашата концепция и я намериха за много логична. Други бяха по-въздържани (това е съвсем логично при такава драстична промяна на отдавна утвърден възглед) и отбелязаха, че идеята за това, че предчовешката история може да е започнала именно по източното Средиземноморие не е нелогична, но са нужни още доказателства. Има, обаче и такива, за които нашите доказателства са неприятен сюрприз…представете си, че сте посветили (като Беноа, работещ в Ю. Африка) работата си на идеята, че Африка е „началото на началата“ по отношение на произхода на човека, че сте хвърлили години усилия и средства в тази посока. Вие бихте се съпротивлявали на новата идея не заради това, че имате сериозни контрааргументи, а по чисто психологически причини.
Вляво: Челюст на Graecopithecus freybergi. Вдясно: Горен предкътник на Graecopithecus от Азмака (Чирпанско) на 7240000 години. Източник: Wolfgang Gerber, University of Tübingen
Да, теоретически е възможно хоминидите, живели в края на миоцена в Гърция и България да са сходни с първите хоминини на Африка само външнно, а не генетически, т.е. сходните условия на живот да са довели до сходни адаптации – паралелизъм. Случаи на паралелизъм в природата има много. Но във филогенетичната (еволюционната) систематика съществува важен принцип, принципът на парсимонията (във философията той се нарича "Бръсначът на Окам"). Според този принцип е редно да обясним новите (новооткритите) факти и явления с най-простите и логични причини и само ако те не могат да ги обяснят, да търсим други по-сложни пътища за обяснението им. До този момент белезите, които ние откриваме в челюстта от Пиргос Василисис и в зъба от Азмака са били приемани за белези на хоминините (hominins), т.е. на представителите на групата, включваща човека и неговите преки предшественици. Защо тогава да считаме, просто защото били намерени на неочаквано място, за признак на паралелизъм? В случая, след нашите аргументи, тези които твърдят, че грекопитекът е пример на паралелизъм с африканските хоминини, трябва да докажат това!
Наскоро бяха открити отпечатъци в Трахилос, западен Крит, които се идентифицират като направени от хоминини отпреди 5.7 млн години. Може ли да се смята, че това е ново доказателство за хипотезата, че люлката на човечеството може да е Европа?
По време на нашата сесия в Атина ние дискутирахме и сензационната новина за следите от Крит. За мен като зоолог, работещ постоянно със следите на животните (аз съм зоолог по образование и продължавам да работа и върху полевата екология на хищниците) няма съмнение, че следите не са игра на природата, а са следи на двуног хоминид, чиято възраст е добре подкрепена от палеонтологични доказателства. Тези следи не са директно доказателство за нашата теза, според която по източното Средиземноморие са живели първите предчовеци (хоминини), защото следите са с повече от милион години по-късни от нашите находки. По това време засушаването на морето Тетис (Средиземно море) е стигнало своя максимум. Не е изключено да е имало и обратни миграции от юг на север по обширната новосъздадена суша. Но тези следи показват, че по времето на ранните африкански хомимини като орорина и ардипитека, хоминини са живеели и на Балканите (Крит е бил свързан с контгинентална Гърция).В крайна сметка това ново откритие показва още веднъж – при дискутиране на въпроса за началото на човешката (в широк смисъл) история няма как да се пренебрегне тезата за ролята на източното Средиземноморие. Вече трябва да говорим не само за Екваториална Африка, но и този район на стария свят, в който впрочем можем да включим и Египет и Либия, също африканска територия…
Другата седмица проф. Спасов заминава на разкопки в Македония, където ако има се намерят още фосили на същата възраст, те биха дали още тежест на неговата теза.
Отпечатъци в Трахилос, западен Крит, които се идентифицират като направени от хоминини отпреди 5.7 млн години
Още по темата
Животът
Ново доказателство, че най-ранните предци на човека са обитавали Балканите
Животът
Няма достатъчно доказателства, че хората са възникнали на Балканите
Животът
Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари