Според Опра Уинфри, всички във всеки разговор искат да чуят едно и също нещо. Опра Уинфри е интервюирала хиляди и разказва, че почти всички нейни гости, в момента, в който камерата спре, задават един и същ въпрос: "Как се справих?"
Философи като Бюнг-Чул Хан и Жан-Жак Русо отдавна отбелязват, че ние търсим потвърждение. Как можем да използваме този факт, за да водим по-добри разговори, ни разказва статия в Big Think.
Необходимостта от валидиране
Разбира се, може да не питате изрично "Как се справих?" след някаква изява, но вероятно ще си го помислите. Доколкото можем да видим, хората са търсили статус, признание и валидиране от другите.
Жан-Жак Русо твърди, че всичко това е започнало в момента, в който от индивиди ловци-събирачи сме станали уседнали земеделци в къщи и общности. Когато сме били в това предсоциално състояние, сме се интересували само от това да можем да се бием и да оцелеем. В момента, в който сме седнали един срещу друг около лагерния огън, и сме се погледнали. Още по-лошо, усетили сме как отсрещният ни гледа в отговор. И така, общественото възприятие се превръща в тревожност номер едно.
Този въображаем предсоциален свят е доста ненаучен и неисторичен - в най-добрия случай е недоказуем. Но в последната си книга "Кризата на разказа" (Crisis of Narration) корейският философ Бюнг-Чул Хан (Byung-Chul Han) твърди, че през последните години е настъпила промяна. Хан твърди, че хората отдавна са същества, които "разказват истории". Ние представяме разказ за живота си и обикновено се опитваме да включим всички бавни, дълбоки структури на историята. Да, искаме да бъдем харесвани и приети, но акцентът все пак е най-вече върху факта, че "това съм аз, приемете ме или не".
Най-важните истории
Наскоро обаче Хан твърди, че сме преминали от разказване на истории към продажба на истории. Сега ние измисляме или преувеличаваме историите си по такъв начин, че да бъдат приети или харесвани. Изопачаваме кои сме, за да се впишем в групата, с която сме. Казваме, че вярваме в това или че сме направили онова, знаейки много добре, че другите ще кажат: "О, да, страхотно." Разбира се, това е неприятно. Тази изградена маска на фалшива автентичност ни задушава. Но е и комично абсурдно. Цяла стая от хора може да разпространява изфабрикувани разкази, докато всички кимат в знак на съгласие, но мислят, че това е глупост.
Правилото на Опра
Независимо дали сте съгласни с Хан или Русо, смисълът е почти същият: Всеки иска да бъде утвърден и приет. И така, ако искаме да накараме някого да се чувства по-добре относно това кой е – ако искаме да култивираме по-близки взаимоотношения – трябва да използваме "Правилото на Опра".
Правилото на Опра се състои от две части. Първо, ние умишлено предоставяме на събеседника си възможности да бъде приет. Задаваме въпроси като: "Как се почувствахте, когато се случи това?", "Какво си помислихте, когато ви казаха това?" или "Бих искал/а да чуя защо това е било толкова важно за вас". Второ, не забравяйте да предоставите цялото изрично потвърждение, което търсят - кажете: "Разбирам ви", "Осъзнавам защо си помислихте това" и "Мисля, че се справихте чудесно".
Правилото на Опра е изградено върху по-фундаментална философска и емпатична основа: Трябва да се срещаме с хората там, където са. Както Хан го е казал, трябва да се отнасяме към "изслушването като към лечебен акт" и да спрем да "купуваме" историите на хората, а вместо това да ги приемаме. Влезте в обувките на някого, вижте света през очите му и го поканете да се изрази. Поканете някого да разкаже историята си, а не да я измисля или "продава". И докато го правите, слушайте внимателно и приемете дара и уязвимостта, които ви предлагат.
Източник: The Oprah Rule: What everyone wants you to say in a conversation, Big Think
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука
10-годишно момиче открива рядък мексикански аксолотъл. Какво знаем за тези животни
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване