Източникът на интелигентността е в червата

Микробите, подпомагащи производството на повече метаболитна енергия, биха могли да бъдат ключови за еволюцията на големите мозъци

Ваня Милева Последна промяна на 09 January 2026 в 10:00 46247 0

Чревно-мозъчната ос, изследваща сложната връзка между ума и микробите

Кредит Village Green Apothecary (CC BY-NC 4.0)
Микробите, подпомагащи производството на повече метаболитна енергия, биха могли да бъдат ключови за еволюцията на големите мозъци.

Хората имат много по-голям мозък от другите примати, който се нуждае от много глюкоза, за да функционира.

Учените смятат, че промените в чревните микроби (чревната микробиота) могат да помогнат за задоволяване на това търсене.

Ново проучване проверява тази хипотеза - изследователите въвеждат в мишки, отгледани в стерилни условия, чревната микробиота на три вида примати с различни размери на мозъка. Резултатите показват, че чревните микроби могат директно да повлияят на мозъчната функция.

Това е първото ясно експериментално доказателство, че чревният микробиом помага за оформянето на разликите в мозъчната функция сред приматите.

"Нашето проучване показва, че микробите действат върху черти, които са от значение за нашето разбиране за еволюцията и по-специално за еволюцията на човешкия мозък", заявява Кейти Амато (Katie Amato), доцент по биологична антропология в Северозападния университет, Илинойс, САЩ, и ръководител на изследването.

По-ранни изследвания от лабораторията на Амато установяват, че чревните микроби от примати с по-големи мозъци произвеждат повече енергия, когато бъдат трансплантирани в мишки. Тъй като мозъците се нуждаят от много гориво, тази допълнителна енергия е от съществено значение за техния растеж и активност.

В новото проучване учените са изследвали директно мозъка. Те са проверили дали чревните микроби от примати с различни размери на мозъка могат действително да променят начина, по който функционира мозъкът на мишките.

За да проверят идеята си, изследователите провеждат контролиран експеримент. Те дават на мишки, отгледани в стерилни условия, чревни микроби от два примата с голям мозък (хора и маймуни саймири) и един примат с малък мозък (макаци).

Осем седмици по-късно, мишките показват очевидни разлики в мозъчната си активност. Мишките с микроби от примати с малък мозък показват различни модели на мозъчна функция от тези с микроби от примати с голям мозък.

При мишки с микроби с голям мозък, гените, участващи в производството на енергия и синаптичната пластичност (обучение), са били по-активни. Тези пътища са били далеч по-малко активни при мишки с микроби от примати с по-малък мозък.

"Изключително интересното бе, че успяхме да сравним данните, които имахме от мозъците на мишките гостоприемници, с данни от действителни мозъци на макаци и хора и за наша изненада, много от закономерностите (моделите), които видяхме в генната експресия на мозъка на мишките, бяха същите закономерности (модели), наблюдавани при самите примати", отбелязва Амато.

"С други думи, успяхме да накараме мозъците на мишките да изглеждат като мозъците на действителните примати, от които произлизат микробите."

Изследователите откриват друг изненадващ резултат. Мишки, на които са дадени микроби от примати с по-малък мозък, показали генна активност, свързана със състояния като ADHD, шизофрения, биполярно разстройство и аутизъм.

Минали проучвания са показвали връзки между чревните микроби и състояния като аутизъм, но ясните доказателства, че микробите играят пряка роля, са били ограничени.

"Това проучване предоставя повече доказателства, че микробите могат причинно да допринесат за тези разстройства – по-специално, чревният микробиом оформя мозъчната функция по време на развитието", посочва Амато.

"Въз основа на нашите открития можем да предположим, че ако човешкият мозък е изложен на действието на "грешните" микроби, неговото развитие ще се промени и ще наблюдаваме симптоми на тези разстройства, т.е. ако не сте изложени на "правилните" човешки микроби в ранния живот, мозъкът ви ще работи по различен начин и това може да доведе до симптоми на тези състояния."

Амато смята, че тези открития биха могли да бъдат важни за медицината. Те могат да помогнат за обяснението как започват някои психологически разстройства и да предложат нови прозрения за това как се е развило развитието на мозъка.

"Интересно е да се помисли за развитието на мозъка при видове и индивиди и да се изследва дали можем да разгледаме междувидовите разлики в моделите и да открием правила за начина, по който микробите взаимодействат с мозъка, и дали тези правила могат да бъдат приложени и в развитието."

Справка: Alex R. DeCasien, Jacob E. Aronoff, Elizabeth K. Mallott, Sahana Kuthyar, Sriram Chitta, Brian T. Layden, Maria L. Savo Sardaro, Stanton Gray, Lawrence E. Williams, Emma R. Liechty, Hyo M. Lee, Won Lee, James P. Curley, Christopher W. Kuzawa, Katherine R. Amato. Primate gut microbiota induce evolutionarily salient changes in mouse neurodevelopment. Proceedings of the National Academy of Sciences, 2026; 123 (2) DOI: 10.1073/pnas.2426232122

Източник: Is intelligence in the gut?, ТechЕxplorist

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !