Парите управляват света и това е така от много време. Въпреки централното място, което заемат в живота ни, се оказва, че знаем малко за корените и причините за появата им. 

С годините се е наложило мнението на икономистите, според които парите са се появили преди няколко стотици години и основната причина за това е в нуждата от разрешаването на конфликти. Все по-често обаче, немалък брой антрополози и археолози оспорват подобни възгледи, пише американското списание Science News.

И икономистите, и ревизионистите са единодушни само в четири пункта: парите служат за размяна на стоки и услуги; позволяват изплащането на дългове; представляват мярка за стойност, която позволява да се изчислят цените на всички видове стоки; могат да бъдат съхранявани като резерв. 

Оттук нататък двете групи се разделят в мненията си. Наложените възгледи на икономистите предполагат, че именно размяната на стоки и услуги е довела до изобретяването на парите. Антрополози и археолози обаче смятат, че причината е в търсенето на начин за изплащането на дългове в ранните държави. 

"Повечето академични трудове предполагат, че монетарните системи са възникнали в националните държави в рамките на последните 200 до 400 години", казва антропологът Даниел Соулелес ( Daniel Souleles) от едно от най-големите бизнес училища в Европа - Copenhagen Business School в датския град Фредериксберг. Но проучването на финансовите транзакции от миналото показват, че произходът на парите може да се проследи още по-назад във времето. 

Последните проучвания на териториите на Северна и Южна Америка хвърлят нова светлина в този дебат, като изваждат на преден план предположението, че парите са се появили на различни места по света, независимо и в различни периоди от време, като началото им може да бъде проследено не стотици, а хиляди години назад. 

През 1776 година е публикуван трудът на Адам Смит (Adam Smith) "Богатството на народите" (The Wealth of Nations) и оттогава между икономистите съществува консенус за това, че решенията в търговията автоматично балансират търсенето и предлагането с малка или никаква нужда от участие на правителството. Така естествената практика за размяна на продукти, картофи срещу домати например, е довела до изобретяването на парите в древните държави на Евразия.

Антрополозите и археолозите обаче са на друго мнение: "Адам Смит е базирал своя "мит за сътворението" на финансовите системи, игнорирайки това, което всъщност се е случило в миналото", казва археологът Робърт Роузенуиг (Robert Rosenswig) от университета Олбъни в Ню Йорк. 

"Ранните правителства са въвели парите като средство за заплащането на обществения труд (познат днес като обществени поръчки, бел. ред.) и за да събират данъци", убеден е Роузенуиг. Според него бартерът на стоки няма нищо общо с възникването на парите. Той смята, че парите произхождат от по-стари системи за кредитиране, които са документирани от археолозите отпреди повече от век. Той дава пример с по-малки общества, където дълговете възникват между отделните им членове. Типичният пример е в отношенията между ловци събирачи и фермери например, където даването на дъщеря за брак, създава дълг, който се изплаща в стока. Пълното погасяване на дълга изисква получателят на булка да осигури булка в замяна. 

Ревизионистите са категорични, че преминаването към новата форма на изплащане на дългове чрез пари се наблюдава преди най-малко 5 500 години в земеделските държави на Месопотамия и Египет. Сребърният шекел в Месопотамия - парче метал, което все още не е монета, е бил основната мярка в монетарната система. Парчета сребро, злато или друг метал, като начин за разплащане, били широко разпространени и в други древни общества. Фермерите например са били задължени да плащат данъци, които се харчели за издръжката на кралското семейство и за обществени дейности. Това, което те не успявали да изплатят в стока, им се записвало като дълг в шекели. 

Пътуващите търговци от Месопотамия може да са използвали парчета сребро, за да платят за определени сделки, но не е ясно дали този метод е бил достатъчно приет от останалите общества. 

Монети, щамповани с образи на животни или владетели, които гарантират ценността на метала, се появяват за пръв път в кралството на Лидия (Меония), в сегашната Турция, преди около 2 600 години. Скоро след това, градовете и държавите в Гърция, Персия, Индия и Китай започват да секат свои монети. Първоначално монетите били използвани за финансирането на армии и воденето на войни, а по-късно се превръщат в законно платежно средство и за всякакви видове сделки. Като резултат, възникват пазарите, а не обратното, аргументират се ревизионистите. 

Дейвид Грейбър (David Graeber), антрополог в Лондонското училище по икономика и политически науки (London School of Economics and Political Science), изложи своя алтернативна теория в книгата си от 2011 година "Дълг: Първите 5000 години" (Debt: The First 5000 Years). Той се позовава главно на източници и доказателства от африкански, азиатски и европейски общества, но книгата му е вдъхновила много проучвания за произхода на парите в Америка. 

Възгледите на Грейбър са приети от някои учени като основно обяснение за трансформирането на стоки, като какаото и памука, във валута при древните маи. "Дългът играе огромна роля в древността в Централна Америка и Мексико, но все още не е ясно как се появяват валутите там", казва антропологът археолог Джоан Барън (Joanne Baron) Bard High School Early College in Newark в Нюарк.

От 1500 година нататък испанците описват търговската система в Мексико и Централна Америка, включително и тази на маите и ацтеките. Хроникьорите описват, че най-често използвани за разплащане са какаовите зърна и платовете, които били широко използвани за погасяване на дългове, за плащане на данъци и изчисляване на благосъстоянието на семействата.

Дълго време изследователите смятаха, че пазарите на маите и използваните за разплащане стоки са се появили около 1100 година, малко след падането на класическата цивилизация на маите. Нови доказателства обаче показват, че такива разплащателни системи се появяват много по-рано, по време на разцвета на именно на т.нар. класически период на цивилизацията на маите - от 250 до 900 година.

Преобразуването на различни предмети в разплащателни единици се наблюдава не само в древна Америка, но и в Европа, казва Катрин Сампек (Kathryn Sampeck), антрополог и археолог в Щатския университет Илинойс в Нормал. Стенописи от средата на VII век, открити в малка пирамида в Калакмул (Calakmul) в Мексико илюстрират търговските отношения в мощната по това време империя на маите. Рисунките показват хора от различни социални слоеве, които разменят тамале (традиционно ястие, бел. ред.), тютюн и керамични съдове. Други рисунки показват използването на платове с различни размери и цветове като начин за разплащане. 

"През следващите няколко десетилетия, тъй като управниците утвърдили какаото и текстила като легален начин за разплащане с тях - нещо като плащане на данъци, двата продукта се превърнали в основна валута", аргументира се Барън. Рисунка върху ваза, датирана от 691 г., изобразява най-ранния пример за използането на текстил и какаови зърна, като начин за изразяване на почитта към краля. 

Монетарните системи вероятно са се развили в някои общества в Мексико и Централна Америка преди разцвета на цивилизацията на маите, но идентифицирането на световното родно място на парите е особено трудно, тъй като валути като какаото и платовете не са запазени, смята Робърт Роузенуиг. 

Според Стивън Ковалевски (Stephen Kowalewski), антрополог и археолог от University of Georgia, градовете държави в региона между Мексико и Централна америка са изградили своя собствена монетарна система почти по същото време, по което европейците и азиатците са започнали да секат монети. Все повече изследователи на цивилизацията на маите вече са на мвение, че обществата от Стария и Новия свят са изградили независимо едни от други свои собствени монетарни системи, добавя той. 

С разцъфтяването им се появяват и заможните хора, а с тях и робството. Археолози като Скот Хътсън (Scott Hutson) са на мнение, че преди европейците да стъпят на американския континент, търговските разплащания са включвали използването на роби като разменна монета. Писмени източници от класическия период на маите например показват, че пленници са били дарявани на края, като знак на почит. Преди близо 500 години пък в Централно Мексико е съществувала практика фермери да продават децата си като роби, когато изпитвали затруднения. Често те не успявали да откупят децата си обратно. 

С тези теории възникват и нови въпроси, които засега нямат отговор. Някои древни общества, като инките например, са водили щателни записки за всякакъв род стоки и данъци, но не са имали валута, за каквато са се приемали какаовите зърна при маите например. Изследователите нямат обяснение защо при индианците чумаш се появяват монетите от морски черупки, докато при инките няма монетарна система. 

Оказва се, че древния свят парите са имали значение за едни, но не и за други общества.

Още по темата

15/02/2018

Животът

Колко пари ви трябват, за да сте щастливи, според науката