Слуховете се разпространяват като вируси. Доказва го Френската революция

Трудно е да се ограничи дезинформацията, след като достатъчно хора ѝ повярват. Конспиративните теории се разпространяват експоненциално, независимо от тяхната достоверност, което прави много по-вероятно да се трансформират в реално насилие.

Според проучване, публикувано на 27 август в списание Nature, тези ситуации могат (и трябва) да бъдат географски картографирани със същите модели, които епидемиолозите използват за проследяване на болести.

И като пример, изследователите се обърнаха към един от най-известните моменти на дезинформация в историята.

Какво представлява Големият страх от 1789 г.?

"Големият страх от 1789 г." е епизод, важна глава във Френската революция и определящ момент в съвременната история. Както подсказва името му, Големият страх е период на масова истерия. Между 20 юли и 6 август селяните в цяла Франция се мобилизират с изумителна скорост след неверни слухове за заговор на аристократите да уморят от глад селяните.

Тъй като хаосът на Революцията започва да причинява пропуски в комуникацията, е трудно да се разбере кои новини са истински и кои неверни. Твърди се, че британски и германски наемници са опожарявали провинцията, а свидетели се кълнат, че са видели граф Артоа да се завръща от Испания с армия от 50 000 мъже след себе си. Смята се, че разбойниците, които уж са отприщили хаоса, са агенти, платени от британския премиер, а сред французите се носели упорити слухове, че кралица Мария Антоанета планира да отрови краля и да го замени с Артоа, за когото се твърди, че е неин любовник.

Щурмът на Бастилията. Кредит: Jean-Pierre Houël (Public Domain)

Първоначалните доклади твърдят, че въоръжени милиции са изгорили стотици домове и имения на богати земевладелци. Гледката на дима, излизащ от селските нападения върху благороднически имения, убеждавала други селяни, че са нападнати от разбойници, само изостряйки съществуващите страхове. Ученият Саймън Шама разказва случая как не по-малко от 3000 мъже в Южен Шампан, които се въоръжили, за да прогонят група бандити, само за да открият при по-внимателно разглеждане, че това, което отдалеч са смятали за група опасни главорези, не е нищо повече от стадо добитък.

В началото на август Националното събрание на Франция решава, че не е в негов интерес да има групи от паникьосани селяни, които скитат из провинцията. Макар насилието никога не е било толкова кърваво и се смята, че по-малко от 20 души са загинали по време на въстанията. Все пак, за да възстанови спокойствието в провинциите, виконт дьо Ноай лансира радикалната идея за премахване на привилегиите на благородниците. Тази идея кулминира с приемането на Августовските декрети в нощта на 4 август, които демонтират феодализма във Франция и отменят правото на Галиканската църква да събира десятък. Августовските декрети са исторически и, в съчетание с Декларацията за правата на човека и гражданина, последвала малко след това, представляват едно от най-значимите постижения на цялата революция и полагат основите за разширяване на демократичното управление. Декретите изглежда са успокоили и провинцията - колкото и рязко да е започнал, Големият страх до голяма степен се разсейва до 6 август.

Изобилие от информация

Но как конспиративната теория се е разпространила в нация с размерите на 6 Българии само за няколко дни, много преди телеграфите? Според статистическия модел Стефано Запери (Stefano Zapperi), това изисква разглеждането на Големия страх като ситуация, свързана с общественото здраве. Той разказва как за първи път е научил за идеята да се използват измервания на общественото здраве за картографиране на исторически събития, след като се е срещнал с патологът Катерина Лапорта (Caterina La Porta). Тя осъзнава, че проблемът може да бъде решен с помощта на епидемиологични инструменти. След това, за да решат проблема, Запери и Лапорта създават интердисциплинарен екип от специалисти по икономика, история, медицина и физика.

Може да изглежда трудно, ако не и невъзможно, да се изследва разпространението на "вирусна" идея векове след факта. Запери и колегите му обаче са имали голямо предимство: планини от първични източници.

Преди почти 100 години историкът Жорж Льофевр събира всички съществуващи доказателства за Големия страх, като внимателно обобщава всички архивни записи с точни дати и места за всяко събитие, записани в писма и разкази, писани по време на събитията.

След като географски картографира тези сведения, екипът проследява разпространението на слуха из Франция. Информацията е толкова подробна, че изследователите успяват да изчислят, че Големият страх се е разпространявал с около 45 км на всеки 24 часа по пътните мрежи на страната. Около 40% от тези места са били и близо до пощенска станция, което допълнително подчертава значението на писмените комуникации по онова време.

След това те комбинират тази информация с демографски и икономически данни, като например нива на грамотност, цени на пшеницата и собственост върху земята. Те откриват, че местата, където е най-вероятно да избухнат въстания от Големия страх, са гъсто населени, по-грамотни градове със средни нива на доходи, но по-високи цени на пшеницата. Села, където собствеността върху земята изисква от господаря да притежава правни документи, удостоверяващи претенциите му, също увеличават вероятността от въстание.

Ехото от миналото се чува днес

С тези комбинирани данни, екипът на Запери казва, че разпространението на Големия страх е следвало траекторията на инфекциозно заболяване - заразяване бързо и достигане на пик на 30 юли, преди бързо да се разсее.

Но макар че основният "страх" на Големия страх е бил напълно неоснователен, условията, които го подхранвали, били съвсем реални. Аристократите може никога да не са планирали да намалят населението, като задържат ресурси, но именно селяните наистина са живяли в трудни условия.

"Нашата работа показа, че Големият страх не е бил ирационално събитие, водено от емоции, а по-скоро резултат от рационален отговор на социално-икономическите условия, съществуващи по това време", посочва Запери. "В крайна сметка, екстремните нива на неравенство и несправедливост във Франция през 18-ти век, са предизвикали мащабни движения, водещи в крайна сметка до по-справедливо общество."

В сравнение с преди 236 години, днешният пейзаж на дезинформацията е почти неузнаваем. Дигиталната ера е едновременно по-взаимосвързана и хаотична, отколкото във всеки друг момент от човешката история. Но за Запери това прави както Големия страх, така и епидемиологичния подход на екипа му още по-важни.

"Големият страх" предоставя ярък пример за ролята, която разпространението на слухове играе в задвижването на политически промени, които биха могли да бъдат актуални днес", коментира Запери. "Днес информацията и дезинформацията могат да се разпространяват много по-бързо, отколкото в миналото. Но все още днес моделът на разпространение често разчита на обмен лице в лице, особено когато слуховете водят до физически бунтове."

Справка: Zapperi, S., Varlet-Bertrand, C., Bastidon, C. et al. Epidemiology models explain rumour spreading during France’s Great Fear of 1789. Nature (2025). https://doi.org/10.1038/s41586-025-09392-2 

Източници:

Rumors spread like viruses. The French Revolution proved it., Popular Science

La Grande Peur, worldhistory.org

Още по темата

07/03/2025

Човекът

Когато фактите изчезват: Дезинформацията като новата реалност в социалните медии

06/02/2025

Земята

Проучване опровергава дезинформацията за ядрен тест след земетресението в Иран през 2024 г.

04/10/2023

Скептик

Един тип дезинформация се пренебрегва. Ето защо не бива

12/04/2022

Човекът

Пет съвета за проверка на фактите от експерти в борбата с дезинформацията