Представяме ви едно изследване на д-р Петър Кърджилов по инициатива на министъра на околната среда и водите в оставка Борислав Сандов на тема адекватността на гражданска радиационна защита.
"След началото на войната в Украйна руските войски превзеха АЕЦ „Чернобил” и най-голямата в Европа АЕЦ „Запорожие”, като стреляха и по двете, а във втората избухна и пожар. Няколко пъти руският президент и други от върха на Кремъл заплашиха Европа и света с ядрено оръжие. В този контекст пред България, като съвсем близка до Украйна, а и управляваща и своя АЕЦ страна, възниква въпроса дали хората тук бихме могли да се защитим в кризисна ситуация с опасна за здравето и живота висока радиоактивност", смята Петър Кърджилов.
Проучването на готовността за реакция при повишена радиоактивност е по инициатива на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов, с подкрепата на председателя на Фондация за околна среда и земеделие Албена Симеонова, както и със съдействието на Община „Козлодуй” и Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”. Проведено е по модел на американски учени в областта на риск комуникацията от Петър Кърджилов, като специалист по комуникация при рискове и кризи, в края на месец април в градовете Козлодуй, Оряхово, Мизия и селата Гложене, Хърлец и Бутан – всичките в критичната 30-километрова зона за бърза кризисна реакция около АЕЦ „Козлодуй”.
Авторът представя проучването си като "не просто социологическо или журналистическо допитване за улавяне на нагласи и тенденции", а обединява две отделни дисциплини – комуникация за риска и кризисна комуникация.
Моделът на проучването дава насоки за начините по които хората възприемат дадени рискове, както и за начините, по които биха реагирали, ако същите рискове се проявят като кризи, застрашаващи техния живот и здраве.
Петър Кърджилов изтъква нуждата от намесата на професионални комуникатори на рискове и кризи, за да се реагира адекватно, в случай че този тип риск се прояви като криза, и да се минимизират негативните последици за хората и природата, на национално и на местно ниво.
Резултатите от проучването в град Козлодуй и съседни населени места в средата на април показват, че според автора у нас няма достатъчно информация за "всички възможни действия и мерки за опазване на живота и здравето", както и "да се уверят хората в собствената им способност да предприемат препоръчаното от институциите поведение".
Модел на изследването
Моделът на разширения паралелен процес, създаден от проф. Ким Уит от Университета на Мичиган, изследва степента до която хората възприемат даден риск като реална опасност за себе си – възприемана заплаха (за здравето и живота), както и степента до която се чувстват сигурни и подготвени да реагират адекватно, ако същият риск се прояви като криза с пряка опасност за тях – възприемана ефикасност (на защитната реакция). Възприеманата заплаха се състои от две паралелни възприятия на човека – за уязвимост и за сериозност. Възприеманата уязвимост се отнася до степента на вероятност според някого рискът да се прояви като криза, а възприеманата тежест е свързана със степента на остротата на последиците от кризата, която някой възприема. Възприеманата ефикасност включва възприятията на човек за ефикасността на общоприетата реакция и за лична му ефикасност. Ефикасността на реакцията засяга степента на възприеманата от някого сигурност и ефективност на препоръчаното му поведение, докато личната ефикасност зависи от това доколко човек приема, че има необходимите умения и ресурси да се включи в препоръчаното поведение. Така се получават две по две двойки паралелни процеси, които протичат в нашето съзнание когато сме изправени пред рискове, кризи и извънредни ситуации.
Три са психологическите реакции в зависимост от въздействието на информацията за опасността и съответното индивидуалното ниво на възприемане на заплахата и на ефикасността:
1) когато възприеманата заплаха (уязвимост и тежест) е ниска, най-често следва отсъствие на реакция: промяна в поведението и съответно действие не се случват;
2) когато възприеманата заплаха е висока, а възприеманата ефикасност е ниска, следват няколко варианта на неадекватно на ситуацията поведение, обобщени от понятието контрол на страха;
3) адекватната реакция за защита и самозащита на гражданите се реализира при високи нива и на възприеманата заплаха, и на възприеманата ефикасност, което проф. Уит определя като контрол над опасността.
Фиг. 1 Модел на разширения паралелен процес (Witte, 1992)
Особености на допитването
Анкетната карта по модела на паралелния процес включва тринайсет въпроса, затворени (с ограждане на един от няколко отговора) и отворени (с място за написване на отговор). Едната част от тях се отнасят до възприеманата заплаха (уязвиомост и сериозност), другата част – до възприеманата ефикасност (на реакцията и личната). Третата част са допълнителни въпроси, които помагат да се формира извода за най-вероятната психологическа реакция, която ще се случи в обществото в случай на реална криза с повишена радиоактивност.
На въпросите отговарят 171 души от градовете Козлодуй, Оряхово, Мизия и селата Гложене, Хърлец и Бутан. Можем да допуснем, че отговорите до голяма степен са представителни за цялата страна първо, защото респондентите живеят в специалната 30-киломентрова зона за защита около АЕЦ „Козлодуй”, където гражданите би трябвало да са най-добре информирани и подготвени, и второ, защото същите работят или учат в най-комуникативните институции в тези населени места – три училища, болница, общински адмнинистрации, служители на ДП „РАО”, хотели и други.
Възприеманата заплаха от събития с повишена радиоактивност
Тук въпросите са общо четири, като три са варианти на възприеманата уязвимост според различня характер на събитията, а четвъртият – до възприеманата тежест на такъв тип събитие. На първия въпрос: „Доколко е възможно, според Вас, да се случи голяма авария в АЕЦ „Козлодуй”, която да доведе до висока радиоактивност при мястото, където живеете?”, 7,6% отговарят с „напълно невъзможно”, 35,4% с „по-скоро невъзможно”, 20% с отговор „50:50%”, 9,4% с „по-скоро възможно”, 27% с „напълно възможно”.
Макар с малко – общо с 56,4% (с включени и тези с отговор „50:50%”) надделяват трите групи, възприемащи този риск като реален, една група го приема като потенциален, но далеч от възможност да се прояви – 35,4% и само 7,6% го възприемат като нереален.
Възприеманата уязвимост е още по-категорична при отговорите на следващия въпрос: „Доколко е възможно според Вас при водене на война близо до България да се случи сериозен инцидент в атомна електроцентрала, който да засегне и България?”. Тук с „напълно невъзможно” отговарят 10,5%, с „по-скоро невъзможно” – 18,7%, с „не повече от преди войната” – 8,3%. Като „по-скоро възможно” определят такова събитие 28,6%, а като „напълно възможно” – 33,3%.
Най-силно изразена е възприеманата уязвимост в отговорите на третия въпрос за уязвимостта – възможността за ядрена атака в близост до страната: „Доколко е възможно според Вас близо до България да се случи военна ядрена атака, която да засегне нашата страна и част от българските граждани?”. Само 12,8% мислят, че токова събите е „напълно невъзможно” и едва 3,5% че то е „по-скоро невъзможно”. Според 27% то е вероятно „50:50%”, за 29,2% то е „по-скоро възможно”, а за 26,3% е „напълно възможно”.
В актива на възприеманата заплаха паралелно с възприеманата уязвимост е възприеманта тежест на извънредното събитие, за което съществува риск. Този паралелен психологически процес на възприеманата заплаха е особено ярко определен в проучването от гр. Козлодуй и района.
На въпроса: „Какви според Вас биха били последиците за здравето и околната среда, ако се случи голяма авария в АЕЦ „Козлодуй”, или в друга АЕЦ, близо до България, или при военна ядрена атака в близост – и в трите случая с висока радиоактивност в атмосферата и околната среда?”, нито един от анкетираните не отговаря „незначителни”, само 5% отговарят със „значителни, но поправими”, 59% отговарят с „много сериозни и дълготрайни” и 34% маркират отговор „много сериозни и непоправими”.
Общият извод, който прави Петър Кърджилов, от отговорите на въпросите за възприеманата заплаха е, че тя е с достатъчно високи стойности, така че първата от трите възможни психологически реакции според модела – отсъствието на реакция, няма да се реализира при извънредно събитие с висока радиоактивност в изследвания район.
Възприеманата ефикасност при събития с повишена радиоактивност
Докато заплахата от възникване на събитие с висока радиоактивност се възприема от респондентите в позитивен план, т.е. предимно като реален или потенциален риск с много сериозни последици за здравето и околната среда, то ефикасността на адекватен отговор на такова събитие се възприема от тях категорично в негативен план – като неизвестна, невъзможна, неефективна или непостижима.
Подобно на възприеманата заплаха, измерваме факторите на възприеманата ефикасност с четири въпроса – три за ефикасността на реакцията и един за личната ефикасност.
Първият въпрос е отворен: „В случай на инцидент в атомна електроцентрала или на ядрена атака с наличие на висока радиоактивност в атмосферата при Вашето населено място, знаете ли какви мерки за защита трябва да предприемете сами и какви при нареждане от институциите?”, като след въпроса в анкетната карта са оставени два реда за поясняване на двата типа мерки за защита. 39% отговарят с „не”; 31% отговарят само с „да”, но не поясняват; 9% отговарят с „да” и пишат мерки, които обаче са неправилни; 8,6 отговарят с „да” но записват само някои и не разграничават двата типа мерки; 2,5% пишат, че мерките са безполезни, а 9,9% не дават отговор на въпроса.
На следващия въпрос за ефикасността на реакцията: „Според Вас, сигурни и ефикасни ли са препоръчаните от институциите мерки за защита в случай на голяма авария в атомната електроцентрала?”, само 4% отбелязват отговор „напълно сигурни”, 18% отбелязват „по-скоро сигурни”, 34% отговарят с „не мога да преценя”, 16% с „по-скоро несигурни”, 9% посочват „напълно несигурни”, 19% отбелязват отговор „мерките не са ми известни”.
Третият въпрос за ефикасността на реакцията е „Имате ли доверие на държавните институции, че ще направят всичко необходимо за вашата и на семейството ви безопасност, в случай на инцидент с повишена радиоактивност?”. Тук само 8,9% отговарят с „имам им пълно доврие”, 29,2% с „имам им доверие, но се съмнявам”, 19% с „не мога да отговоря”, 24,7% с „нямам им доверие” и 18,2% с „нямам им никакво доверие”.
Четърти е въпросът за личната ефикасност: „Имате ли нужните умения и ресурси да предприемете препоръчаните от институциите самостоятелни и общи мерки, в случай на голяма авария в АЕЦ с висока радиоактивност при мястото, където живеете?”. Само 5,8% отговарят с „да”, 17% с „по-скоро да”, 32,7% с „по-скоро не”, 19,5 с „не” и 25% с „не зная какви са нужните умения и ресурси”.
Допълнителни въпроси за възприеманата заплаха и ефикасност
Екипът на Петър Кърджилов използва няколко допълнителни въпроси, за да провери информираността на респондентите.
Първите три въпроса допълват изводите за възприеманата заплаха. Съобразно актуалната информация за новите рискове в контекста на войната, питаме с отворен въпрос: „Знаете ли кои атомни електроцентрали в Украйна бяха превзети от руската армия?”. Само 7% от анкетираните дават правилния отговор „АЕЦ „Запорожие” и АЕЦ „Чернобил””, 18% посочват АЕЦ „Запорожие”, 20,5% – АЕЦ „Чернобил”, 45,7% отговарят с „не”, 2,3% посочват несъществуващата „АЕЦ „Мариупол””, 6,5% не дават отговор.
На следващия допълнителен въпрос за възприеманата заплаха: „Може ли България да защити своята атомна електроцентрала в случай на военна атака?”, 32,7% отговарят с „да”, 51,6% с „не”, 9,3% отбелязват „не зная”, 6,4% не дават отговор.
На третия допълнителен въпрос за възприеманата заплаха: „Трябва ли Европейският съюз да изгради обща система за защита на атомните централи на страните членки, които управляват такива?”, 87,7% подчертават отговор „да”, само 5,8% отговарят с „не”, 6,5% не отговарят.
На единия от двата допълнителни въпроса, свързани с възприеманата ефикасност: „Колко често получавате напомняща информация от институциите относно необходимата реакция и мерки в случай на голяма авария в АЕЦ „Козлодуй” с висока радиоактивност в околната среда?”, цели 63% от респондентите отговарят с „не помня да съм получавал такава информация”. Други 7% отговарят с „преди повече от 5 години”, 2,3% подчертават „преди 5 години, а други 2,3% отбелязват „преди 3 години”, 1,6% отговарят с „един път на две години”, 12,3% – „един път в годината” и 8% – „два пъти в годината”.
Другият допълнителен въпрос за възприеманата ефикасност е отворен: „Организирано ли е някога във Вашето населено място учение за реакция в случай на голяма авария в АЕЦ„Козлодуй”? (Ако отговорът е положителен, моля напишете кога е било и какво си спомняте от учението.)”. 59,4% отговарят с „не”, 14% пишат, че не помнят да са участвали в такова учение, 12,4% не отговарят, 5,3% отговарят с „да”, но не поясняват, 6% отговарят с „да”, като пишат само дата и едва 2,9% отговарят с „да” и посочват конкретна дата и спомен.
Изводи от изследването
Почти всички от участвалите в проучването 171 граждани в 30-километровата зона около АЕЦ „Козлодуй”, работят в институции (общини, училища, болница, както и два хотела в град Козлодуй).
Авторът не споменава дали сред тях има работещи в АЕЦ "Козлодуй", но подчертава, че "няма основание да се предположи, че подготовката за радиационна гражданска защита в други градове и райони на България извън тази 30-километрова зона би била на по-добро и адекватно ниво".
"Като водещи изводи в изследването по модела на разширения паралелен процес се очертават, от една страна, тенденцията на ясно изразено възприемане на заплахата при рисковете от събитие с повишена радиоактивност, с достатъчно високо внимание на респондентите и към двата паралелни фактора на заплахата – уязвимостта и тежестта на такова събитие. От друга страна, данните от отговорите за другия основен паралелен процес – възприеманата ефикасност (с нейните два паралелни фактора – ефикасност на реакцията и лична ефикасност) – показват много ниски, някъде почти нулеви стойности, изразени от неяснота, объркване, непознаване и неувереност в отговорите на изследваните граждани относно принципите на радиационната защита", коментира д-р Петър Кърджилов.
"Така, анализът на данните показва, че по всяка вероятност, ако се случи извънредна ситуация с висока радиоактивност в околната среда, българското общество ще реализира предимно втората психологическа реакция от модела на Уит – контрол на страха. А именно, когато субектът възприема висока заплаха, но не възприема осъществима възможност, за да я ограничи, той опитва да контролира страха си, вместо реалната опасност."
Контролът на страха има няколко варианта на неадекватно на кризисната ситуация поведение, обяснява Кърджилов - при предупреждение за криза това се изразява като игнориране на информацията, отричането ѝ или отхвърляне на съобщението като манипулативно.
Но ако става въпрос директно за съобщение за тревога при вече настъпила криза, гражданите ще реагират според това, което знаят и което не знаят към момента на получаването на съобщението за тревога, отбелязва Кърджилов.
"Тогава контролът на страха ще се пореобразува в неконтролиран страх, от който ще последват панически действия, които пък ще доведат до експоненциално нарастване на щетите и негативните последици от кризата. Затова добавям към модела на Уит състоянието на паника като възможна неадаптивна промяна в поведението, но при вече настъпила криза", казва авторът.
Фиг. 2 Поведение при висока заплаха и ниска ефикасност – Контрол на страха
Д-р Петър Кърджилов апелира за "спешна актуализация и прецизиране на информацията за подготовка и реакция при криза с висока радиоактивност от адекватни специалисти, както и програма за нейното широко и периодично разпространение".
Още по темата
Физика
В атомната електроцентрала в Чернобил е спряло електричеството. Какво означава това
Медицина
Как калиевият йодид помага срещу радиация? Странични ефекти и рискове
Земята
Могат ли атомните електроцентрали да издържат на война? (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари