Това може да е най-старият фрагмент от Хомо сапиенс в Европа или нещо дори по-странно (видео)

Древна челюст, за която се смяташе, че е принадлежала на неандерталец, може да наложи преосмисляне на историята на съвременните хора в Европа.

Нов анализ на счупената долна челюст разкрива, че тя няма нищо общо с останалите неандерталски останки. По-скоро може да принадлежи на Хомо сапиенс – и тъй като е датиран от преди 45 000 до 66 000 години, може да е най-старата известна част от анатомията на нашия вид на европейския континент.

Самата кост е намерена през 1887 г. в град Баньолес в Испания, за чието име е наречена. Оттогава учените са я изследвали доста обстойно, като са я датирали във времевата рамка в късния плейстоцен, когато регионът, който сега е Европа, е бил населен предимно от неандерталци (Homo neanderthalensis).

Това, както и архаичната форма на костта, води учените до заключението, че костта от Баньолес всъщност принадлежи на неандерталец.

"Долната челюст е изучавана през миналия век и дълго време е смятана за неандерталска въз основа на възрастта и местоположението си, както и на факта, че липсва един от отличителните белези на Хомо сапиенс - брадичката", обяснява палеоантропологът Брайън Кийлинг (Brian Keeling) от Университета Бингхамтън в САЩ.

_{Челюстната кост Баньолес. Кредит: Grün et al., J. Hum. Evol., 2006}

Кийлинг и колегите му извършват задълбочено изследване на костта, използвайки процес, наречен триизмерен геометричен морфометричен анализ. Това е неинвазивен протокол, който включва подробен анализ на формата на костта, картографиране на нейните характеристики и сравняването им с други останки.

Те извършват триизмерни сканирания с висока разделителна способност и ги използват не само за изследване на костта, но и за реконструкция на липсващите части. След това сравняват Banyoles с долните челюсти на неандерталци и съвременни хора.

"Резултатите ни показаха нещо доста изненадващо", разказва Кийлинг. "Баньолес не споделя никакви отличителни неандерталски черти и не се припокрива с неандерталците по цялостната си форма."

Тя изглежда по-скоро съответстваща на челюстните кости от нашия собствен клон на родословното дърво, с изключение на един детайл: отсъстващата брадичка.

Тъй като брадичката се смята за определяща черта на Хомо сапиенс в сравнение с другите архаични хора, това представлява проблем. Освен това Баньолес има общи черти и с древните хоминини, обитавали Европа преди стотици хиляди години.

Изследователите сравняват костта с такава от ранен съвременен човек отпреди около 37 000 до 42 000 години, чиито останки са открити в Румъния. Тя е известна с това, че има неандерталски черти, но има и брадичка.

ДНК анализът на тази челюстна кост показа, че ДНК включва последователности от един неандерталски предшественик, живял четири или шест поколения преди това - което вероятно обяснява смесените ѝ черти.

Тъй като Баньолес няма неандерталски черти, екипът стига до заключението, че е малко вероятно странната му форма да се дължи на това, че индивидът е бил хибрид.

Сравнението с по-ранни кости на Хомо сапиенс от Африка показва, че тези индивиди са имали по-малко изразени брадички, отколкото ние сега.

Така че има две възможности. Или Баньолес е бил Хомо сапиенс от неизвестна досега група, която е съжителствала с неандерталците в Европа през късния плейстоцен. Или е бил хибрид между Хомо сапиенс от тази неизвестна група и все още неидентифициран древен човек.

Само едно нещо се знае със сигурност: че Баньолес не е бил неандерталец.

Има един начин да се разреши загадката, казват изследователите - да се опитаме да извлечем ДНК от костта или от някой от зъбите и да я секвенираме.

"Ако Баньолес наистина е член на нашия вид, този праисторически човек ще представлява най-ранният Homo sapiens, документиран някога в Европа", заявява Кийлинг.

Справка: Reassessment of the human mandible from Banyoles (Girona, Spain)
Brian A.Keeling, Rolf Quam, Ignacio Martínez, Juan Luis Arsuaga, fJulià Marotog
Journal of Human Evolution Volume 174, January 2023, 103291 https://doi.org/10.1016/j.jhevol.2022.103291 

Източник: This May Be The Oldest Fragment of Modern Humans in Europe, Or Something Even Rarer, ScienceAlert

Още по темата

14/11/2022

Човекът

Отпечатъци от стъпки на 296 000 години от древни хора са открити в Испания

03/10/2022

Животът

Разгадаването на заплетената история на човешката еволюция

23/05/2017

Животът

Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите