Постави ръката си на масата. Знаеш, че тя е твоя. Но тази сигурност, толкова очевидна, че едва ли си струва да се споменава, не е даденост. Мозъкът ти я изгражда наново, миг след миг, чрез електрически импулси, които никога не усещаш.
Ново изследване на Каролинския институт показва, че мозъчните ритми, наречени алфа вълни, действат като вътрешен метроном, задавайки границата между тялото ни и всичко останало. Скоростта на тези вълни определя колко фино мозъкът разделя времето и това, оказва се, решава какво се брои за "Аз".
Констатациите, публикувани в Nature Communications, се основават на експерименти със 106 участници, използвани са записи на мозъчни вълни, електрическа стимулация и компютърно моделиране.
Как мозъкът разбира, че това, което виждате, и това, което ви докосва, се случват едновременно
Изследователите са използвали класически трик, наречен "илюзията с гумената ръка". Истинската ръка на човека е скрита, а той гледа фалшивата. Роботизирани манипулатори почукват и истинската, и фалшивата ръка на човека. Когато мине достатъчно време, се случва нещо странно. Мозъкът започва да третира гумената ръка като част от тялото.
Хората с по-бързи алфа ритми са улавяли и малките закъснения между това, което виждат, и това, което чувстват. Мозъците им са били по-трудни за заблуда. Хората с по-бавни ритми са имали по-широк прозорец за свързване на сигналите и са приемали фалшивата ръка по-лесно. Явно по-бързият вътрешен часовник означава по-ясни граници.
И това не е просто корелация. Екипът използва лека електрическа стимулация, за да ускори или забави директно алфа вълните на участниците. Увеличаването на честотата и прозорецът за усещането за притежание се стеснява. При забавяне на вълните хората стават по-лесни за заблуда. Уточнени са причината и следствието.
Разнищване на "Аз"-а
Клиничната гледна точка е трудна за игнориране. При шизофрения пациентите често се чувстват откъснати от собствените си тела, несигурни къде свършват те и къде започва светът. При това състояние са документирани променени алфа ритми. Ако тези мозъчни вълни са лепилото, което слепва и държи цялостна физическата идентичност, насочването към тях може евентуално да помогне.
Инженерите също имат основания да обърнат внимание на това изследване. Протезните крайници и системите за виртуална реалност, които спазват правилата за синхронизация на мозъка, биха могли да се усещат по-малко като чужди предмети, а по-скоро като плът и кост.
"Идентифицирахме фундаментален мозъчен процес, който оформя нашето непрекъснато усещане, че сме телесни", отбелязва водещият автор Мариано Д'Анджело (Mariano D’Angelo) от Каролинския институт. "Констатациите могат да предоставят нови прозрения за психиатрични състояния като шизофрения, при които чувството за "Аз"-а е нарушено."
Това, което изглежда като най-основния факт на съществуването – усещането, че ръката ти е твоя, се оказва калкулация. А калкулаторът може да бъде настроен.
Справка: D’Angelo, M., Lanfranco, R.C., Chancel, M. et al. Parietal alpha frequency shapes own-body perception by modulating the temporal integration of bodily signals. Nat Commun 17, 53 (2026). https://doi.org/10.1038/s41467-025-67657-w
Източник: The Brain’s Internal Clock Decides What Counts as ‘You’, ScienceBlog.com



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"