Питали ли сте се някога защо не си спомняте времето, когато сте били бебе? Това празно място в паметта ни, наречено "детска амнезия", озадачава учените от години. Повечето от нас не могат да си спомнят нищо преди три-четиригодишна възраст. Доскоро изследователите смятаха, че бебешките мозъци просто още не могат да формират спомени, че частта от мозъка ни, която създава спомени (хипокампусът), не е била достатъчно развита.
Оказва се обаче, че бебетата могат да помнят повече, отколкото се предполагаше. Изследване, публикувано в списание Science, показва, че бебета на възраст само една година могат да формират спомени в хипокампуса си. Проучването, ръководено от изследователи от различни американски университети, показва, че най-ранните ни спомени не липсват, просто по-късно нямаме достъп до тях.
Как се изследва паметта при бебета, които не могат да говорят?
Не можем да попитаме бебето: "Помниш ли това?". Изследователите са измислили хитро решение. Те показали на 26 бебета (на възраст от 4 месеца до 2 години) снимки на лица, предмети и сцени, докато сканирали мозъците им. По-късно те показали на всяко бебе две картинки една до друга - една, която е виждало преди, и една нова, и проследили къде гледат бебетата.
"Когато бебетата са видели нещо само веднъж преди това, очакваме да го гледат повече, когато го видят отново", отбелязва в изявление водещият автор на изследването Ник Търк-Броун (Nick Turk-Browne) от Йейлския университет. "Така че при тази задача, ако бебето се взира повече в предишното изображение, отколкото в новото до него, това може да се тълкува като разпознаване на това изображение като познато."
Да накараш бебетата да лежат неподвижно в мозъчен скенер никак не е лесно. Изследователският екип е прекарал години в разработване на специални техники, които да направят това възможно. Те са се погрижили бебетата да се чувстват удобно и са ги сканирали само когато са били естествено будни и доволни.
Статистическото учене. Кредит: PickPik (Public Domain Certification)
Паметта през първата година
Сканирането на мозъка показва, че когато хипокампусът на бебето е бил по-активен, докато е виждало картинка за първи път, то е по-вероятно да се взира в същата картинка по-късно, което показва, че може да я е запомнило.
Тази способност за запомняне показа ясна възрастова закономерност. Бебетата на възраст под 12 месеца не са показали стабилни сигнали за памет в мозъка си, но по-големите бебета са показвали такива. А специфичната част на хипокампуса, която се е осветила - задната част, е същата, която възрастните използват за епизодични спомени
Преди това изследователите са открили, че и по-малките бебета (само на три месеца) могат да използват друг вид памет, наречена "статистическо учене". Това е базово разпознаване на закономерности в различни преживявания, а не запомняне на конкретни събития
"Статистическото учене е свързано с откриването на структурата на заобикалящия ни свят", обяснява Търк-Броун. " То е от решаващо значение за развитието на езика, зрението, концепциите и др. Така че е разбираемо защо статистическото обучение може да се появи по-рано от епизодичната памет."
Тези различни видове памет използват различни пътища в мозъка, като ученето по модели се развива по-рано от паметта за конкретни събития. Това има добро основание за развитие, тъй като бебетата трябва да научат как функционира светът, преди да се съсредоточат върху отделни събития
Местоположение на неокортекса и хипокампуса. Кредит: Marc Dingman, Neuroscientifically Challenged
Какво се случва със спомените на нашите бебета?
Това ново изследване преобръща представите ни за детската амнезия. Проблемът не е в това, че бебетата не могат да създават спомени, а в това, че могат. Загадката е какво се случва с тези спомени след това. Изследователите предлагат две възможности.
"Едната е, че спомените може да не се превърнат в дългосрочно хранилище и по този начин просто да не издържат дълго. Другата е, че спомените все още съществуват дълго време след кодирането им, но ние просто нямаме достъп до тях", смята Търк-Броун.
Сега екипът проверява дали децата могат да си спомнят видеоклипове, заснети от тяхна гледна точка, когато са били бебета. Първите резултати подсказват, че тези спомени могат да се запазят до предучилищна възраст, преди да изчезнат.
"Работим, за да проследим трайността на хипокампалните спомени през детството и дори започваме да разглеждаме радикалната, почти фантастична възможност, че те могат да се запазят под някаква форма и в зряла възраст, въпреки че са недостъпни", посочва Търк-Броун.
Нашият бебешки мозък е бил зает със създаването на спомени много преди да можем да разкажем за тях. Възможно е тези формиращи преживявания все още да се съхраняват някъде в мозъка ни, просто не можем да стигнем до тях. Въпреки че никога няма да си спомним съзнателно за тези първи години, това изследване показва, че тези преживявания не са били изгубени в неразвития мозък, а са били кодирани някъде в хипокампуса ни и потенциално са ни формирали по начин, който едва сега започваме да разбираме.
Справка: Tristan S. Yates et al. ,Hippocampal encoding of memories in human infants. Science 387, 1316-1320(2025). DOI: 10.1126/science.adt7570
Източник: Why Can’t We Remember the First Few Years of Life?, StudyFinds
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Полетът на Starliner до МКС през 2024 г. е бил много по-драматичен, отколкото знаем (видео)
dolivo
Загадка: Как са се озовали инструменти, подобни на неандерталските, в Източна Азия - разстоянието е континент?
dolivo
Варна става част от Световно космическо парти с кратки видеоклипове и техно груув парти
Имане Хелиф
Анусът може да е еволюирал от отвор, първо използван за отделяне на сперма