Питате ли сте се защо хората по света празнуват Новата година точно в този момент?
Оказва се, че Новата година не винаги е била на 1 януари, а и все още не е в някои култури.
Древните месопотамци са празнували своята Нова година с 12-дневен фестивал Акиту в деня на пролетното равноденствие. Името "Акиту" е от шумерски и значи "ечемик". Жителите на древна Месопотамия са го чествали с два празника в чест на началото на всяка от двете половини на годината в шумерския календар, маркирайки засяването на ечемика през есента и жътвата му през пролетта.
Гърците са празнували зимното слънцестоене на 20 декември. Римският историк Луций Марций Ценсорий съобщава, че египтяните са празнували обиколката около слънце на 20 юли, пише в статия от 1940 г. в списание Proceedings of the American Philosophical Society.
По време на римската епоха март бележи началото на календара. След това през 46 пр.н.е., Цезар създава Юлианския календар, който определя Новата година да се отбелязва днес, разказва Live Science. От 1-ви януари консулите са встъпвали в длъжност и Новата година е преместена от март в януари, за да е по-удобно за администрацията.
Но дори и Юлий Цезар не може да стандартизира календара. Тържества за Нова година продължиха да се местят назад и напред в календара, докато папа Григорий XIII реализира Григорианския календар през 1582. Григорианският календар е опит да се направи календар, който да спре местенето на сезоните, защото Юлианският календар имаше повече високосни години, отколкото е необходимо, така че през 1500 г. първият ден на пролетта идва 10 дни по-рано.
Въпреки че изборът на началото на Новата година е по същество произволен от планетарна гледна точка, има едно забележително астрономическо събитие, което се случва по това време: Земята е най-близо до Слънцето в началото на януари - това е точка, известна като перихелий.
Понастоящем 1-ви януари е почти универсално признат за началото на Новата година, въпреки че има няколко отклонения - Афганистан, Етиопия, Иран, Непал и Саудитска Арабия разчитат на свои собствени календари.
Различните религии също празнуват Нова година по различно време.
Така например, еврейският календар е лунен и годината в него има продължителност точно 12 оборота на Луната около Земята, тоест в него има 354 (355) дни. Тяхната Нова година, Рош Хашана е на различна дата, според Григорианския календар.
Ислямският календар също е лунен и датата, определяща Новата година може да се мести значително, тази година е на 2 септември. За начало на календара е избрана датата 16 юли 622 година (петък)
Китайския календар, междувременно, също е лунен, но китайската Нова година се пада между 21 януари и 20 февруари.
