Холандският теоретичен физик и Нобелoв лауреат за 1999 Герард 'т Хоофт (Gerard 't Hooft) е заявил, че е намерил по-добро решение от това на Хокинг за информационния парадокс.
Според него хоризонтът на събитията (event horizon) на черната дупка може да се разглежда като стена, от която информацията за падащ в дупката обект отскача като топка за тенис.
Това пише NewScientist, позовавайки се на статия на Герард 'т Хоофт в Arxiv.org.
Хокинг и информационния парадокс
Преди по-малко от месец Стивън Хокинг заяви, че има решение за информационния парадокс. Самият парадокс се състои в това, че според теорията на относителността информацията за всеки паднал в черна дупка обект се разрушава и ако нещо попадне в черна дупка, то ние, които сме извън нея, никога няма да знаем нищо за този обект. Но квантовата механика казва, че информацията не може да бъде създавана или унищожавана. Значи, тя остава някъде, но къде?
За своето предложение за решаване на парадокса, британският физик се опира на собствената си хипотеза за лъчението на Хокинг, която формулира през 1974. Според тази хипотеза от черната дупка се излъчват фотони. Това лъчение кара черните дупки бавно да губят маса и да се изпаряват.
Хокинг предполага, че информацията за обект, попадащ в черната дупка, се запазва на хоризонта на събитията под формата на холограма от избягалите от дупката фотони. Само че информацията не може да се прочете, защото е в хаотично състояние. Преди време ви разказахме за това в статията "Хокинг предложи ново обяснение за изчезването на информацията в черни дупки".
Но въпросите остават: как падащата материя оставя своите характеристики? Как те се отразяват върху изходящото лъчение?
"Хипотезата на Хокинг повдига много въпроси", коментира Герард 'т Хоофт пред NewScientist. Това го кара да преразгледа идеята на Хокинг. "Аз осъзнах, че може да се направи по-добро изчисление," заявява холандският физик и наскоро Герард 'т Хоофт публикува своя идея за информационния парадокс.
Отговорът на Герард 'т Хоофт
"Отговорът е, че материята, която пада в дупката има ефект върху изходящите частици на Хокинг", казва Герард 'т Хоофт.
Ако обект започне да навлиза в черна дупка, неговото гравитационно поле се променя. Когато лъчението на Хокинг премине през гравитационното поле на обекта, лъчението също се променя и може да даде информация за падащия обект. Информацията за обекта (например масата му), отскача обратно в космоса, а обектът попада в черната дупка.
"Въпреки че описваме състоянието на падащата материя сякаш "отскача обратно от хоризонта" на събитията, това се отнася само до информацията, която носят частиците, а самите частици ще продължат пътя си навътре" в черната дупка, пише Герард 'т Хоофт в публикацията си.
Дублиране на информацията
Идеите на 'т Хоофт и Хокинг имат един и същ проблем - претоварване с информация. При техните решения всъщност се прави второ копие на информацията, де факто се създава информация, вместо да се разрушава.
Ако един обект влезе в черна дупка, всички негови характеристики си отиват заедно с него. Но същата тази информация виси на хоризонта на събитията в случая на Хокинг или отскача обратно според Герард 'т Хоофт.
"Квантовата механика забранява такова дублиране", пише NewScientist, позовавайки се на думите на Стивън Гидингс (Steven Giddings) от Университета на Калифорния в Санта Барбара. Не е ясно и как се съгласува с квантовата механика гравитационния обмен на информация. "Дяволът е в подробностите", казва Гидингс.
Битката за черните дупки е далеч от своя край.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15.09 2015 в 15:01
Последни коментари