Гравитацията се проявява по един и същ начин навсякъде и по всяко време (видео)

Наука ОFFNews Последна промяна на 07 август 2015 в 10:43 5414 0

Кредит B. Saxton (NRAO / AUI / NSF)

21-годишно проучване на двойка древни звезди - един пулсар и едно бяло джудже - помага на астрономите да разберат как работи гравитацията в космоса. Изследването е проведено с обсерваториите Грийн Банк и Аресибо.

Дали силата на гравитацията е една и съща навсякъде и по всяко време? Отговорът засега е "да", според десетилетия проучвания на далечен пулсар.

Това изследване помага да се отговори на този дългогодишен въпрос на космологията, а гравитацията, една от четирите фундаментални сили на природата, изглежда, че е успокоително постоянна във Вселената.

С помощта на телескопа Green Bank Telescope (GBT) на Националната научна фондация (National Science Foundation -NSF) в Западна Виржиния и Обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико астрономите 21 години измерват постоянното "тиктакане" на пулсар, известен като PSR J1713+0747.

Тези прецизни изследвания дават най-доброто приближение на стойността на гравитационната константа, правено някога на базата на данни, измерени извън нашата Слънчева система, съобщава Science Daily.

Пулсарите са бързо въртящи се, свръхплътни останки от масивни звезди, които са се взривили като свръхнови. Те са открити от Земята по радиовълните, които се излъчват от техните магнитни полюси и кръстосват космоса, следствие на въртенето на пулсара.

Тъй като са изключително плътни и масивни, но сравнително малки - едва 20-25 км в диаметър - някои пулсари могат да поддържат своя период на завъртане с точност, която съперничи на най-добрите атомните часовници на Земята. Това прави пулсарите уникални космически лаборатории за изучаване на фундаменталните характеристики на пространството, времето и гравитацията.

Конкретно този пулсар е на около 3 750 светлинни години от Земята и е един от най-ярките, най-стабилните известни пулсари. Той е в двойка с бяло джудже, около което обикаля за около 68 дни, което означава, че споделят едно необикновено широка орбита. Това е от съществено значение за изучаването на гравитацията, защото ефектът на гравитационните вълни, прогнозирани от Айнщайн е изключително малък и ще има незначително въздействие върху орбитата на пулсара и няма да компроменира достоверността на експеримента.

"Тази звезден остатък предлага интригуващи доказателства, че основната сила на гравитацията - голямото "G" на физиката - остава непоклатимо в открития космос", каза Вейвей Джу (Weiwei Zhu), астроном от Университета на Британска Колумбия в Канада и водещ автор на проучването, прието за публикуване в Astrophysical Journal . "Това е едно наблюдение, което ще има важни последици в космологията и някои от основните физични сили."

"Гравитацията е сила, която се свързва заедно звезди, планети, галактики", казва Скот Рансъм (Scott Ransom), астроном в Националната обсерватория по радио астрономия в Шарлотсвил, Виржиния. "Въпреки, че гравитацията се проявява на Земята като константна и универсална, има някои теории в космологията, които предполагат гравитацията да се променя с течение на времето или да бъде различна в различните краища на Вселената."

Данните в този експеримент са съгласувани с една неизменна гравитационна константа в далечна звездна система. Предишните изследвания в нашата слънчева система, основани на точни лазерни проучвания на разстоянието Земя-Луна, установяват същата неизменност във времето.

"Тези резултати - новите и предишните - ни позволяват да изключим с достатъчна увереност, че може да има "специални времена или места с различно гравитационно поведение", добави Ингрид Стерс (Ingrid Stairs), съавтор от Университета на Британска Колумбия в Канада , "Теории на гравитацията, които са различни от Общата теория на относителността често правят такива прогнози, но ние поставихме нови ограничения по отношение на параметрите, които описват тези теории."

"Гравитационната константа е фундаментална константа на физиката, така че е важно да се провери това основно предположение, използвайки обекти на различни места, времена и гравитационни условия. Фактът, че ние наблюдаваме гравитацията да се държи по един и същи начин в нашата Слънчева система, както в една далечна звездна система ни помага да потвърдим, че гравитационната константа наистина е универсална."- заключава Вейвей Джу.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !