
"Физическите закони трябва да имат математическа красота" - е твърдял роденият на тази дата английски физик Пол Дирак.
Той е един от създателите на квантовата механика, развива квантовата статистика, релативистичната теория на електрона, предсказала антиматерията, в частност, позитрона и анихилацията и раждането на двойките частица/античастица, а също и въвежда "пръчката с един край" или хипотетични частици с един магнитен полюс, наречени монопол на Дирак.
Заради всичко това, заедно с Шрьодингер през 1933 г. получава Нобелова награда -"за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория". Дирак не искал да вземе тази Нобелова награда, защото мразел известността, но Ръдърфорд го убеден да я приеме с аргумента, че отхвърлянето ѝ ще бъде много по-шумна реклама.
На въпроси на журналисти за неговото хоби, Дирак отговарял: "Да мисля".
Петият Солвеев конгрес. Пол Дирак петият от ляво на втория ред. Снимка: wikimedia
Поместваме глава от книгата на Мицио Каку "Физика на невъзможното":
Дирак и Нютон
Историците на науката, които се стремят да разберат източниците на начина, по който Дирак е предложил своето революционно уравнение и понятието „антиматерия“, често го сравняват с Нютон. Странно, но между Нютон и Дирак има няколко безспорни прилики. И двамата са били на малко повече от двадесет години, когато са се занимавали с творческа дейност в Кеймбриджкия университет, и двамата са били преподаватели по математика, и двамата са притежавали една отличителна черта: пълна липса на социални умения, достигаща патологични измерения. И двамата са били прочути с неспособността си да участват в разговори на незначителни теми и с липсата си на изискани обноски дори в минимална степен. Болезнено срамежливият Дирак никога не казвал нищо, освен ако не бивал запитан директно, при което отговарял само с „да“, „не“ или „не знам“.
Томове са били изписани за особения характер на Нютон, като хипотезите на тази тема варират от отравяне с живак до душевно заболяване. Но неотдавна кеймбриджкият психолог Саймън Барон-Коен предложи нова теория, която може би обяснява странните характери и на Нютон, и на Дирак. Барон-Коен твърди, че и двамата вероятно са страдали от синдрома на Аспергер, който е сроден с аутизма, демонстриран от учения идиот във филма „Рейнман“. Индивидите, които страдат от синдрома на Аспергер, са прочути със затвореността си, непохватни са в социално отношение и понякога са надарени с невероятна способност на изчислители, но за разлика от аутистите те се вписват в обществото и могат да бъдат продуктивни при изпълнението на трудовите си задължения. Ако тази теория е вярна, свръхестествената изчислителна способност на Нютон и Дирак е дала резултат, тъй като те са били откъснати в социално отношение от останалите хора.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
18427
2
08.08 2017 в 10:41
Колко риби НАЙ-МАЛКО са хванали общо рибарите?..И тогава отговорът: (-2)риби, става математически верен. :-)
10.08 2015 в 01:07
Отговор: МИНУС ДВЕ. Поздрави от Пол Дирак.
Последни коментари
Peter Petrov
След многократни експлозии нов тест за мегаракетата на Мъск
поп Дръвчо
Гледайте за първи път на живо как новооткритият "междузвезден посетител" 3I/ATLAS се устремява към нас
Bai Tanas
Как е миришел Древният Рим? Честно казано - ужасно!
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората