На днешната дата е роден основателят на теорията за кварките Мъри Гел-Ман

Ваня Милева Последна промяна на 15 септември 2022 в 00:00 16659 1

Кредит Santa Fe Institute

На днешния ден, 15 септември, през 1929 година, е роден един забележителен физик, Мъри Гел-Ман, лауреат на Нобелова награда, чийто прозрения сега са в основата на Стандартния модел на елементарните частици - теорията, която най-добре за момента обяснява нашия свят.

Мъри Гел-Ман (Murray Gell-Mann) е роден в Ню Йорк, САЩ, в семейство на еврейски емигранти от Черновиц, тогава в Австро-Унгария. В детството си е считан за вундеркинд, проявява голямо любопитство и любов към природата. След завършване на Колумбийското подготвително и граматическо училище в Ню Йорк, на 15-годишна възраст постъпва в Йейл. През 1948 г. получава бакалавърска степен, след което записва докторантура в Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology), която завършва през 1951 г. От 1952 година работи в Чикагския университет заедно с Енрико Ферми. Отначало е асистент, след това доцент и професор. От 1955 г. е професор в Калифорнийския технологичен институт (Caltech), а от 1967 г. – почетен професор.

През 1964 г. независимо един от друг Мъри Гел-Ман и Георг Цвайг предлагат модела на кварките - частици, от които се състоят неутроните. Името кварк е въведено от Гел-Ман (Думата няма смисъл и е заимствана от романа на Дж. Джойс "Бдение над Финеган"). 

Към днешна дата съществуването на кварките е потвърдено от многобройни експерименти и освен в неутроните са открити и в протоните и мезоните, състоящи се от три и два кварка, открити са и тетракварки, и пентакварки, а идеите на Гел-Ман са основа на съвременната квантова хромодинамика.

Кварковият модел, въведен от Гел-Ман, е основен стълб на Стандартния модел като теория за организиране на субатомни частици. Той забелязва още от началото на 1960 г. групи симетрии, свързващи барионите според свойствата им.

Днес Стандартният модел е най-точната научна теория, известна на хората.

За приноса си към класификацията на елементарните частици и техните взаимодействия, Мъри Гел-Ман през 1969 г. получава Нобелова награда по физика.

Освен от физиката Гел-Ман се интересува сериозно от опазването на околната среда - по-специално, той е в борда на Обществото за опазване на дивата природа (Wildlife Conservation Society WCS). Освен това се интересува от лингвистика - по-специално по негова инициатива в Института Санта Фе стартира програма за изучаване на еволюцията на езиците.

Мъри Гел-Ман почина на 90 години през 2019 г.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Физика

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    18427

    1

    vmv

    15.09 2019 в 17:40

    -0
    +3
    https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B9%D1%81
    Бдение над Финеган
    Романът Бдение над Финеган на практика е написан на свой собствен език, комбиниращ елементи от множество познати езици, и е спорно доколко изобщо може да бъде „преведен“. За този роман френско-ирландският писател Самюъл Бекет, тогава личен секретар на Джойс, казва, че „тази книга не е за нещо, тя е самото нещо“.
    Хърбърт Уелс критикува Джеймс Джойс за този роман, наричайки го „шантави и префърцунени фантазии“ [17">. Според Иглика Василева „докато Одисей е денят, светлата част на денонощието, то Бдение над Финеган е нощта с нейните съновидения, бълнувания и кошмари (част от които са на собствената му дъщеря Лучия)“[18">
    (изречението е: Три кварка за мистър Кларк)