На 3 октомври бе дадена последната Нобелова награда за природни науки за 2018 г.
И за поредна година лауреати в областта на химията станаха молекулярни биолози - Франсис Арнолд, Джордж Смит и Грег Уинтър.
Това предизвика известно недоволство сред химиците, които се почувстваха пренебрегнати не за първи път от Нобеловия комитет.
Все пак тази година са почетени жените учени, но и тук има парадокс - сред петте жени лауреати за химия (Мария Кюри (1911), дъщеря й Ирен Жолио-Кюри (1935), Дороти Ходжкин (1964), Ада Йонат (2009 г.) и Франсис Арнолд) няма нито една жена - "класически" химик.
Една китайска журналистка по време на церемонията за обявяването на лауреатите попита Нобеловия комитет: "Защо физиологията и медицината, а също химията са изместени от молекулярната биология?" "Защото това, което са направили, е полезно за цялото човечество" - така накратко може да се обобщи дългия отговор на члена на Нобеловия комитет. И може би е прав.
Все пак, какво направиха настоящите трима лауреати, какво допринесоха за добруването на човечеството, както изисква завещанието на Алфред Нобел?
Франсис Арнолд изобрети метод за насочена еволюция на ензимите - протеини, които ускоряват реакциите. През 1983 г. тя за първи път извършва синтез на нови протеини със своя метод. Той действа като случайно се въвеждат мутации в гена, който кодира ензима, след това се подбират ензимите с най-добри свойства от получените мутантни протеини и след това повтаря процеса отново и отново. По този начин е възможно бързо да се получат най-ефективните протеини. Точно както работи еволюцията.

Сравнение на насочената еволюция с "естествената". Във вътрешния кръг са показани етапите на насочената еволюция, в скоби са имената на съответния етап на "естествената" еволюция. Външният кръг показва етапите на стандартен експеримент за провеждане на насочена еволюция. Wikimedia Commons
Работата на Смит и Уинтър се посветена на съвсем различна тема. Джордж Смит изобретява така наречения фагов дисплей. Тази техника направи възможно да се види кой протеин точно кодира определен ген и какви са неговите функции.
За това е нужен ген (сегмент от ДНК, кодиращ определен протеин) и бактериофаг (вирус, който заразява бактериите). Вмъква се необходимия ген в генома накапсида, протеиновата обвивка на бактериофага, и изследваният протеин се появява на обвивката на вируса като на дисплей. Сега може да се види как протеинът взаимодейства с другите протеини, пептиди или ДНК последователности.
Грегъри Уинтър работи с човешки антитела, след като успява да ги доведе до „дисплея” на бактериофага. По този начин е възможно да се изберат антитела най-бързо и ефективно, също с помощта на насочена еволюция, за лечението на различни заболявания.
Уинтър създава първото моноклонално антитяло. Адалимумаб се използва успешно за лечение на такива сериозни заболявания като ревматоиден артрит, болест на Крон и други.
Още по темата
Физика
За какво дадоха Нобелова награда за физика : оптичните пинсети и чирпираните импулси
Животът
Нобеловата награда за химия бе присъдена за контролираната еволюция
Физика
Нобеловата награда за физика е за постижения в лазерната оптика
















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"