През 1749 г. е роден Лаплас - математик и астроном без никакви политически принципи

НаукаOFFNews Последна промяна на 23 март 2019 в 00:00 5803 0

Кредит Wikimedia Commons

По време на революцията той е бил активен републикански, при Наполеон - министър на вътрешните работи, и след възстановяването на Бурбоните - роялист, маркиз и пер на Франция.

Но за нас Пиер-Симон Лаплас е по-известен като изключителен физик, математик и астроном.

Роден в богато селско семейство в Нормандия, малкият Пиер учи в бенедиктинското училище, откъдето излиза обаче като убеден атеист

Остава и до края на живот си лишен напълно от политически принципи.

Учител по математика във военното училище, Лаплас високо цени успехите на кадета Бонапарт, а учителят и ученикът запазват топли отношения до края на живота си. Все пак Наполеон уволнява Лаплас от министерския пост „заради въвеждането на теорията за безкрайно малките стойности в държавната политика“, както го формулира Бонапарт. В историята е останал този диалог между учения и императора:

- Ти написа такава огромна книга за системата на света и нито веднъж не спомена нейния Създател!

- Аз не се нуждая, сир, от тази хипотеза, – отвърнал според легендата Лаплас.

Абсолютно без помощта на Създателя, а единствено благодарение на работата и таланта си Пиер-Симон Лаплас разработи методи за математическата физика, разви линейната алгебра, има голям принос в областта на диференциалните уравнения, на практика създаде теорията на вероятностите, известен с като баща на небесната механика. Автор е на хипотезата за образуването на Слънчевата система от мъглявина. 

Лаплас изказва предположението, че Вселената е абсолютно детерминирана. Той смята, че поне теоретично, е възможно да се предскаже какво ще се случи във Вселената чрез набор от научни закони на природата. Единственият входен параметър за тези закони трябва да е точното състояние на Вселената в определен момент от времето. В математиката това се нарича „начално състояние“ или „гранично условие“ (в случая граница означава граница във времето или пространството, а граничното условие в пространството е състоянието на Вселената по външната граница, ако такава съществува). Но принципът на неопределеността на Хайзенберг обаче слага край на мечтата на Лаплас за създаване на научна теория, чрез която може да се създаде един изцяло детерминистичен, строг и подреден модел на Вселената. Квантовата механика обърка картите.

Но има и още едно нещо, за което трябва да сме благодарни на Лаплас - въвеждането на метричната система -  иначе щяхме да мерим в инчове не само екраните на компютрите си.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !