Черните дупки са „на мода“. Показа го огромният интерес и към втората лекция, посветена на тях на Софийския фестивал на науката. Билетите бяха изчерпани, а до самото начало на лекцията се тълпяха още хора, които търсеха билети.
Презентацията направи унгарската астрофизичка Агнеш Киш-Тот, победителка в конкурса за комуникация на науката FameLab Унгария 2018. Въпреки, че темата бе близка с тази на професор Мъндел, презентацията на д-р Киш-Тот бе не по-малко интересна и различна.
Лекторката преведе зрителите през историята, теоретичното предсказание за черните дупки, първите наблюдения на такива, доказателствата, че тези обекти действително са черни дупки, до най-новото постижение – снимката на хоризонта на събитията на черна дупка. Тя разясни подробно, колко сложно начинание е това постижение, трудностите по синхронизирането на всички телескопи, разположени на различни места по земната повърхност, така че сумарната апертура на телескопа да е равна на земния диаметър.
Лекцията бе богато илюстрирана с постери и клипове, а свежото чувство за хумор на Агнеш Киш-Тот караше често аудиторията да избухва в смях, въпреки сериозния научен обект на лекцията.
Посетителите можаха да научат интересни факти за черните дупки и свойствата на материята. Например, че заради изкривяването на светлината от силната гравитация може да се наблюдава и задната страна на черната дупка и акреционния диск.
Научихме, че всеки обект, включително и хората, има свой радиус на Шварцшилд, но поради много по-малката маса, той е нищожен. Също така, всеки обект може да се превърне в черна дупка, ако се свие достатъчно. За Слънцето, критичният диаметър, до който трябва да бъде свито, ако желаем да го превърнем в черна дупка е от порядъка на центъра на София, каза д-р Киш-Тот, а за да се превърне човек в черна дупка е необходимо да бъде свит до размери, по-малки от диаметъра на протона.
Лекторката с пошегува, че при това положение, вероятността тя да вземе Нобелова награда е много по-голяма, отколкото да се превърне в черна дупка. Което искрено ѝ желаем. Спечелването на Нобелова награда, разбира се.
Д-р Киш-Тот се спря и на плътността, която имат черните дупки. Разбрахме, че колкото по-масивна е една черна дупка, толкова плътността ѝ е по-малка, като при някои свръхмасивни черни дупки е от порядъка на плътността на водата, с изключение на центъра, където е сингулярността.
На въпрос на Наука OFFNews относно твърденията на Хокинг и други учени, че според решенията на теорията на квантовата гравитация сингулярност не съществува, д-р Киш-Тот отговори, че много учени твърдят, че имат решения, според които няма сингулярност, но тази област е много сложна - обединението на квантовата механика и теорията за гравитацията - и още е рано за окончателни изводи. Но се работи усилено по темата и може би в следващата презентация ще включи и този въпрос.
В очакване сме как ще се развие теорията в бъдеще. Както и на следващата презентация.
Лекцията засегна и въпроса за гравитационните вълни, изключителното технологично и научно постижение, което представлява регистрирането им и защо изучаването им е важно. Гравитационните вълни са навсякъде, минават през всичко, могат да дадат информация и за вътрешността на черните дупки. Гравитационните вълни са гласът, с който говори Вселената, заяви д-р Киш-Тот.
Не изменяйки на свежия си стил до край, д-р Киш-Тот завърши лекцията с шега:
Аристотел е казал един куп неща, които не бяха верни, Галилей и Нютон поправиха всичко. После Айнщайн отново развали всичко. Сега си обяснихме всичко, с изключение на малките неща, големите неща, горещите неща, студените неща, бързите неща, тежките неща, тъмните неща, турбуленцията и концепцията за времето.
Д-р Киш-Тот обясни, че няма опасност Земята да бъде погълната от черна дупка и не пропусна да разсее страховете относно възможността Големият адронен колайдер да създаде такава, която да ни унищожи. Наред с обяснението, че миниатюрните черни дупки, каквито според някои хипотези би могъл да създаде колайдерът се изпаряват за части от секундата, тя напомни, че земната атмосфера непрекъснато бива бомбардирана с частици с много по-висока енергия, от максималната възможна в ЦЕРН, идващи от дълбокия космос. Ако беше възможно при реакцията им с атмосферата да се създаде черна дупка, която да ни погълне, отдавна Земята нямаше да я има.
По традиция, отново наблюдавахме обичайното струпване извън залата на желаещи да задават въпроси, дълго време след края на презентацията.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари