Космосът е неизменна тема на всяко издание на Софийския фестивал на науката. Но докато в първият ден на деветия поред фестивал изкушените от космическите теми се разходиха само до Луната, на следващия ден проф. Карол Мъндел разказа за много по-далечни (за щастие) обекти - черните дупки.
Карол Мъндел е професор по екстрагалактическа астрономия и директор на катедра Астрофизика в Университета в Бат, член на британския Институт по физика и главен научен съветник в британското правителство. Репутацията ѝ на учен, както и повишения интерес в последните дни, покрай постиженията, свързани с наблюденията на тези обекти предизвикаха голям интерес към събитието.
Лекцията започна с „разходка“ из Вселената, с начало нашето Слънце и продължи към далечните галактики, квазари и други обекти. Тя се спря за кратко на астрономическите методи за наблюдение и продължи с кратък преглед на историята на астрономията и космологията.
Професор Мъндел обясни защо може да се счита, че Галилей, Коперник, Кеплер и Нютон полагат основите на модерната наука. Първи е Галилей, който поставя наблюдението пред общоприетите „очевидни“ и „логични“ представи и догми. Основавайки се на този принцип, в резултат на данните от наблюденията Коперник отхвърля „очевидната“ представа, че Земята е център на Света и всичко се върти около нея. Кеплер продължава още по-нататък, като на базата на данните, събрани от Тихо Брахе и успя да предвиди движението на планетите и къде ще се намират те във всеки следващ момент от времето.
Именно това е модерната наука, каза проф. Мъндел. На базата на наблюдения, да направим хипотеза и да направим предвиждане за развитието на процеса. След това проверяваме експериментално тия предположения. Ако хипотезата е вярна, предвижданията ще бъдат правилни.
Разбира се, следва Нютон, който постави основите на механиката и законите за гравитацията.
По-нататък лекторката се спря на работата на Айнщайн и Еми Ньотер, която въпреки, че е работела при ужасни условия, пренебрегвана от научната общност от ранните години на 20-и век има основен принос към Теорията на относителността, съвременното разбиране за гравитацията, квантовата механика и квантовата теория на полето. (вж "Как Еми Ньотер с една проста теорема обясни Вселената")
Лекцията премина към уравненията на Общата теория на относителността и трите предсказания, които следват от техните решения.
1. Разширението на Вселената
2. Съществуването на черните дупки
3. Гравитационните вълни
В наши дни и трите предсказания са доказани. Че Вселената се разширява е известно отдавна. Гравитационните вълни бяха регистрирани през 2017-а година – близо 100 години след като бе направено предвиждането, което показва и силата на научния метод. Черните дупки косвено, посредством наблюдение на въздействието им върху околни обекти са засечени от доста години, а тази година за първи път бе заснета черна дупка. Естествено, само до там, докъдето тя ни разрешава да я „видим“ - до хоризонта на събитията, граница, която даже светлината не може да пресече.
Последва описане на различните видове черни дупки.
Черни дупки от „слънчев тип“ - маса няколко пъти масата на слънцето, размер няколко километра, създадени при смъртта на масивни звезди и свръхмасивните черни дупки, с маса милиони или милиарди пъти по-голяма от Слънчевата, размер съизмерим със Слънчевата система, породени при формирането на галактики или от проявленията на квазари.
Отворен е въпросът, каза проф. Мъндел, защо няма „средни“ черни дупки.
След това видяхме как се сливат две черни дупки, „чухме“ и звука от сливането на черни дупки и на неутронни звезди – разбира се компютърно моделиран.
Следващата част от лекцията включваше описание на методите за наблюдение, използвани за откриване и наблюдение на черните дупки и на гравитационните вълни.
Лекцията включваше доста любопитни факти. Посетителите научиха, че първите регистрирани потоци от гама лъчи, идващи от черни дупки са засечени от военни спътници. За щастие наблюдаващите навреме са се ориентирали, че тези потоци идват от дълбокия космос, а не са в резултат от възникнал ядрен конфликт на Земята.
Презентацията завърши с тенденциите в развитието на науката.
След лекцията последваха много въпроси, на които проф. Мъндел отговори обстойно, като категорично успокои страховете на няколко малки посетители, че няма опасност Земята да бъде погълната от Черна дупка.
Лекцията отпределено се радваше на огромен интерес. Дълго след края ѝ, вече даже извън залата проф. Мъндел бе заобиколена от любознателни посетители, сред които за радост броят на учениците бе голям, раздаваше автографи и отговаряше на въпроси.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари