Малък ярък магнетар попречи на снимката на черната дупка на Млечния път

НаукаOFFNews Последна промяна на 19 April 2019 в 00:00 19893 0

Изображение от обсерваторията Чандра показва как магнетарът внезапно светна пред черната дупка през 2013 година. Кредит: Chandra X-Ray Observatory

Когато учените показаха първата снимка на сянката на черна дупка миналата седмица, мнозина се запитаха защо астрономите избраха да се фокусират върху M87*, черна дупка в далечна галактика, вместо тази в центъра на нашия дом Млечния път.

За това трябва да благодарим на една ултра плътна неутронна звезда с размер около 60 кв. км (по-малко от Перник), известна също като магнетар, която блокира изгледа към по-близката цел и обърка астрономите, които изследват черната дупка в нашата галактика,наречена Стрелец А* (Sgr A*), съобщи Live Science.

Sgr A* е най-близката до Земята известна свръхмасивна черна дупка. И въпреки, че е далеч по-малка, по-тиха и по-слаба от наскоро изобразената черна дупка в центъра на галактиката Messier 87, тя все пак представлява една от най-добрите възможности, които астрономите имат за изучаването как се държат черните дупки и взаимодействат със заобикалящата ги среда.

Но през 2013 г. между Sgr A* и Земята внезапно блясва магнетар - ултраплътна звезда (неутронна звезда), обвита в мощни магнитни полета, напълно блокирайки наблюденията на черната дупка. И оттогава саботира работата на астрономите.

Преди звездата да блесне, тя не дава никакъв знак, че е там.
На 24 април 2013 г. започват да пристигат лавина от изненадващи данни. Първият телескоп, който забеляза внезапната промяна, бе Swift, орбитален телескоп на НАСА.

Появява се ярка светкавица от рентгеновата светлина. Първоначално астрономите смятат, че виждат ново и безпрецедентно поведение от черната дупка, вероятно масивна вълна.
"Първоначално голямото вълнение бе: "О, боже, Sgr A* просто се побърка! Това е може би най-яркото изригване, което някога сме виждали от свръхмасивна черна дупка”, разказва за Live Science Даръл Хагард (Daryl Haggard), физик от Университета Макгил, Монреал, която изучава Sgr A* и галактическия център. 
Повечето рентгенови обсерватории нямат достатъчно разделителна способност да разграничат два обекта, особено с ярко избухващ магнетар.

Двата обекта са доста отдалечени във физическото пространство, около 3,2 трилиона километра или една трета от светлинната година. Но се случва така, че Sgr A* и магнетарът (наречен SGR 1745-2900) са под малък ъгъл, така че от гледна точка на Земята те са почти един върху друг, помежду им са само 2.4 дъгови секунди. (Цялото небе е 1 296 000 секунди.)

Повечето рентгенови обсерватории ги виждат като един-единствен обект, отбелязва Хагард.

Изображение от рентгеновата обсерватория Swift показва, че двата рентгенови източника изглеждат като един обект. Кредит: НАСА

Но на 26 април 2013 г. NuSTAR, друг орбитален рентгенов телескоп на НАСА, улавя нещо странно в яркия взрив - нещо като тиктакане, пулсираща светлина с върхове на всеки 3,76 секунди. Това не е поведение, което астрономите биха очаквали от газовите облаци около черната дупка, дори в най-възбуденото й състояние, коментира Хагард. 

Както съобщава екипът наблюдатели в The Astrophysical Journal през май същата година, пулсирането идва от една ярка бързо въртяща се като фар звезда, насочена към Земята. Астрофизиците разбират, че виждат магнетар.

Три дни по-късно, на 29 април, рентгеновата обсерватория Чандра, успя да заснеме с висока резолюция събитието, за да види, че всъщност има два рентгенови източника: ярката, трептяща нова светлина от неутронната звезда и сравнително по-слабото сияние на газа около  черната дупка Sgr A*.

Близък план от Chandra (вдясно) показва, че когато черната дупка Sgr A* е утихнала през 2013 г., тя едва се вижда като няколко допълнителни фотона в горната дясна част на магнетара. Когато черната дупка припламва, както това става периодично, тя е по-видима (вляво). Кредит: Chandra X-Ray Observatory

„В зависимост от гледната точка, това бе или пълен провал, или напълно невероятно ново откритие”, коментира Хагард за Live Science.

„Предполагаме, че това е заради разрушаване на повърхността на неутронната звезда или някакво друго наистина бурно събитие на неутронната звезда, което я кара да стане много, много ярка и след това да избледнее бавно с течение на времето“, разказва Хагард.

С течение на времето блясъкът на магнетара избледнява, макар и по-бавно, отколкото е типично. Тези дни, разказва Хагард, е почти изравнен в рентгеновата област с блясъка на заобикалящия черната дупка горещ газ, позволявайки по-лесно да различат в снимките на Чандра.

Все пак, каза тя, те изглеждат малко като двата фара на кола, които са толкова далеч, че са започнали да се сливат в едно. Не е лесно дори за Чандра да каже кои рентгенови фотони идват от горещия газ около черната дупка и кои от магнетара.

Изображението от 2014 г. показва как бавно потъмняващият магнетар позволява на Sgr A* да изпъкне отново. Кредит: Chandra X-Ray Observatory

Този вид проблеми са типични за наблюдателите на галактическия център, обяснява Хагард. Има толкова плътни, ярки облаци от горещ материал в района, казва тя, че всяко наблюдение изисква внимателно сортиране на добрите данни от боклука. Магнетарът се превърна в още едно разочарование за наблюдателите на Sgr A*.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !