Вече по традиция краят на Софийския фестивал на науката, най-голямото събитие за популяризиране на наука, отбелязва финалът на конкурса Лаборатория за слава FameLab.
Този турнир за млади учени се провежда в рамките на фестивала вече 13 години. За това време през него са минали около 500 участници, а над 100 от тях се преминали през обучение и са се явявали на финали. Те са част от международната мрежа на Famelab финалистите. FameLab е най-големият международен конкурс за популяризиране на наука, в който тази година участват 25 страни, а България се включва в конкурса още от самото му начало.
В този турнир на младите рицари на науката те трябва само за 3 минути да впечатлят публиката и журито с красноречие, харизма, яснота и разбираемост и с най-важното оръжие на всеки учен - научната достоверност.
Тази година на сцената видяхме истории от биоинформатика до хидробиология, от метеорология до органична химия, от дентална и хуманна медицина до екология и физика. Тези триминутни представяния на финалистите успяха да ни очароват, някои ни накараха да се заливаме от смях, но всички бяха изпълнени с неочаквани научни факти.
Първи на сцената излезе Стефан Ценов – студент по медицина 4 курс в Медицинския университет в София, който работи и като медицински брат/сестра в Националната кардиологична болница. Неговата тема бе свързана с нервната система, но освен устройството й, бъдещият лекар разгледа връзките, които се формират между отделните неврони с израстването на бебето и детето, като този процес освен от генетични, зависи и от факторите на околната среда. Важното послание на Стефан беше да сме особено внимателни в контактите си с децата и младежите, защото нашите взаимодействия могат да окажат дългосрочен ефект.
Втора поред бе Ралица Манчева – студент 4 курс във Физическия факултет на СУ и преподавател в Центъра по Забавна математика. С чувство за хумор тя оспори желанието на хората да са слаби, вместо да заемат най-желаната в природата сферична форма. Тя представи математическата концепция за хомеоморфизъм - два обекта са неотличими, ако може чрез плавна деформация да се превърнат един в друг, чрез аналогия между понички и ябълки. Проблемът се оказва дупката на поничката, която пречи да се изпълни условието за хомеоморфизъм.
София Славова, асистент и бъдещ докторант в Института по органична химия на БАН, опита да даде в три минути отговор на въпроса, който вълнува от хилядолетия човечеството - какъв е произходът на живота. Задължителното условие е наличието на биомолекули, които са градивните части на РНК и ДНК. Доскоро се смяташе, че първата молекула в този синтез е циановодород, но днес вече се предполага, че искрата на живота е молекула формамид, проста молекула, съставена от въглерод, водород, кислород и азот, от които могат да се синтезират всички аминокиселини и бази за РНК и ДНК.
Една смразяваща история като от филма „Пришълецът”, но с щастлив край ни разказа Виктор Сендеров – доктор по Биоинформатика, в момента пост-док в Лабораторията по биоинформатика и генетика към Шведски природонаучен музей, магистър по математика и статистика от Магдебургския университет. Неговият разказ бе за инвазивният бръмбар от Южна Африка, който снася яйцата си в ценни местни насекоми, чиито ларви като се излюпят, ги изяждат. Но, за разлика от Ридли Скот, който не опази екипажа си от пришълците, нашите насекоми могат да се спасят с помощта на бактерии симбионти.
Теодора Къртева, лекар по дентална медицина, докторант и специализант по Оперативно зъболечение и ендодонтия в Медицински университет Пловдив, ни впечатли с приказната си алегория за мултидисциплинарната работа на учените като задругата от романите на Толкин между джудже, магьосник и хобит. В случая имунолог, дентист и психиатър изследват връзката между инфекциите на устната кухина, състоянието на имунната система и депресиите.
Мирна Матов е докторант по Физика на климата във Физическия факултет на СУ, магистър по метеорология и част от екипа на „Музейко“. Тя ни разказа как в горните слоеве на атмосферата космическите лъчи предизвикват образуването на озон, „слънцезащитният крем на Земята” и който благодарение на Монреалското споразумение от 1987 година отново е възстановен. „Да пазим озона, за да има още красиви изгреви и залези”, завърши тя.
Може ли да се съберат две години в три минути? Оказа се, че може и това ни показа физикът Николай Теохаров, студент 4 курс във Физическия факултет на СУ, който в момента работи в екипа на „Музейко“. Може, но ако си впрегнал на работа Специалната теория на относителността, подобно на частиците мюони, които се образуват в горните слоеве на атмосферата от въздействието на космическите лъчи. Те не би трябвало да достигат Земята, но за тях времето тече по-бавно и могат да доживеят срещата си с нея, благодарение на ефекта на забавяне на времето.
С жив и тревожен разказ очарова публиката Димитрий Дашинов, докторант по хидробиология в Биологическия факултет на СУ, участвал в картирането на земноводни и влечуги по НАТУРА 2000. Той е хидробиолог и може да „чуе” какво съобщават биоиндикаторите - малки организми, които говорят за състоянието на реките, дали има замърсяване или не. Хидробиологът сравни информацията, която получава от биоиндикаторите с писмо, което те му "изпращат". В началото всичко е спокойно, но при появата на новоизкопан канал, избила тръба на отходен канал или токсично вещество, изпуснато в реката, качеството на водата се влошава и голяма част от животинските видове загиват. Накрая разрешението на проблема остава в ръцете на хидробиолозите, защото „не трябва да забравяме, че техните писма са адресирани до нас и на гърба им пише "Скъпи Homo Sapiens"”.
„В живота няма справедливост”, започна екологът Мария Качамакова, докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. И продължи шеговито, че за лалугерите „Яж, моли се и обичай” се трансформира в „Яж, размножавай се и спи”. Изглежда чудесна програма, но всъщност се налага на всеки няколко дена по време на своята хибернация или зимен сън, лалугерите да „събуждат”, да активират своята имунна система, за да се преборят с патогените и предпазят мозъка си.
Последният участник в турнира е Любомира Иванова, студент по молекулярна биология, 3 курс в Биологическия факултет на СУ и задочен по философия, също 3 курс. Затова и тя започна полуфилософски, задавайки си въпроса: „Защо казват, че в стомаха си имаме втори мозък, имаме ли раздвоение на личността?” . Тя ни разказа за сложната и тясна връзка между тези два нервни центъра, които си обменят нервни сигнали и хормони.
Това бяха десетте забележителни учени, които спечелиха сърцата на публиката с огромната си любов към науката.
Но кой е победителят?
Наградата на компанията „Арубис” спечели Ралица Манчева.
Съюзът на учените в България награди Димитрий Дашинов, Ралица Манчева, Любомира Иванова и София Славова.
Наградата на публиката взе Димитрий Дашинов. Тя беше връчена от Любов Костова и Бианка, доброволец на фестивала от дневния център към "Светът на Мария".
Авторитетното жури определи третото място за Ралица Манчева, второ място спечели София Славова.
Кулминацията на вечерта разбира се, беше присъждането на първото място. Тук мнението на публиката и журито съвпадна и победител стана Димитрий Дашинов, който ще представи България на международния финал на фестивала в Челтнъм, Великобритания.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари