Индия за трети път успешно стартира ракета-носител с криогенен двигател по собствен проект - ракетата GSLV-D6 изпрати на геостационарна орбита GSAT-6, съобщи сайтът на Индийската космическа агенция.
Изглежда Индия извършва уверени стъпки за разработването на собствена космическа програма, при това - с невероятно ниски разходи.
За първи път Индия тества двигателя собствена разработка още през 2007 година. През 2010 г. стартът на ракета-носител със същия двигател бе неуспешен. Първият успешния старт на ракетата-носител с криогенен двигател бе реализиран миналата година - веднъж през януари и след това през декември.
В криогенния ракетен двигател се използва криогенно гориво и окислител - газове, които се охлаждат до много ниски температури и се съхраняват в течно състояние в подходящи контейнери. Индийските инженери са предложили за сместа гориво / окислител да се използва течно водородно гориво (LH2) и течен кислород (LOX).
Сега ръководството на космическата програма на Индия реализира проект за създаване на предприятие, което ще произвежда криогенни двигатели. Строителството му вече е започнало и той се намира в Бангалор, най-големият технологичен център на Индия.
Криогенният двигател GSLV, собствена индийска технология. Снимка: ISRO
Индия планира да създаде в бъдеще пилотиран космически кораб, както и да изпрати човек (или екип) в орбита.
По-рано Индия изненада целия свят, изграждайки от нулата космическа апарат, който успешно изпрати на орбита около Марс. Благодарение на него Индия постави няколко рекорда:
- първата азиатска държава, изследваща Марс;
- цената на сателита е само 74 милиона долара (за сравнение американския сателит Maven е струвал на американските данъкоплатци 671 милиона долара).
- Индия е първата страна, която стартира успешно апарат към Марс и го изпраща до Марс от първия си опит;
- И на четвърто място, за самата Индия това е първият космически кораб, изпратен на друга планета.
И още някои по-интересни факти за Индийската космическа програма:
- Бюджетът на космическата програма на Индия е само 1 милиард долара - малко повече от 5% от бюджета на НАСА;
- Средната заплата на специалист от космическата сфера е 1000 долара;
- Подготовка за старта на спътника (планиране, проектиране, изпълнение) е отнело само 18 месеца. В други страни сроковете са от 60 месеца нагоре;
- Спътникът не е имал прототипи, всичко е изработено от нулата.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари