През 1595 г. на 9 юли Йохан Кеплер публикува Mysterium cosmographicum (Тайната на Космоса).
Тази книга е първата публикувана работа на Кеплер, в която той развива хелиоцентричната система на Коперник, описвайки модел на света от гледна точка на свещената геометрия, използвайки системата на платоновите тела.
Кеплер предполага, че съотношенията на размерите на орбитите на шестте планети от Слънчевата система, известни по това време, се описват от система от правилни многостени, вписани един в друг. В схемата на Кеплер всеки правилен многоъгълник има вписана (вътрешна) сфера, допираща се до центровете на всяка стена, и описаната (външна) сфера, преминаваща през всички върхове, а центърът на тези сфери е общ и Слънцето е в него.
Пътят на всяка планета лежи върху тези сфери.
Вписан куб разделя сферите на най-отдалечените планети Сатурн и Юпитер. Вътре в сферата, по която се движи Юпитер, е вписан тетраедър съдържащ сферата за Марс.
Сферите за Земята, Венера и Меркурий са съответно вложени в рамките на правилен додекаедър, икосаедър и правилен октаедър.
Данните за орбитата отговарят на този модел толкова изненадващо добре. (Почти!)
Въпреки това е погрешен!
Mysterium Cosmographicum представлява важна стъпка в развитието на концепцията за хелиоцентричната система на света, изложена от Николай Коперник в неговата работа „За въртенето на небесните сфери“. Коперник в своята работа все още прибягва до апарата, използван от Птолемей, за да опише геоцентричната система на света (по-специално системата от епицикли и деференти), за да обясни промяната в орбиталната скорост на планетите, а също така продължава да използва центъра на земната орбита, а не Слънцето като отправна точка.
Според историците на науката съвременната астрономия дължи много на „Mysterium Cosmographicum“, тъй като тя представлява първата стъпка в прочистването на Коперниковата система от остатъците от теорията на Птолемей.
Що се отнася до геометрията на Вселената, Кеплер заема позицията на неоплатонизма. Структурата на Вселената, описана чрез система от правилни многогранници, се използва от Кеплер като телеологичен аргумент. Кеплер постулира съществуването и необходимостта на Бог-Създател като „действаща първопричина“.
Сред реакциите на публикацията Mysterium Cosmographicum е тази на датския астроном Тихо Брахе, който намира подхода на Кеплер за интересен, но изискващ проверка, която може да бъде извършена само въз основа на наблюдения.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари