На днешната дата, 27 декември, през 1571 г. е роден Йохан Кеплер - немски математик, астроном, механик, оптик, откривател на законите за движение на планетите от Слънчевата система.
Интересът към астрономията идва у Кеплер още като дете, когато неговата майка му показва ярка комета, а по-късно - лунно затъмнение.
През 1591 постъпва в Университета в Тюбинген - първо във Факултета по изкуствата, сред които по това време са били и астрономията, и математиката, а след това отива в Богословския факултет. Тук за първи път чува за хелиоцентричната система на Николай Коперник и веднага ѝ става твърд поддръжник.
Кеплер първоначално планира да стане протестантски свещеник, но заради големите си математически способности е поканен да чете лекции по математика в Университета в Грац и така кариерата му тръгва в друга посока.
Кеплер е вкаран в списъка на "еретиците" и изгонен от Грац. Приема поканата на Тихо Брахе и се премества в Прага, където служил на император Рудолф II като придворен астроном и астролог.
През 1604 г. Кеплер публикува своите наблюдения на свръхнова, наречена сега на неговото име. Повече в нашата галактика свръхнови, видими с невъоръжено око, не е имало.
На базата на систематичните и точни астрономически наблюдения на Тихо Брахе Кеплер извежда законите за движението на планетите, които публикува в книгата си "Новата астрономия". Опасявайки се да дава категорични изводи, той определя, че законите му се отнасят само до Марс.
Кеплер заключава, че траекторията на Марс не е кръг, но елипса, а в един от фокусите ѝ е разположено Слънцето, закон, известен днес като Първи закон на Кеплер.
Вторият закон гласи - радиус векторът, свързващ планетата и Слънцето, за равно време описва равни площи. Това означава, че по-далеч е планетата от Слънцето, толкова по-бавно се движи.
Новият модел на движение предизвиква огромен интерес сред учените, макар че не всички ги приемат - например Галилей е отвърлял идеята, че планетите се движат по елипси.
През 1610 г. Галилей съобщава на Кеплер за откриването на спътниците на Юпитер. Кеплер първоначално се отнася недоверчиво, докато не получава свой собствен телескоп, и сам наблюдава спътниците. Това го кара да се заеме с теорията на лещите, усъвършенства телескопа и издава фундаменталния си труд "Диоптрика".
По-късно, през 1618 г. Кеплер открива третия си закон - съотношението на куба на средното разстояние на планетата от Слънцето към квадрата на неговия период на обиколка около Слънцето е постоянна величина за всички планети: a³/T² = const.. Този резултат Кеплер публикува в последната си книга "Хармонията на света" и вече не като отнасящ се само за Марс, но и на всички други планети (включително, разбира се, и Земята), както и галилеевите спътници.
След смъртта си Кеплер оставя 22 флорина в брой, 29000 флорина неизплатени заплати, 27 публикувани ръкописи и много непубликувани, по-късно събрани в 22 тома.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари