Научната фантастика е изпълнена с идеи за галактически империи. Как хората ще се разселват от едня слънчева система в друга, поддържат връзка помежду си и ще се опитват да запазят целостта на своите космически империи - това са въпросите, по които може само да помечтаем. Универсалната максимална скорост на движение, която е равна на скоростта на светлината, обикновено се изобразява като някаква технологична магия.
Истината е, че човешката колонизация на галактиката ще бъде много труден процес, пише The Economist.
Учените предлагат няколко умерени подхода за разпространение на живота на други слънчеви системи. В студения космос бактериите са защитени от космическата радиация и могат да оцелеят в латентно състояние в продължение на милиони години.
Затова е вероятно другите светове да бъдат заселени от земни микроорганизми, които ще се заселят там и ще дадат тласък на еволюцията на тези планети.
Има много препятствия пред тази панспермия и те не са само технически. Вярващите критици ще предупреждават "да не си играем на Бог" - признава физикът Клаудис Грос (Claudius Gros) от Университета Гьоте във Франкфурт, който защитава идеята за разпространението на бактерии, способни да фотосинтезират на планети в други звездни системи.
Критиците твърдят, че "замърсяването" на други планети със земен живот рискува да промени или дори да унищожи всеки живот, който се е появил там самостоятелно. И днес има опасение, че бактериите, пренасяни от земните космически апарати, могат да "заразят" Марс, като по този начин да навредят на местните форми живи организми, ако те, разбира се, съществуват.
Този дебат сега е хипотетичен.
Да засеем звездите
Един такъв проект, финансиран от НАСА, се нарича Starlight. Друг - Breakthrough Starshot - е финансиран от руския милиардер Юри Милнър. И двата проекта се основават на идеите на Филип Любин от Калифорнийския университет. Той предлага да се използват мощни лазери, за да насочат слънчеви платна с прикрепени апарати към съседните звездни системи. Вероятно първата би могла да бъде Алфа Кентавър. Слънчевите платна са тънки отразяващи мембрани, които са достатъчно големи, така че лъчите да оказват забележим натиск върху тях и да насочват движението им в космическия вакуум.
Въпреки че такива далечни пътешествия с платна с помощта на лазери още никой не е опитвал, принципът на слънчевите платна е използван в други космически кораби, които успешно се ускоряват с тях.
Ако платното е достатъчно голямо, корабът, прикрепен към него, доста лек (например грам или два) и лазерният лъч - достатъчно мощен, тоггава може да стане възможно да се доближи скоростта на светлината. Пътуването до системата Алфа Кентавър, която е само на четири светлинни години, става доста реалистично. Идеята е, че в рамките на няколко десетилетия, ще бъде възможно да се изградят такива лазери, електрониката ще намали размера си, тогава в грам или два ще може да се поставят доста полезни инструменти за научни изследвания.
По същия начин може да се изпратят на друга планета достатъчно много бактерии.
Проектът за изпращане на живот до други слънчеви системи Starlight има някои препятствия. В НАСА са скептично настроени към експеримента за изпращане на микроскопични прости животни, като бавноходките, на други планети. Учените смятат, че могат да не оцелеят или да откажат да се размножават извън естествената си екосистема.
Breakthrough Starshot
Breakthrough Starshot, който в частни ръце, няма такива препятствия. Но Грегъри Матлоф, физик в Технологичния колеж в Ню Йорк, казва, че този проект има определени сдържащи фактори. Един от практическите проблеми е как да се доставят такива пакети на друга планета. Те е малко вероятно да издържат на удар с повърхността със скорост от една пета от скоростта на светлината. Следователно, апаратът, който ще носи бактериите, трябва първо да се забави. Но нито Starlight, нито Breakthrough Starshot въобще не разглеждат възможността за забавяне, тъй като устройството, способно на това, ще бъде прекалено тежко.
Но за визионерите, които се стремят да разпространят някога живота из Вселената, теглото не е проблем. Те са съгласни на бавна колонизация. Д-р Грос, например, допуска мисия, която ще продължи хиляди години. И в нея може да се използва кораб, чието тегло ще се измерва в килограми, а не в грамове. Но дори и така, ще бъде необходимо сериозно да се обмисли конструкцията на космическия кораб и неговия полезен товар. Подобно дълго пътуване в космоса е застрашено от това, че електрониката може да остарее и да излезе от строя. Радиацията бавно ще избива атоми от твърдите материали на кораба и неговите електронни компоненти. Но ако електрониката се нагрява от време на време с термогенератор, който ще предизвиква експлозии на радиоизотопи, повечето от частиците, изхвърлени от радиацията, ще бъдат върнати на мястото им.
Бактериите могат да станат първите земни колонисти в други слънчеви системи. Pexels
Заплахата за бактериите на борда е сходна - прекомерният радиоактивен фон унищожава сложния молекулен живот. За да решат този проблем, ученият от японската космическа агенция JAXA Хаджиме Яно (Hajime Yano) предлага да се модифицира DNA на организмите, които ще участват в мисията на пансермията. Звучи амбициозно. Но поне един естествен организъм - бактерия, наречена Deinococcus radiodurans - има механизъм за възстановяване на ДНК, който правилно възстановява гените след голямо радиоактивно облъчване.
Бавхоходка
За да се достави товара на повърхността на планетата, Грос предлага първо се забави скоростта като се хвърли огромна примка от мед и свръхпроводяща керамика, през които преминава електрически ток. Токът ще създаде магнитно поле, което постепенно ще прехвърли кинетичната енергия на космическия апарат към водородните атоми, които съществуват в космическото пространство. След като достигне гравитационното поле на желаната планета корабът може да направи изстрел от малко електромагнитно оръдие, за да освободи съда с микроби със скорост, която не ги унищожава, така че да могат да кацнат сравнително меко.
Слънчевите платна могат по-късно да използват като спирачка, използвайки праха в космоса. Richard Bizley/Science Photo Library
Защо трябва да правим всичко това? Любителите на идеята на пансермията, като например биохимикът във Вирджиния университет Майкъл Маутнър (Michael Mautner), вярват, че целта на живота е да се разпространи. И тази мотивация е достатъчна за такива мащабни космически проекти. Други експерти отиват по-далеч и считат, че може да насити атмосферата на отдалечени планети с кислород с помощта на бактерии, отделящи го в процеса на фотосинтезата. Това обаче е много дългосрочно мислене, тъй като този процес може да отнеме стотици хиляди, ако не и милиони години.
Още по темата
Космос
Ще стигне ли сонда до Алфа Кентавър, ако се движи със скорост 20% от светлинната?
Животът
Кое животно ще оцелее след края на света
Космос
НАСА тества революционна технология за пътешествие в дълбокия космос
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари