На 11 декември 2017 г. американският президент Доналд Тръмп подписа директивата, с която нареди на НАСА да се подготви да върне астронавти на Луната, което да е "последвано от мисии на хора до Марс и други цели".
Датите, определени от космическата агенция, са 2024 г. за Луната и Марс през 2033 г., но според експерти и специалисти от индустрията, достигането до Червената планета дотогава е много малко вероятно, ако не се положат херкулесови усилия, подобни на тези за програмата "Аполо" през 60-те години, подчертава изданието phys.org.
"Луната е тренировка за нашата евентуална мисия на Марс", заяви администраторът на НАСА Джим Бриденстин (Jim Bridenstine) на конференция тази седмица.
"Луната е нашият път да стигнем до Марс по възможно най-бързия и безопасен начин. Затова отиваме на Луната."
Според Робърт Хауърд (Robert Howard), който ръководи лабораторията, която разработва бъдещите космически хабитати в легендарния космически център "Джонсън" в Хюстън, препятствията не са толкова технически или научни, колкото въпрос на бюджет и политическа воля.
"Много хора искат да имаме подобен миг като по времето на "Аполо" и президентът да се изправи като Кенеди и да каже, че трябва да го направим и цялата страна да се обедини", заяви Хауърд.
"Бих искал да кажа, че това ще се случи през 2027. Но не мисля, че ще стане. Смятам, че при настоящия ни подход ще имаме късмет да го направим до 2037 г."
Хауърд заяви, че ако се настрои песимистично и предположи, че предстоят политически сътресения, "това може да се случи и през 2060-те години".
Психологически предизвикателства
Тепърва предстои да се направи всичко: от проектиране, производството и тестване на ракетите и космическите кораби до установяването на най-добрия начин за отглеждане на марули.
Само да се отиде до там ще са нужни поне шест месеца, за разлика от трите дни до Луната.
Цялата мисия може да отнеме две години, тъй като Марс и Земята са близки една до друга на всеки 26 месеца, прозорец, който трябва да бъде взет предвид.
Ключови проблеми са намирането на начин да се предпазят астронавтите от продължително излагане на слънчева и космическа радиация, отбелязва Джули Робинсън (Julie Robinson), главен учен на НАСА за Международната космическа станция.
„Вторият проблем е системата, която ще осигури храна“, добавя тя.
Илюстрация на художник показва космическия кораб на SpaceX BFR (Big Falcon Rocket), която компанията се надява някой ден да достигне до Марс
Остава въпроса за справянето със спешни медицински случаи - астронавтите ще трябва да могат да се лекуват в случай на произшествия.
"Всъщност мисля, че голям проблем ще са костюмите", добавя Дженифър Хелдман (Jennifer Heldman), планетарен учен от НАСА.
Едно от най-големите притеснения на астронавтите от "Аполо" бяха техните ръкавици - твърде надути - за прецизна работа.
НАСА разработва нов костюм, първият за четиридесет години, наречен xEMU, но няма да бъде готов за първото си излизане в Международната космическа станция още няколко години.
На Марс прахът ще бъде още по-голям проблем, отколкото на Луната. Астронавтите от Аполо се върнаха с огромни количества лунен прах в своите модули. Опазването от него на хабитатите ще бъде от решаващо значение за мисия, която предвижда прекарване на месеци на Червената планета.
Техники за използване на ресурсите на Марс за извличане на вода, кислород и гориво, необходими на хората, за да живеят там, все още не съществуват - и трябва да бъдат тествани на Луната до края на това десетилетие.
Накрая и един фундаментален въпрос: как група хора ще се справят с психологическия стрес, напълно изолирани в продължение на две години?
Снимка от орбита на Марс показва, че снегът и ледът, натрупани през зимата, покриват дюните в Северното полукълбо на планетата. За разлика от Земята, този сняг и лед е от въглероден диоксид, по-добре познат като сух лед. Снимка: NASA
Няма да е възможно да се комуникира в реално време с центъра за контрол на мисията в Хюстън - за радиокомуникациите ще ще са нужни около четири часа и 24 минути между планетите само за една посока. През следващите години НАСА планира да изпробва такава забавена комуникация с МКС.
Трябва да се разработи и изкуствен интелект, който да подпомага и ръководи астронавтите.
Изследовател, нает от НАСА, за да проучи вероятността да стигне до Марс до 2033 г., заключи, че целта е "невъзможна".
"Това не е само до бюджет", заяви Бхавия Лал (Bhavya Lal) от Института за научна и технологична политика. Според нея НАСА няма да успее да се справи организационно с толкова неща наведнъж.
За Лал по-реалистичният срок е 2039 година.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12687
1
21.05 2019 в 23:58
Как 4 часа, бе? Между 4 и 24 минути, не часа. Радиовълните се движат със скоростта на светлината, а максималното разстояние до Марс е 400 и нещо си милиона километра.
Последни коментари