Магнитна лавина и плазмен дъжд на Слънцето

В края на 2024 г., орбитален апарат около Слънцето на Европейската космическа агенция е имал късмета да стане свидетел на силно слънчево изригване – и да наблюдава събитията, довели до този фойерверк, с безпрецедентна прецизност

Ваня Милева Последна промяна на 23 January 2026 в 00:00 14386 0

Моментна снимка, направена секунда преди мощно слънчево изригване от клас М да избухне на Слънцето на 30 септември 2024 г. Това изображение е кадър от видеоклип, създаден от изображения, направени от инструмента Extreme Ultraviolet Imager (EUI) на Solar O

Кредит ESA & NASA/Solar Orbiter/EUI Team

Моментна снимка, направена секунда преди мощно слънчево изригване от клас М да избухне на Слънцето на 30 септември 2024 г. Това изображение е кадър от видеоклип, създаден от изображения, направени от инструмента Extreme Ultraviolet Imager (EUI) на Solar Orbiter.

Нови анализи на данните от апарата на Европейската космическа агенция на орбита около Слънцето разкриват слънчеви изригвания с впечатляваща мощ.

Благодарение на уникално бързите си кадри – на всеки две секунди – изображенията улавят дори мигновените промени, предшестващи изригването.

Почти незабележими процеси на преструктуриране в магнитното поле на Слънцето се натрупват като лавина – и след това се разрушават експлозивно.

Когато Solar Orbiter - апаратът на Европейската космическа агенция (ЕКА) на орбита около Слънцето - поглежда към Слънцето на 30 септември, космическата сонда заснема зрелищна гледка: нашата звезда изхвърля радиация и частици в космоса с бурно изригване. Условията за наблюдение са идеални. Точно на този ден космическата сонда на ЕКА е достигнала точката от елиптичната си орбита, най-близка до Слънцето. Приблизително 45 милиона километра – около една трета от разстоянието между Слънцето и Земята – я делят от експлозивното събитие. Гледната точка също е идеална. От тази позиция на Solar Orbiter, изригването се случва в края на слънчевия диск. Това осигурява оптимален изглед на събитията, които са се случили преди и по време на изригването.

"Изключителен късмет бе, че Solar Orbiter, най-мощната слънчева обсерватория в космоса, наблюдаваше изригването в точния момент и от точно правилния ъгъл. Невъзможно е да се планира нещо подобно с дни предварително", разказва Лакшми Прадип Чита (Lakshmi P. Chitta).

Месеци по-рано ученият от Института за изследване на слънчевата система "Макс Планк" (MPS), заедно с колеги от Европейската космическа агенция (ЕКА) и други изследователски институции, са разработили наблюдателна кампания за Solar Orbiter за този ден. Никой не е очаквал подобно изригване.

Ясна магнитна активност в продължение на две минути по време на фазата преди изригването, водеща до самото изригване. Ясна магнитна активност в продължение на две минути по време на фазата преди изригването, водеща до самото изригване. Кредит: ESA & NASA/Solar Orbiter/EUI Team

Заплаха за наземната инфраструктура

Изригването на 30 септември 2024 г., изригване от клас M7.7, не е сред най-мощните, но със сигурност е едно от най-зрелищните. Дори по време на периоди на висока слънчева активност, изригвания от такъв мащаб се случват само спорадично. Когато при събитие като това високоенергийна радиация и частици се сблъскат със Земята, това може да причини смущения например в радиокомуникациите.

"По-мощните слънчеви изригвания могат да имат още по-далечни последици, например за спътниците или електрозахранването. Ето защо е важно да се разбере точно какво причинява подобни събития на Слънцето", обяснява Сами Соланки (Sami K. Solanki), директор на MPS и ръководител на екипа по инструменти на PHI за Solar Orbiter.

Промените в архитектурата на магнитното поле на Слънцето осигуряват енергията, необходима за катапултиране на радиация и частици в космоса по време на изригване. Силно усуканите, кръстосани линии на магнитното поле, които съхраняват голямо количество енергия, се разкъсват и сглобяват отново.

Магнитно присъединяване. Слънчевите изригвания се случват, когато линиите на магнитното поле в близост до слънчеви петна се реорганизират експлозивно. Кредит: Wikimedia Commons

Изследователите наричат ​​този процес повторно свързване или магнитно присъединяване. Но подробно как работи този "мотор" за слънчеви изригвания, все още не е ясно. В списание Astronomy & Astrophysics изследователи, водени от MPS, сега описват как малки процеси на повторно свързване задействат допълнителни, натрупвайки се като лавина и водещи до изригване.

Поглед отблизо към слънчевото изригване

Четири инструмента на Solar Orbiter са се фокусирали върху слънчевото изригване в часовете около полунощ от 30 септември до 1 октомври 2024 г. Инструментът EUI (Extreme Ultraviolet Imager) наблюдава събитията в короната, горещата атмосфера на Слънцето, с много висока пространствена резолюция от около 210 километра и последователност от изображения с висок каданс от две секунди. В сравнение с конвенционалните последователности от изображения от други слънчеви обсерватории в космоса, това е подобно на един вид "слънчева спортна фотография": бързи движения и промени, които преди това са били неоткриваеми, стават видими. Освен това, инструментите PHI (Polarimetric and Helioseismic Imager), SPICE (Spectral Imaging of the Coronal Environment) и STIX (Spectrometer/Telescope for Imaging X-rays) предоставят допълнителна информация от различни слоеве и температурни диапазони на Слънцето.

Около 40 минути преди изригването, изображенията от EUI показват тъмна плазмена верига, простираща се дълбоко в короната. Тази сравнително хладна плазмена структура е окачена в горещата корона с милиони градуси чрез силно усукани, дъгообразни линии на магнитното поле. Такава структура съхранява енергия, подобно на спирална пружина. Около 23:47 ч. се случва разрядът: плазмената дъга се издига, светва ярко, развива се експлозивно и заредените частици се ускоряват до скорости от около 40 до 50% от скоростта на светлината.

Магнитна лавина и плазмен дъжд

За изследователите процесите, които протичат в магнитното поле на Слънцето в минутите преди тази експлозия, са още по-вълнуващи. Непосредствено до тъмния плазмен контур се намира деликатна плетеница от дъгообразни, ярки плазмени потоци, уловени в магнитното поле, някои от които се пресичат. Около половин час преди изригването тази структура започва да се дестабилизира: започват първоначалните процеси на повторно свързване, нишките се разкъсват, пренареждат се и светват ярко. Почти всяка секунда се образуват нови плазмени нишки, дестабилизират се и задействат лавина от процеси на повторно свързване – докато големият, тъмен плазмен контур се разкъса и изригването достигне своя връх.

Магнитната лавина в действие: Най-подробният запис до момента на голямо слънчево изригване от космическия апарат Solar Orbiter на ЕКА. Изображенията са публикувани през 2025 г. Изследователите вече са анализирали подробно данните и са открили магнитната лавина: първоначално слаби смущения предизвикват отделни слънчеви изригвания, които бързо увеличават интензитета си – подобно на лавина в планините. Кредит: ESA & NASA/Solar Orbiter/EUI Team

"Тези минути преди изригването са изключително важни и Solar Orbiter ни даде прозорец точно в подножието на изригването, където започна този лавинов процес", разказва Прадип. "Бяхме изненадани от това как голямото изригване се задвижва от серия от по-малки събития на повторно свързване, които се разпространяват бързо в пространството и времето."

Както впечатляващо показват новите анализи, не цялата енергия се освобождава в космоса по време на изригването. Част от нея се прехвърля в околната плазма, която се изсипва с висока скорост под формата на плазмени петна. Това явление също никога преди не е било наблюдавано толкова подробно в екстремния ултравиолетов спектър, дължината на вълната на радиация, обикновено излъчвана от короналната плазма.

"Наблюденията на Solar Orbiter разкриват централния двигател на изригването и подчертават ключовата роля на лавинообразно механизъм за освобождаване на магнитна енергия. Това проучване е един от най-вълнуващите резултати от Solar Orbiter досега", коментира Мио Жанвие (Miho Janvier), участничка в проекта Solar Orbiter на ЕКА. "Интересна перспектива е дали този механизъм се случва при всички изригвания и при други изригващи звезди", добавя тя.

Справка: L.P. Chitta et al.: A magnetic avalanche as the central engine powering a solar flare, Astronomy & Astrophysics, 21 January, 2026;  https://doi.org/10.1051/0004-6361/202557253

Източник: Magnetic avalanche on the Sun, Max Planck Institute for Solar System Research, Göttingen

    Най-важното
    Всички новини