Днес Земята е най-близо до Слънцето. Честит перихелий!

Ваня Милева Последна промяна на 03 January 2026 в 00:00 2666 0

Земята и Слънцето

Кредит NASA
Земята и Слънцето, заснети от МКС..

Днес, 3 януари в 19:15 българско време, Земята преминава през точката си на перихелий - най-близката си позиция до Слънцето от своята орбита.

Нашата планета се движи по елиптична орбита и днес ще бъде най-близо до Слънцето - на разстояние 147 099 894 км по данни на Time&Date.

Това означава, че на този ден Слънцето ще има най-голям видим размер. В перихелий Земята е с около 5 милиона километра по-близо до Слънцето, отколкото в афелий (най-далечната от Слънцето точка орбитата на Земята), когато ще е на 152 087 774 км на 6 юли 2026 г. 20:30 ч. българско време.

Тези разстояния не са еднакви всяка година - през 2025 г. са били 147 103 686 и 152 087 738 км съответно.

Нашата планета се движи около Слънцето по елиптична орбита със средна скорост 29,765 километра в секунда. Схема: НаукаOFFNews

Думите перихелий и афелий идват от древногръцки, където "пери" означава близо, "афо" означава далеч, а Хелиос е богът на Слънцето. Заедно те се наричат апсиди - точките на най-малко или най-голямо разстояние на небесен обект в орбита около друго астрономическо тяло.

Не в един и същи ден, не на едно и също разстояние

Анимация: ERIK MARTIN WILLÈN

През 2025-та година Земята преминава през перихелий на 4 януари, а през афелий - на 4 юли. През 2027 това ще се случи на други дати - 3 януари и 5 юли съответно. 

Датите, когато Земята достига крайните точки на орбитата си, не са фиксирани поради измененията в ексцентричността й. През 1246 г. декемврийското слънцестоене  е било на същия ден, когато Земята е достигнала перихелия си. Оттогава датите на перихелиите и афелиите се местят с един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план, датите могат да варират до 2 дни от една година до друга.

Математиците и астрономите са изчислили, че през 6430 г., след 4000 години, времето на перихелия и на мартното равноденствие ще съвпаднат.

Времето на преминаване на перихелия не е точна прогноза, както и на действителното минимално разстояние до Слънцето, ако се използва пълния динамичен модел.

Според законите за движение на Нютон, всички периодични орбити са елипси като две гравитационно свързани тела обикалят около общия си център на масите или познатото "център на тежестта".

Тази точка за двете тела, наречена барицентър, може да лежи дълбоко в по-голямото тяло (като например Слънцето и Земята), защото размерите на орбитите им са обратно пропорционални на техните маси. Така законите на Кеплер са всъщност частен случай Нютоновата небесна механика при маса на тялото в орбита, много по-малка от масата на централното тяло. В орбиталната механика апсидите технически се отнасят до разстоянието, измерено между барицентъра на системата от две тела и центъра на масата на орбикалящото тяло.

По-голямото Слънце

Днес слънчевият диаметър ще изглежда малко по-голям, отколкото в афелий като разликата е незабележима за човешкото око.

Перихелият прави Слънцето да изглежда от Земята по-голямо от средния си видим размер, както може ясно да видите на изображението по-горе. Привидният радиус на Слънцето е 16'16”. Земята получава почти 3,5% повече светлина и топлина от Слънцето поради по-късото разстояние.

Количеството слънчева енергия, достигащо Земята в перихелия, е с 6.9% повече, отколкото в афелия, тъй като разстоянието от Земята до Слънцето в афелий е с 3.4% повече. Това се дължи на закона на обратните квадрати, според който стойността на дадена физическа величина в дадена точка в пространството е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието от източника на полето, което характеризира тази физическа величина.

Тъй като Южното полукълбо е наклонено към Слънцето приблизително по същото време, когато Земята е най-близо до Слънцето, през годината то получава малко повече слънчева енергия от Северното полукълбо. Този ефект обаче е много по-малък от промяната на общата енергия, дължаща се на наклона на земната ос, и освен това по-голямата част от излишната енергия се абсорбира от огромното количество вода в Южното полукълбо.

Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е януари и е зима и фактът, че Земята преминава през най-близката точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.

Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.

Тъй като нашата планета сега е най-близо до Слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя ще се движи по-бързо, отколкото след половин година.

Скоростта на Земята в перихелий е 30,27 км/сек., а в афeлий - 29,27 км/сек.

Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.

Кредит: Time&Date

Източник: Time&Date, Apsis

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Земята

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !