Марсоходът Curiosity откри огромно поле като пчелна пита

Снимките на повърхността на Марс са едни от най-странните пейзажи в Слънчевата система. Това е главно защото на Червената планета липсват някои преобразяващи ландшафта процеси, които действат на Земята като тектониката на плочите, вулканизмът и течна вода.

Въпреки че на Марс има прашни бури, те не са допринесли много за промяната на повърхността на планетата, която е останала до голяма степен непроменена в продължение на милиарди години. Този почти девствен пейзаж обаче е позволил на учените да погледнат назад във времето, докато бавно сглобяват картината какъв е бил Марс в миналото.

Сега, марсоходът Curiosity на НАСА наскоро изпрати изображения на пейзаж с разделена на многоъгълници повърхност, подобна на люспестата кожа на крокодил или пчелна пита. Този уникален пейзаж е наблюдаван и в други региони на Марс, но за първи път е заснет от марсохода Curiosity.

Предполага се, че тези полигонални образувания се формират от кални пукнатини, процес, обсъден в проучване от 2023 г., публикувано в Nature, в което изследователите предполагат, че интензивни цикли на мокро-сухо време са формирали образуванията от наблюденията на роувъра Curiosity в кратера Гейл.

Това проучване заключиава, че калните пукнатини може да са се образували по време на така наречения Ноахийско-Хесперийски преход, който се е случил преди около 3,8–3,6 милиарда години и за който изследователите предполагат, че е моментът, в който на Марс може да е имало климат, подобен на земния. Изследователите, изучаващи тези нови полигонални форми, обаче предполагат, че е необходима още работа, за да се разберат процесите на тяхното образуване. Многоъгълниците са с размери около 4–8 сантиметра в диаметър.

"Видяхме много завладяващи пейзажи през очите на Curiosity, но това море от многоъгълници ни спря дъха", разказва д-р Ашвин Васавада (Ashwin Vasavada), учен от мисията на марсохода Curiosity в Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Измерихме внимателно техните форми и химичен състав и се надяваме, че в данните има улики за това как са се образували тези характеристики."

Марсоходът на НАСА току-що откри поле от странни многоъгълници. Кредит: BRIGHT SIDE

Както бе отбелязано, полигонални терени са наблюдавани на Марс. За тези най-нови многоъгълници се предполага, че са се образували като кални пукнатини, но за многоъгълниците в други региони на Марс се предполага, че са се образували от цикли на замръзване-размразяване или от тектонично или вулканично напрежение. Макар че кратерът Гейл не е единствената област на Марс, където са наблюдавани кални пукнатини, той е единственият регион, наблюдаван на нивото на земята от роувър.

Други полигонални повърхности са наблюдавани по целия Марс от орбитални апарати, по-специално от орбиталния апарат High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE) на НАСА. HiRISE обикаля около Марс от 2006 г., предоставяйки може би едни от най-впечатляващите изображения на Червената планета. Основната разлика между наблюденията от нивото на земята и орбиталните апарати е размерът на многоъгълниците. Наблюдаваните многоъгълници от нивото на земята са приблизително с размерите на тези, наблюдавани наскоро от Curiosity, докато многоъгълниците, наблюдавани от орбиталните апарати, са много по-големи, вариращи от 15 до повече от 350 метра в диаметър.

Примери за региони на Марс, които показват големи многоъгълници, се срещат в образувания, наречени CFP (crater floor polygons - многоъгълници на дъното на кратера), които представляват големи, напукани повърхности, потенциално вследствие на застояла вода в миналото. Тези региони с CFP включват Hellas Planitia, Noachis Terra и Margaritifer Terra. Hellas Planitia е най-големият ударен басейн на Марс, с диаметър около 2300 километра и дълбочина малко над 7000 метра под датума на Марс или кота нула за Марс.

Пътеводител на кратера Гейл. Кредит: Лаборатория за реактивно движение на НАСА

Днес Марс е студена, суха планета, на чиято повърхност все още има следи от процеси, които може да са се случили преди милиарди години по време на предноахийския, ноахийския и евентуално хесперианския период на планетата, които общо обхващат 4,5–3,0 милиарда години. Настоящият период е амазонският период.

Справка: Rapin, W., Dromart, G., Clark, B.C. et al. Sustained wet–dry cycling on early Mars. Nature 620, 299–302 (2023). https://doi.org/10.1038/s41586-023-06220-3

Източник: Mars Curiosity Rover Discovers Massive Field of Polygons, Laurence Tognetti,  Universe Today

Още по темата

22/05/2025

Космос

Открито е липсващото звено в ранния воден цикъл на Марс

14/03/2025

Медицина

Имало ли е живот на Марс? Показано е едно от най-силните доказателства досега в особена скала

27/05/2024

Космос

Токсичният перхлорат може да направи живота на Марс по-интересен

23/06/2022

Земята

Странните шарки като пчелна пита на Марс са клетки на Бенар от воден лед и CO2