На 20 ноември 1998 г. ракетата носител "Протон-К", изстреляна от космодрума Байконур, извежда в орбита руския функционален товарен блок "Заря" - първият модул на МКС. Същата година, на 7 декември, "Заря" се скачва с американския модул Unity. Така започва сглобяването на най-големия изкуствен обект в ниска околоземна орбита в човешката история.
В продължение на 24 години, от 2 ноември 2000 г., екипажите на дългосрочни експедиции непрекъснато работят на МКС.
В проекта МКС участват 15 държави: САЩ, Русия, Япония, Канада, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Холандия, Норвегия, Франция, Швейцария и Швеция. Всяка година поддръжката на станцията струва около шест и половина милиарда долара.
Включваща пет космически програми и петнадесет държави, Международната космическа станция е най-сложната от политическа и правна гледна точка програма за изследване на космоса в историята.
Все още не е ясно колко дълго ще работи МКС, но въпросът за прекратяване на нейната експлоатация се повдига все по-често например от Русия.
Модулът "Звезда" на МКС, изглед отвътре. В корпуса на модула са се появили микропукнатини, през които изтича въздух. Кредит: Wikimedia Commons
През април 2021 г. Русия одобрява решението да разположи национална космическа станция и да се откаже от участие в МКС. Критиците смятат, че няма да могат да създадат такава станция. Но дори Роскосмос да успее, орбитална станция е последната област на работа в космоса, която си струва да се развива през 2020-те години. Създаването й има толкова смисъл, колкото разработването на нов парен локомотив в разцвета на дизеловите локомотиви.
Съвременните орбитални станции са бързо остаряваща концепция, която имаше смисъл само до началото на редовните полети на Starship на Илон Мъск. Вътрешният обитаем обем на такъв кораб в орбита е равен на обема на цялата МКС – и много по-голям от обема на бъдещата руска станция.
На 26 юли 2022 г. Юрий Борисов наследникът на Рогозин като ръководител на Роскосмос, представи на руския президент Путин планове за оттегляне от програмата след 2024 г. Робин Гейтенс, служител на НАСА, отговарящ за космическата станция, обаче съобщава, че НАСА не е получила никакви официални известия от Роскосмос относно плановете за изтегляне.
Станцията, подобно на потопяването на орбитална станция Мир и на други космически обекти, трябва да бъде потопена в Тихия океан, като за това се избере неплавателна зона. По предварителни оценки, от общата маса на космическата станция, която е над 400 тона, около 120 тона отломки ще останат неизгорели. Траекторията на спускане на МКС от височина 400 км се състои от няколко етапа. Когато достигне 270-километрова орбита, слизането до земната повърхност ще продължи около месец.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари