Може ли нашата Вселена да е нечий проект по химия? (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 03 ноември 2021 в 07:50 28612 0

Визуализация на скоростта на газа в тънък отрязък с дебелина 100 килопарсек (в посоката на гледане), съсредоточен върху втория най-масивен галактически куп в изчислението на TNG100. Където изображението е черно, газът почти не се движи, докато белите области имат скорости над 1000 километра в секунда. На изображението движението на газа в космическите нишки контрастира с бързите, хаотични движения, предизвикани от дълбоката гравитационна яма на потенциала и свръхмасивната черна дупка, която се намира в центъра му. Кредит: IllustrisTNG collaboration

През следващите години следващото поколение космически и наземни телескопи ще бъдат онлайн, използвайки авангардни технологии и машинно обучение, за да изследват най-дълбоките предели на космоса. Това, което открият там, с малко късмет, ще позволи на учените да разгледат някои от най-старите въпроси за произхода на живота и самата Вселена.

Уви, един въпрос, на който може би никога няма да успеем да отговорим, е най-належащият от всички: ако Вселената е родена в Големия взрив, какво е имало преди това? Според нова статия на проф. Ейбрахам Льоб, наскоро появила се в Scientific American, отговорът може да е по-странен дори от най-екзотичните обяснения.

Както проф. Льоб твърди, космосът, какъвто го познаваме, може да е „бебе Вселена“, създадена от напреднала технологична цивилизация в лаборатория!

Като бивш председател (2011-2020) на катедрата по астрономия в Харвардския университет, директорът на Института за теория и изчисления (ITC - Institute for Theory and Computation) в Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън (CfA - Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics) и един от главните изследователи на проекта „Галилео“ (Galileo Project), Льоб не е чужд на „екзотични“ теории за напредналия интелект и произхода на Вселената.


Освен това проф. Ейбрахам Льоб е и председател на борда на националните академии по физика и астрономия, консултативния съвет за Breakthrough Starshot* и член на Съвета на съветниците на президента по наука и технологии. Той също така е автор на бестселъра “Extraterrestrial: The First Sign of Intelligent Life Beyond Earth,” („Извънземните: Първият признак на интелигентен живот отвъд Земята“), който разглежда възможността междузвездният обект Оумуамуа да е изкуствена сонда.

*Breakthrough Starshot е изследователски и инженерен проект на инициативата Breakthrough за разработване на доказателство за концепцията на флот от междузвездни сонди със слънчеви платна, наречени Starchip, които да могат да направят пътуването до звездната система Алфа Кентавър на 4,37 светлинни години.

Този път основите на самата Вселена (и дали може да са замесени извънземни или не), са привлекли интереса на Льоб. Като за начало, имаше много предположения за това какво може да е съществувало преди Големия взрив. Някои от по-известните примери включват, че Вселената е възникнала от вакуумна флуктуация или че това е цикличен процес с повтарящи се периоди на свиване и разширяване – Големият взрив (Big Bang), Големия срив или колапс (Big Crunch), Големият подскок (Big Bounce).

Кредит:  physics.stackexchange.com

Според последната спомената хипотеза (Big Bounce) нашата Вселена е родена от материя, колапсираща вътре в черна дупка в друга вселена, която след това отскача, за да образува от другата страна на моста Айнщайн-Розен („червеевата дупка“), където е зачената нашата Вселена. Подобна версия на този аргумент гласи, че Големият взрив може да е свръхмасивна „бяла дупка“, която се е образувала от свръхмасивна черна дупка в нашата родителска вселена.

Друга хипотеза гласи, че нашата Вселена е следствие от тълкуването на мултивселената от теорията на струните, където съжителстват безкраен брой вселени и всяка възможност се изпълнява безкраен брой пъти. Според Льоб това може да означава, че можем да приемем възможността нашата Вселена да е създадена в лаборатория от напреднала цивилизация. „Тъй като нашата вселена има плоска геометрия с нулева нетна енергия, една напреднала цивилизация би могла да разработи технология, която да създаде бебе вселена от нищото чрез квантово тунелиране.

Основната концепция на енергийната бариера може да се покаже с помощта на следната аналогия. Представете си топка, която се търкаля в падина между два хълма. Дори при липса на триене, топката ще се търкаля само напред и назад в падината, но никога няма да премине от другата страна, защото няма достатъчно енергия, за да се изкачи на хълма, разделящ двете падини. Хълмът е енергийната бариера, която предотвратява преминаването от едната падина в другата. Топката е затворена в падината наляво, независимо, че дясната падина съответства на по-ниска енергия.

В контекста на квантовата физика, тунелирането се отнася до явление, при което вълнова функция може да се разпространява през потенциална бариера. То играе съществена роля във физическите явления, вариращи от ядрен синтез и тунелни електронни микроскопи до квантови изчисления. За съжаление, Стандартният модел на елементарните частици не може да реши как квантовата механика и гравитацията взаимодействат, следователно защо все още липсва Теория на всичко (ToE - Theory of Everything).

Но достатъчно напреднал интелигентен вид може вече да е разработил ToE и технологията за създаване на бебета вселени. По същество тази теория предлага възможна история за произхода, която може да доведе както до религиозната представа за създател, така и до светската представа за квантовата гравитация. Това предполага, че Вселена като нашата, в която има поне една цивилизация (т.е. ние) , е като биологична система, която се възпроизвежда от поколение на поколение. 


„Това обяснява Големия взрив като безкрайна поредица от бебета вселени, родени една в друга, точно като пиленца, които се излюпват от яйца и снасят нови яйца по-късно през живота си. Ако нещо е предшествало тази поредица от поколения – щеше да е нещо друго, точно както в „дилемата кокошка или яйцето““, обяснява Льоб пред Universe Today

Това напомня скалата на Кардашев, която характеризира цивилизациите по тип (I, II и III) въз основа на количеството енергия, което могат да впрегнат. Докато Тип I са в състояние да впрегнат енергията на цялата си планета (съвременната човешка цивилизация е достигнала ниво 0.7), цивилизациите от Тип II могат да овладеят енергията на всичките си звездни системи, а Тип III могат да впрегнат енергията на цялата си галактика. В този случай, казва Льоб, метриката е способността на цивилизацията да възпроизвежда астрофизичните условия, довели до тяхното съществуване.

За някои цялата тази теория за бебетата вселени може да звучи подобно на Хипотезата на зоопарка – предложено решение на парадокса на Ферми. Но както обяснява Льоб, има фундаментална разлика между двете:

„Зоологическата градина е място, където наблюдавате животните, но бебето вселена не може да бъде наблюдавано отвън според Общата теория на относителността, теорията за гравитацията на Айнщайн. Вътрешността на бебето вселена изчезва от полезрението на създателя и се отделя от пространството-времето на създателя. Ситуацията е аналогична на образуването на черна дупка, където цялата материя, която попада в нея, не може да бъде наблюдавана, след като влезе в хоризонта на събитията на черната дупка.

„В резултат на това създателят на бебето вселена никога няма да разбере кой тип цивилизация се е формирала в нея и също така няма да може да се намеси. Създаването на бебе вселена може да не консумира енергия, защото отрицателната гравитационна енергия отменя положителната енергия на материята и радиацията в нашата вселена, която се характеризира с плоска геометрия.

„Съдбата на нашата Вселена е напълно независима от бебето вселена, точно както историята на човек, който навлиза в хоризонта на събитията на черна дупка, няма влияние върху нас. Въз основа на всичко, което знаем, нашата собствена вселена ще се разширява завинаги".

Теорията за Големия взрив: История на Вселената, започваща от една сингулярност и разширяваща се оттогава. Кредит: grandunificationtheory.com

Друга привлекателна характеристика на тази теория е начинът, по който тя е освободена от антропни разсъждения, което по същество гласи, че Вселената е избрана, за да съществуваме в нея. Официално известен като Антропен принцип, това е в опозиция на принципа на Коперник (или космологичния принцип), който твърди, че няма нищо специално или уникално за човечеството или пространството, което заемаме във Вселената. Въпреки това, самият факт, че леки вариации в законите на физиката биха изключили живота, изглежда показва, че сме късметлии.

Ограничената скорост на светлината определя колко далеч можем да видим, но тъй като видимата Вселена (синята сфера) расте, тя е все по-малка част от по-голямата Вселена, която се разширява още по-бързо. Кредит: Astronomy: Roen Kelly

През последните години се предполагаше, че теорията на мултивселената е възможно решение за Антропния принцип. Теорията за бебетата вселени е в съответствие с тази идея, тъй като предполага, че Вселената поражда напреднали цивилизации, които са двигатели на космически дарвинов процес на подбор. В момента човечеството не е достатъчно напреднало, за да възпроизведе космическите условия, довели до нашето съществуване.

Докато цивилизация, която би могла да пресъздаде тези космически условия (т.е. да създаде „бебе Вселена“ в лаборатория), би попаднала в клас А в този предположен космически мащаб, цивилизация от клас В би могла да коригира условията в непосредствената си среда, за да бъдат независими от нейната звезда. Като се има предвид настоящата ни ситуация, човечеството в момента е клас C или D, тъй като не можем да пресъздадем условията за обитаване на нашата планета (когато нашето Слънце умре) и небрежно унищожаваме планетата Земя чрез изменението на климата.

Конценция на художник на активна свръхмасивна черна дупка. Кредит: ESO/L. Calçada

Но в крайна сметка човечеството може да стигне до точката, в която ще станем цивилизация от клас А и ще можем да участваме в хипотетичния процес на космическо възпроизвеждане. Кой знае? Може би дори ще успеем да създадем свое бебе Вселена, която е подобрена версия на нашата собствена. Льоб твърди, че подобни надежди може да са малко оптимистични, но че перспективата за космическо размножаване представя някои много вдъхновяващи възможности:

„Приближаваме се до производството на синтетичен живот в нашите лаборатории. След като разберем как да обединим квантовата механика и гравитацията, може да разберем как да създадем бебе вселена в лаборатория. Етиката на създаването на друга вселена би била подобна на създаването на друго човешко същество. ..

„Но в крайна сметка би било ласкателно за нашия вид, ако способностите, които миналите поколения са приписвали на Бог, а именно създаването на вселена и създаването на живот в нея, ще бъдат на наше разположение като напреднала научна цивилизация. Ако друга цивилизация, която ни е предхождала с милиард години, вече е достигнала тази цел и ние ще се сблъскаме с нея един ден, тогава тази цивилизация ще бъде добро приближение към това, което нашите минали религии са считали за Бог.”

Източник: Could our Universe be Someone’s Chemistry Project?, Universe Today.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !