Най-близките ни съседни планети може да са обитаеми

UV радиацията не трябва да ограничава обитаемостта на екзопланетите

НаукаOFFNews Последна промяна на 12 April 2019 в 00:04 11718 0

Proxima b в орбита на звездата Proxima Centauri
Концепцията на този художник показва изглед към повърхността на Proxima b в орбита на звездата Proxima Centauri. Alpha Centauri AB също се появява в изображението в горния десен ъгъл на самата Проксима. Proxima b е малко по-масивна от Земята и обикаля в обитаемата зона около звездата, където температурата е подходяща за наличието на течна вода на повърхността й. Кредит: М. Kornmesser / ESO.

Proxima b, TRAPPIST 1e, Ross 128b и LHS 1140b - най-близките потенциално обитаеми екзопланети - са на орбита на различен вид звезда от нашето Слънце: М-тип звезди (червени джуджета).

Такива звезди могат да припламват често, бомбардирайки планетите с биологично опасното ултравиолетово (УВ) лъчение, заплашвайки  атмосферите им с ерозия и поставяйки под въпрос обитаемостта на тези светове. Ново проучване обаче установява, че ултравиолетовото лъчение не трябва да бъде ограничаващ фактор за обитаемостта на планетите, обикалящи около М-тип звезди, и че най-близките извънземни светове остават интересни цели за търсене на живот извън нашата Слънчева система, съобщава Sci-news.com

Всички съвременни живи същества на Земята са еволюирали от организми, които са процъфтявали по време на още по-силна УВ радиация, отколкото е на Proxima b и други близки екзопланети.

Ранната Земя е била хаотично, облъчено, горещо място. И все пак, въпреки това, животът някак си успява да устои, да се закрепи и след това да се развие”, коментират астробиолозите от Университета Корнел, професор Лиза Калтенегер (Lisa Kaltenegger) и Джак О'Малeй-Джеймс (Jack O’Malley-James).

„Същото нещо може да се случва и в този момент на някои от най-близките екзопланети”.

Астрономите са моделирали повърхностната УВ среда на Proxima b, TRAPPIST 1e, Ross-128b и LHS 1140b.

Те моделират различни атмосферни композиции, от такива, подобни на съвременната Земя до ерозирани и аноксични (безкислородни) атмосфери - такива с много тънка атмосфера, които не блокират съответно УВ радиацията и такива без озонова защита.

Моделите показват, че тъй като атмосферите са тънки и нивата на озон са ниски, до земята достига по-високо енергийно УВ облъчване.

Екипът сравнява моделите с историята на Земята от почти 4 милиарда години до днес.

Макар моделираните планети да получават по-висока УВ радиация от излъчваната днес от нашето собствено Слънце, тя е значително по-ниска от тази, която е облъчвала Земята преди 3,9 милиарда години.

Възниква и обратният въпрос за планетите, които обикалят около неактивни звезди от М-тип, върху които радиационният поток е особено нисък: дали еволюцията на живота изисква високи нива на радиация на ранната Земя?

За да се прецени потенциалната обитаемост на светове с различна степен на радиация, изследователите оценяват нивата на смъртност при различни дължини на ултравиолетовите вълни на бактерията-екстремофил Deinococcus radiodurans, един от най-известните радиационно устойчиви организми.

Deinococcus radiodurans. Кредит: Microbiology from A to Z - Micropia

"Не всички дължини на вълните на ултравиолетовите лъчи са еднакво вредни за биологичните молекули", отбелязват учените.

"Например, една доза УВ радиация с 360 нанометра дължина на вълната би трябвало да е с три порядъка по-висока от дозата радиация при 260 nm, за да се получи подобна смъртност в популацията на този организъм."

„Много организми на Земята използват стратегии за оцеляване, за да се справят с високите нива на радиация, които могат да бъдат имитирани от живота в други светове. Подземният живот ще бъде по-труден за намиране на далечни планети без вида на телескопите, които могат да бъдат открити в атмосферата".

"Историята на живота на Земята ни дава богата информация за това как биологията може да преодолее предизвикателствата на средата, която бихме възприели като враждебна", заяви О'Малeй-Джеймс.

"Нашите изследвания показват, че в търсенето на живот на други светове, нашите най-близки светове са очарователни цели за изследване", подчерта професор Калтенегер.

Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !