Смята се, че водните океани са нещо често срещано под повърхността на луните във външната част на Слънчевата система.
Досега мисиите „Вояджър“, „Галилео“ и „Касини“ ни изпращаха не само доказателства за дълбокият близо 200 километра океан под повърхността на Европа, но и доказателства за водни слоеве лежащи под другите съседи на спътника – Ганимед и Калисто, както и следи за вода под повърхността на луната на Сатурн – Титан, и Нептуновата Тритон.
Съвсем наскоро мисията New Horizons откри доказателство за студен океан под повърхността на Плутон.
Традиционните начини за изучаване на тези далечни оекани са ограничени от възможностите на традиционните радарни и техники, използващи магнитното поле, който не дават възможност да бъдат открити точните граници между повърхностти под няколко километра.
За това на помощ идва нова начин на изследване на повърностите – крио сеизмология. Този начин е бил използван за картографиране на структурата на Земята чак до центъра ѝ, като след това е използван и за анализ на ледовете в Аляска и Антарктика, изучавайки пукнатините по гледчерите.
Астробиологът от NASA JPL’s Icy Words Astrobiology Group Стив Венс (Steve Vance) казва пред sci-news.com: “Началната точка е да намерим дали сеизмологичен експеримент е достатъчно добър за нашите изследвания. Вярваме, че слушайки ехото ототразяващите се от леда в океаните звуци, както и от повърхността под тези океани ще ни даде възможност да изследваме дебелината на леда и дълбочината на тези океани.“
Така чрез методите на сеизмологията могат да бъдат даден доказателства за това колко е дебел леда, което е критично за нивото на кислород, което се образува на повърхността на тези далечни, ледени океани.
Изследването на Vance и колегите му може да бъде намерено на страницата на ArXiv.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари